Цветан Василев се кани да съди България в Страсбург заради атаката срещу Корпоративна търговска банка (КТБ). Това обяви той в ново писмо чрез официалния си сайт по повод спекулациите, излезли в медийното пространство след последното му интервю. 

В поредното си изябвение банкерът казва, че атаката срещу КТБ е била подготвена с неоценимата помощ на вътрешен човек.  "Но сценарият за изкуствен фалит и неговата реализация са подготвени отвън", коментира той. 

По отношение заседанието от миналата седмица на временната анкетна комисия, която разглежда казуса с КТБ, Василев посочва, че гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) не е дал разумен отговор на въпроса защо Централната банка "мълча една седмица при бруталната атака срещу КТБ АД, а беше хиперактивен, когато беше застрашена сигурността на втора банка".

В своето писмо банкерът пита още как за един ден гуверньорът и неговите колеги са разбрали, че едната банка има достатъчно капитал, а КТБ не отговаря на изискванията за държавна помощ. 

Публикуваме цялото изявление без редакторска намеса:

"Уважаеми дами и господа,

Както отбелязах в предходното си изявление, възнамерявам да предоставям своята гледна точка относно спекулации както на българските медии, така и на българските институции, по мой адрес и по адрес на КТБ АД, на моя личен сайт.

Истерията, своеoбразното мънкане, а даже и неадекватното поведение в ефир на определени представители на държавните институции, последвали моето интервю за „Гласове“, само ме мотивира допълнително да изоблича постепенно всички лица, които волно или неволно допринесоха за изкуствения фалит на КТБ АД. За изнервянето на определени хора, на които истината не им е приятна, говорят и опитите да се хакне моят личен сайт (съвсем случайно) няколко пъти през изминалата седмица, както и „невинните“ заплахи, пратени до мене чрез посредници. 

Днес ще засегна темата за приноса на държавното обвинение и неговите доверени лица в съсипването на КТБ АД и способстването за разграбването на нейните активи. 

          I. Необходимо въведение

На 1 април тази година един „невинен“ депутат от управляващата опозиция (не е лапсус) изрече, че банката е била атакувана отвътре. Точно така, г-н Чобанов, прав сте! Атаката е подготвена и с неоценимата помощ на вътрешен човек (за неговите действия и чии инструкции е изпълнявал ще говорим по-късно). Но сценарият за изкуствен фалит и неговата реализация са подготвени отвън, г-н Чобанов! По-специално, от Вашия ментор, пред когото стояхте диван-чапраз в качеството си на министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски и изпълнявахте всичките му прищевки – от назначенията по митниците (които се опитахте да ми припишете) до назначенията в поверената Ви Банка за развитие.

По-големият проблем обаче е в това защо българската прокуратурата прие за ментор същия този човек?

         II. „Удобно“ забравена предистория и някои разяснения

Някой запитвал ли се е как и защо основният опонент на Цацаров в съревнованието за главен прокурор през 2012 г. беше отказан да участва? След като, разбира се, се прояви като звуков оператор в сериала от латински тип „Ало, Ваньо!“. Вероятно е напълно случайно, че Бойко Найденов е намерил тих пристан в „Булгартабак“ — един холдинг, който няма „нищо общо“ с главния изпълнител и координатор на поръчката да се унищожи КТБ АД.

Повече детайли относно тази предистория ще предоставя на по­-късен етап. Може би тази предистория трябва да се проучи и от Извънредната парламентарна комисия.

Като казахме Извънредна парламентарна комисия, тази седмица разбрахме, че тя не прави риалити шоу според Председателката й. За сметка на това обаче гуверньорът Искров и „вездесъщият“ специалист със звучния прякор Ментата разиграват бездарни етюди пред нея.

Затова не получихме и обоснован отговор на доста въпроси, а пък и удобно част от тези въпроси не бяха зададени:

1. Гуверньорът на БНБ не даде разумен отговор на въпроса защо БНБ мълча една седмица при бруталната атака срещу КТБ АД, а беше хиперактивен, когато беше застрашена сигурността на втора банка!

2. Интересно е как за един ден гуверньорът и неговите колеги разбраха, че едната банка има достатъчно капитал, а Корпоративна търговска банка АД не отговаря на изискванията за държавна помощ?

3. Защо подложиха КТБ АД на „одит“, а ПИБ – не?

4. Сериозно ли е да се прави одит на банка, дори и първоначален, за 10 дни, при положение че такъв не може да бъде направен и на малка фирма в този срок?

