На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на месечна база за ноември да бъде дефицит в размер на 610 млн. лева. С натрупване за изминалите единадесет месеца на годината дефицитът по КФП се очаква да бъде в размер на около 605 млн. лв. (0.4 на сто от прогнозния БВП). 

При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през тази година. Постъпленията от данъка за месеца надвишават 1.3 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръх компенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби.

В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на изпреварващия ръст на ДДС за възстановяване, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за тази година. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други. Поради тази причина за ноември се очаква превишение на разходите над приходите и дефицит по КФП на месечна база.

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември се очаква да бъдат в размер на 56.35 млрд. лв. и нарастват с 8.57  млрд. лв. спрямо отчетените за същия период на 2021 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо ноември миналата година с 5.43 млрд. лв., неданъчните - с 3.67  млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 525 млн. лева.

Следва да се отбележи, че от юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на §24 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември са в размер на 56.96 млрд. лв. (86.4 на сто от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на 47.14 млрд. лева.

Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 година.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на ноември от централния бюджет, възлиза на 1.68 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.