България може да предложи много добър бизнес климат. Доскоро нейният бизнес имидж в Европа също беше добър. Това обаче се промени в резултат от представения миналата сряда доклад на Европейската комисия (ЕК), заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който заедно със заместника си Явор Куюмджиев представи стратегията за експортната политика на България за периода 2008 - 2013 г., наречена "Визия 2013". Тя е получила пълна подкрепа по време на разширеното заседание на тройната коалиция, което се проведе през уикенда в Банско, стана ясно днес.

По думите на министър Димитров вече се взимат конкретни мерки за подобряване на икономическия имидж на България. Една от тях ще бъде провеждане на срещи с Българо-германската и Българо-американската търговски камари.

Според представената днес експортна стратегия, която трябва да влезе за одобрение в Народното събрание през септември, търговският баланс на страната през 2014 г. трябва да бъде положителен.

За да бъде постигната тази цел, през посочения период брутният вътрешен продукт трябва да продължи да се увеличава със 7% годишно, а годишното ниво на чуждите инвестиции да не пада под моментното им състояние. Ако тези мерки бъдат реализирани, то през 2018 г. се очаква приходите от експорт на страната да достигнат 75 млрд. долара, търговското салдо на страната да е положително.

Една от целите, застъпени във "Визия 2013 г.", е изместването на фокуса на износа върху стоки и услуги с висока добавена стойност. По време на представянето на бъдещата експортна политика на страната стана ясно, че през изминалата година сме изнесли стоки и услуги за 21 млрд. долара. Едва 4 млрд. долара от тях, или 25% от целия износ, са били ли резултат от високотехнологични производства като машини, инструменти, електроника и оборудване.

По този повод зам.-министър Куюмджиев коментира, че икономиката на страната ни е с ниска степен на преработка. По отношение на този проблем в стратегията за експортна търговия се предвижда да се акцентира върху отрасли с висока степен на преработка като фармацевтика, химически продукти, потребителски стоки и хранителни продукти, както и високотехнологични производства.

В рамките на стратегията предстои разработването на списък от две групи държави, с които страната ни поддържа икономически отношения. Двете групи държави ще бъдат избирани по дял български износ по целеви сектори за 2006 г. и обем на общия внос по целеви сектори за 2006 г.

В първата група ще бъдат включени държави с висок приоритет, а във втората ще бъдат включени държави със среден приоритет. Първата ще се състои от 15 държави, а втората от 35. Към първата група ще се насочи около 60% от българския износ, а към втората около 30%.

Също така във "Визия 2013 г." е залегнало разкриването на индустриални зони. Към 2013 г. общият им брой трябва да достигне 100. По думите на зам.-министър Куюмджиев от министерството са се спрели на такава бройка, тъй като у нас липсват терени за строителство на повече индустриални зони.

Изграждането на една зона ще струва 6 млн. лв., а за развитието им от бюджета ще бъдат отпускани по 100 млн. лв. годишно.

Друга мярка, която ще бъде предприета по този по повод, ще бъде регламентирането по законов път на понятието "индустриална зона". То предстои да бъде включено в нов закон, който ще бъде разгледан през септември от Народното събрание.

Експортната стратегия предвижда и създаването на структурата БУЛТрейд. На първо време тя ще бъде дирекция към Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). Това се прави, за да може звеното да ползва евросредства, тъй като ИАНМСП е единствената структура, която е бенефициент по ОП "Конкурентоспособност". БУЛТрейд ще има персонал от 50 души. Институцията ще има представители в 30 ключови за износа страни, които ще бъдат без дипломатически статут.

След края на действието на оперативната програма е възможно да стане отделна структура, в която да участват и частни лица. Тя ще презентира българската продукция в чужбина.

Зам.-министър Куюмджиев обясни, че е възможно БУЛТрейд да заработи от началото на следващата година. Решението за създаването й се очаква да бъде разгледано от Народното събрание в началото на есенната му сесия.

С цел актуализация на експортната политика и разрешаване на значими оперативни проблеми, свързани с външната търговия, предстои формирането и на Експортен съвет към Министерството на икономиката и енергетиката.

В неговия състав ще влизат министърът на икономиката и енергетиката, заместник-министърът на икономиката и енергетиката, директорът на БУЛТрейд, председатели на браншови организации, изпълнителните директори на Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.

От Министерството на икономиката и енергетиката предлагат още създаването на нов консултативен съвет към Министерския съвет, който да спомага за координацията на външноикономическата политика. В неговия състав трябва да влязат министърът на икономиката и енергетиката, министърът на външните работи и заместник-министрите на икономиката и енергетиката, външните работи, транспорта, отбраната, регионалното развитие, финансите и земеделието.

По този повод министър Димитров отбеляза, че МИЕ не може само да се справи с подобряването на икономическата ситуация у нас.