5. Защо наричат „одит“ детайлната консултация, направена от трите одиторски фирми, на базата на която отнеха лиценза на КТБ АД? Самите фирми отказват да нарекат тази консултация „одит“. Освен това е използвана методология, която никога не е прилагана не само в България, но и в Европейския съюз! Да не говорим, че част от „одиторите“ са в конфликт на интереси! А и тази консултация никой не я е виждал, защото е строго секретна. Какво й е секретното?

6. Защо дадоха разрешение на КТБ АД да придобие Креди Агрикол България, ако са имали съмнения за дейността й?

Но да се върнем на действията на прокуратурата, която иззе функцията на БНБ, а и сега придобива нови правомощия!

III. Пренебрегната хронология

Изключително любопитно е, че през март 2014 г. е заведено досъдебно производство срещу неизвестен извършител по донос на анонимен свидетел (май ня#КОЙ е действал бързо и припряно). До май 2014 г. по това дело няма почти никакво движение.

1. Какво са чакали?

Както вече казах много пъти, през март 2014 г. г­-н Пеевски чрез своя адвокат Александър Ангелов ми постави „искания“ да прехвърля безвъзмездно дялове в определени компании. (Малко уточнение: Това стана в присъствието на защитения и безценен ключов свидетел на прокуратурата Лазов, който в момента отрича. Същият свидетел май забравя обаче, че е дал показания за тази среща и на трето място преди менторите му да му кажат какво да говори.)

Затова предполагам, че са чакали:

• отговор от моя страна на „коректно поставените“ искания?

• доуточняване на политическото съзаклятие (да не би някоя от партиите ­участнички да се откаже)?

• резултатите от Европейските парламентарни избори?

2. Какво последва след изчакването?

Каквато и да е била причината за отлагането на драмата, събитията следват стройно от един момент нататък:

•  Зрелищен арест на трима невинни човека за „организирано-­недоорганизирано“ покушение срещу вездесъщия г­-н Пеевски през юни 2014 г.! Огласено, както се полага, от Главния прокурор и, разбира се, с поръчител – Цветан Василев! В същото време на бюрото или в касата на прокурора по това дело (не си мислете друго – просто съвпадение) лежи сигнал от мене – с приблизително същите мотиви, но и с включен сигнал за рекет! Познайте кога е разгледан този сигнал? След като затвориха КТБ АД, естествено! И за това Главният прокурор говори, че са обективни! И погледнете кого са разпитали по този сигнал – Пеевски, Ангелов и Лазов – който междувременно е пропял това, което са му поръчали менторите! Защо мислите, че освободиха клетниците няколко дни по-­късно? Тогава ли констатираха, че нямат никакви доказателства? Естествено, не! Целият този зле скалъпен сценарий на г-­н Пеевски и прокуратурата имаше една­ единствена цел – да ме извади от играта, за да стане банката много по­-лесна плячка! Какви бяха алтернативите за мене – или да съм вътре в ареста (и тогава нямам съмнение, че нещата нямаше да приключат с изсмуканото извинение на Главния прокурор за неволна грешка), или да бъда навън и да се опитам от дистанция заедно с екипа си да овладея ситуацията.
•  След първото действие на театралната постановка, посветено на „убийството на Пеевски“, започна второто действие – зрелищно нахлуване в офиси на фирми с обилно отразяване от щедро поканените медии. Пак напред с Главния герой?! Кому е била нужна тази показност? Някой задал ли си е въпроса? Нима са задържали серийни убийци или мастити наркотрафиканти? И то, при условие че предварително „поп Кръстю“ (техният внедрен човек) им е изнесъл документите, които са искали?! За да причинят паника у вложителите, естествено! Нелепо прозвучаха оправданията на Главния прокурор след това – Василев защо си е правил офисите в банката?
•  Кулминация беше обвинението срещу подуправителя Гунев на третия ден след влизането в офисите! Обзалагам се, че към този момент дори и с помощта на доверения си главен защитен свидетел следователите не са могли да отворят папките, а да преценят вината - съвсем! Естествено, целта беше да се внесе още напрежение и страх и в резултат на това паниката у вложителите да ескалира!

