Българската икономика определено преминава към растеж, но той е слаб и неравномерен. Това коментират от Центъра за икономическо развитие (ЦИР) в доклада си "Икономиката на България, юли 2011 г.".
В доклада се припомня, че икономиката започна да расте на годишна база от второто тримесечие на 2010 г. Въпреки това за годината като цяло растежът на БВП е едва 0.2%. За първото тримесечие на 2011 г. БВП нарасна с 1.5% на годишна база, а добавената стойност общо за икономиката расте едва с 0.6%.
За второто тримесечие на 2011 г. експертите от ЦИР очакват около 2% растеж на годишна база. Към приноса на промишлеността (от страна на производството на БВП) във формирането на растежа ще се включат и услугите. Нетният износ ще продължи да определя растежа от страна на използването на БВП. ЦИР прогнозира известно ускоряване на общия икономически растеж на годишна база през третото тримесечие. За цялата 2011 г. ЦИР счита, че растежът ще е в диапазона 2.5-3%.
Според председателя на ЦИР Георги Прохаски прогнозираният икономически ръст е "твърде неудовлетворителен за нуждите на страната, но все пак е някаква стъпка напред". Като причина за скромната прогноза беше посочен спадът на потреблението на домакинствата с 2.1 на сто за първото тримесечие при понижение в размер на 1.3 на сто за цялата изминала година. Икономистът коментира още, че не може да се очаква по-голям икономически ръст за 2011 г., въпреки оптимистичните данни в промишлеността, селското стопанство и износа.
Вместо приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през първите пет месеца на годината се наблюдава изтегляне на средства от страната (26.9 млн. евро или 0.1 на сто от БВП). Това се дължи на плащания по вътрешнофирмени кредити (373 млн. евро), като същевременно инвестициите в дялов капитал (265.2 млн.евро) са с около 22 на сто по-малко от първите пет месеца на 2010 година.
Очевидно нови проекти, за които е имало информация, че ще стартират, още не са започнали в страната. Надяваме се, че по-скоро през следващата година тези проекти ще доведат до един по-сериозен приток на преки чуждестранни инвестиции, коментира Прохаски.
Ясно е, че при все още слабото възстановяване на националната икономика и силно свития вътрешен пазар, някои от чуждестранните компании предпочитат да насочват наличните финансови средства към изплащане на дълговете си вместо да инвестират в разширяване на дейността си. Други просто отлагат планираните инвестиции за по-добри времена, коментират от ЦИР. Като цяло инвестираните средства са във вече съществуващи предприятия с чуждестранно участие. Притокът на ПЧИ ще остане слаб и през следващите години докато не се намерят нови печеливши сектори от реалната икономика, които да заменят досега търсените - недвижими имоти, финанси, услуги. За 2011 г. експертите очакват ПЧИ да не надхвърлят обема от 2010 г. (1.6 млрд. евро). Възможно е и да са по-ниски, допълват от ЦИР.
От ЦИР изказаха надежда за по-сериозен ръст на ПЧИ през следващата година. Специално за Econ.bg Калоян Стайков, експерт по финансови въпроси в Центъра, коментира, че за да се усети увеличение, правителството трябва да изпълни фискалните си цели, за разлика от предходната година. От друга страна трябва да се проведат редица реформи за подобряване на бизнес средата и осигуряване на гъвкавост на работната сила.
Основен пазар на България остава Европейският съюз - 60.7% от всички стоки. Основните търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Белгия, изтъкват от ЦИР. Като причина за спада в класацията на южната ни съседка беше посочено свитото потребление в страната. За първите пет месеца на годината е регистриран значителен растеж на износа към страни като Индия, Китай и САЩ.
По отношение на безработицата Центърът коментира, че от позициите на тези участници на пазара на труда, които нямат работа, дъното на кризата не е нито 2009, нито 2010 г., тъй като тримесечната безработица за първото и второто тримесечие на 2011 г. продължава да надхвърля нивата от предходните години. Високите нива се дължат най-вече на младите възрастови групи (15-24 и 24-34).
Икономистите очакват бавното възстановяване на икономиката да продължи да забавя стабилизирането на пазара на труда, който реагира с около година закъснение спрямо общата икономическа динамика. Регистрираната безработица ще продължи да бъде висока и през тази година, но все пак по-ниска в сравнение с миналата. ЦИР прогнозира, че до края на годината тя ще бъде на нива около 9.5%, като в летния сезон ще се понижи и под тази стойност. Тримесечната безработица по наблюденията на НСИ ще се задържи над 10%.
В доклада на ЦИР се припомня, че правителството, работодателите и синдикатите взеха решение за увеличаване от 1 септември на минималната заплата от 240 на 270 лева и на вдовишките добавки към пенсиите на самотно живеещите възрастни хора. Предвижда се те да получават с 6,5% от пенсията на починалия съпруг/съпруга повече. От ЦИР считат, че това решение е част от предизборната програма на ГЕРБ, макар че целият дебат за увеличаването на минималните доходи и взетите решения оставят донякъде впечатление за предизборни жестове към електората. Не могат да се отрекат обаче и обективните условия, които налагат корекции на минималните доходи и необходимостта от цялостна политика, допълват експертите.
Не очакваме решението за увеличаване на двата вида минимални доходи да доведе до нарастване на предвидения бюджетен дефицит, заради разсрочването му във времето и твърдото намерение на правителството да се придържа към разумна фискална политика. Влиянието на увеличението на минималната работна заплата върху пазара на труда ще е по-скоро положително, тъй като ще ограничи възможностите на сивия сектор в определени отрасли да спестява от данъци и осигуровки за сметка на лоялните работодатели, се казва в доклада на ЦИР.
