26-годишният Николай Георгиев Чавдаров, управител на фирма „Спорт мания” ООД, е ощетил с големи суми няколко известни дружества в Стара Загора. Представяйки се за сериозен предприемач, Николай Чавдаров е поръчвал стоки от набелязаните жертви за десетки и за стотици хиляди левове. Такива случаи има и други градове. След получаване на стоката обаче, Николай Чавдаров „забравял” да плати. Той е арестуван с постоянна мярка задържане под стража и срещу него е повдигнато обвинение по член 211 от НК, който предвижда затвор от 3 до 10 години, съобщи наблюдаващият прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора Ваня Меранзова, цитиран от Икономически портал на регион Стара Загора .

Извършителят на престъплението е син на собственик на известна в града на липите фирма. Той е разполагал с пълномощно да представлява дружеството, както и с фирмен печат, за което се изяснява как се е сдобил с тях. Част от потърпевшите са фактурирали на името на фамилната фирма, други – на „Спорт мания”. Една от пострадалите фирми е завлечена с близо 84 000 лв.

"Николай Чавдаров се появи в склада през февруари и поиска оферта. Одобри нашите цени и на следващия ден остави депозит от 6600 лв. докато изплати цялата сума", обясни Диана Димитрова, съсобственик в ощетената фирма. Чавдаров е обяснил на кого е син, представил е и пълномощно за фирмата на баща си, но е поискал голямото количество, което „купува” да се фактурира на „Спорт мания”.

"Ужилените" предприемачи не са се усъмнили в младия бизнесмен, защото са проверили и установили, че фирмата на бащата е известна и платежоспособна. Месец по-късно, след като Николай спрял да си вдига телефона, са разбрали, че са станали жертва на сериозна измама и внесли жалба в прокуратурата.

Общият размер на щетите, причинени от Николай Чавдаров, само на база на подадените жалби в Районна прокуратура – Стара Загора, е за близо 700 000 лв. По неофициална информация обаче, той е действал и в София и в други градове, където също има подадени жалби и измамите надхвърлят 3 млн. лв.

Николай Чавдаров е „купувал” големи количества кабели, чакъл и други материали, които най-вероятно са пласирани на по-ниски цени. Най-вероятно той не е действал сам и за реализирането на големите измами по веригата има и други лица.

Защо е възможно подобна измама да се случи - при това потърпевши от нея да са и хора с голям опит в търговията? Как е възможно за период от 3-4 месеца измамата да се повтори десетина пъти само в Стара Загора? Оказва се, че подобно нещо е възможно заради проблем на българската икономика, който е от години, но все повече се задълбочава. Нарича се междуфирмена задлъжнялост.

Масова търговска практика е да се продава на разсрочено плащане. Така, голямата част от българските фирми дължат пари - на свои доставчици, на търговските дружества, на всеки по веригата. По-големите фирми кредитират по-малките, като срокът е един или два месеца. Много от фирмите имат обаче и несъбрани суми от сделки, фактурирани и преди повече от година. Едва ли някой знае колко точно е размерът на взаимните задължения. Със сигурност вече е минал сумата от 100 млн. лв., казват хора, които следят процеса.

Оказва се, че разсроченото плащане няма алтернатива, ако фирмата иска да работи. Ако не го прави, ще загуби клиентите си. Независимо от условията и цената, купувачът няма пари, защото и на него му дължат. Фирмите със сериозен бизнес чакат пари от сделки в размери достигащи до два, 10 или дори 20 млн. лв. За много от тях това е равно на оборотите им за период от 2 месеца.

Проблемът няма адекватна регламентация от държавата. Първо защото тя печели от него. Печели заради това, че след фактуриране ДДС е преведено в държавния бюджет - в регламентирания срок - независимо, че парите от сделката не са получени от продавача. Печели и заради това, че големи срокове за разсрочено плащане налагат и държавните предприятия, през които минават значителна част от доставките на материали и на суровини. Например, най-голямата българска топлоелектрическа централа Марица изток 2 е спряла да плаща на свои доставчици от няколко месеца.

Нормално е сделка с разсрочено плащане да бъде защитена с нужните документи и това се прави винаги. При проблем фирмата може да си търси парите и чрез съда. Там обаче процедурата е бавна и при добър развой отнема месеци, много често обаче - и години. Съществува и рискът фирмата длъжник да смени собствеността си, като бъде прехвърлена навреме на фиктивен и неплатежоспособен нов собственик.

След като има проблем, който държавата не е решила в последните години и не иска да го реши - чрез нормативно регламентиране, чрез въвеждане на мерки за защита на българските фирми, чрез прозрачност и предоставяне на достъп до актуална фирмена информация - не е чудно, че някой се опитва да се облагодетелства от него.

Това е направил Николай Чавдаров или по-скоро хората, които са го вкарали в тази схема. Разликата в това, което той е извършил и практиката на порочната система на разсроченото плащане е, че е заблудил и измамил фирмите. Не е имал и намерение да плаща стоките и услугите.