 IV. Малко храна за размисъл

Резонните въпроси, произтичащи от казаното дотук – което между другото е изложено с доказателства в редица мои писма и сигнали до Европейските институции – са следните:

1. Какво постигнахте с показните си акции, господа от прокуратурата? Предотвратихте ли фалита на банката, или го предизвикахте? Осуетихте ли извършването на престъпление, или просто трябваше на всяка цена да използвате ситуацията, за да изнамерите обвинение срещу мене? Колко пъти заседавахте, за да формулирате необходимото Ви обвинение, за да издадете ЕЗА (Европейската заповед за арест)? Колко пъти се наложи да променяте формулировката на това обвинение? Защо трябваше да присъства г-­н Пеевски на всичките Ви заседания по среднощни доби (знам, че ще го отречете, но в подкрепа и на това ще се намери доказателство)?

2. И още нещо – докога ще си затваряте очите пред очевидните престъпления на Вашите защитени свидетели? Колко сигнали за техни кражби и злоупотреби ще прикривате? Като не са имали нищо общо с тези фирми, защо се разпореждат с активите им като със свои? Известни ли са Ви сделките с лицето Ангел Христов и неговия син за сградата на банката на пл. Гарибалди, 160 дка на първа линия на морето в село Самотино, сделки с фирма Синектик? Известно ли Ви е, че главният свидетел е присвоил в периода 1.06 – 13.06 от сметката на фамилната ни фирма Сънлайт еър 750 000 евро и над 1 200 000 щатски долара без наше съгласие и за това има сигнал до подопечната Ви Градска прокуратура?

3. Докога следователите Кирилова, Царева и други ще заплашват всички, които са си позволили да подадат сигнал срещу доверените Ви свидетели? Докога ще си спестяват да отбелязват в протоколите от разпитите на други хора имената на защитените Ви свидетели? Дали това не е награда за тях заради всичко, с което допринесоха за разбиването на банката и подготовката на обвиненията срещу мене и моите колеги?

4. Докога непрекъснато прокуратурата ще твърди, че моята вина по казуса КТБ АД е безусловна и че „бягам от правосъдие“, а не внася обвинителния акт в съда?

5. Защо от юни 2014 г. насам прокуратурата отказва да ме разпита по случая КТБ АД? Защо непрекъснато разпространява лъжи, че съм се крил, при положение че моето местонахождение винаги й е било известно и от самото начало съм декларирал желанието си да дам показания и да предоставя доказателства?

6. Интересно е също така докога ще се спекулира, че вложителите в КТБ АД не са си получили средствата по моя вина?

А. В тази връзка искам да подчертая, че забавянето на изплащането на гарантираните депозити се дължи изцяло на неправилното транспониране на европейската директива относно схемите за гарантиране на депозити, както и за неспазването й от страна на българската държава. За тези правни нарушения, както и за забавянето на изплащането на гарантираните депозити в КТБ АД, съм сигнализирал лично Европейската комисия още през септември 2014 година!

По-специално, всяка държава членка на Европейския съюз е задължена да разполага с механизъм, за да изпълнява финансовите си задължения към гарантираните вложители в 20­-дневен срок от изпадане на банкова институция в неплатежоспособност. И отново, за да няма спекулации, България е приела, че тази функция трябва да се изпълнява от Фонда за гарантиране на влоговете, който набира своите средства не от бюджета, както някои твърдят, а от вноски от всички търговски банки, както и от инвестиции. КТБ АД винаги коректно е изплащала вноските си към Фонда за гарантиране на влоговете.

Директивата задължава България да разполага със средства, които да покриват всички гарантирани депозити в цялата банкова система, а както се оказа, тя не разполагаше с необходимите средства във фонда дори да покрие гарантираните депозити в КТБ АД!

Б. Относно надгарантираните депозити, аз направих всичко по силите си да сформирам международен консорциум, който да рекапитализира и преструктурира КТБ АД, като запази 100% интересите на клиентите на банката с размер на депозитите над гарантираните от закона. Предложението на този консорициум беше брутално отхвърлено като несериозно.

Единствената ми опция в момента е да съдя българската държава за умишленото съсипване на КТБ АД в името на всички несправедливо пострадали от този зловещ сценарий, разработен и реализиран с подкрепа на множество държавни институции!

Въпросите за мене са риторични! Очаквам поредните словоизлияния и поредното ми заклеймяване по най­-брутален и елементарен начин! Вярвам, обаче, че в Страсбург те ще намерят адекватен отговор! А дотогава представителите на прокуратурата със сигурност ще се самоопияняват от собственото си величие! Вече видяхме примера със Сарафов."