Riksbank, централната банка на Швеция, изненадващо намали лихвените проценти към още по-негативна територия, предаде Financial Times. Финансовата институция редуцира лихвените проценти по репо сделките с 15 базисни пункта до -0,5%, тъй като е била подтикната да действа от „спадащото доверие“ на пазарите, че ще успее да постигне таргета на ифнлация от 2%, измерена посредством индекса на потребителските цени, посочват от самата банка. Освен редуцирането на лихвения процент, от Riksbank предупредиха, че са готови да прибягнат до „още по-експанзивна парична политика, ако тя е необходима за постигане на инфлационния таргет“.

До действието на централната банка не се стигна след единодушно решение на управителния борд, тъй като двама от шестимата председатели на борда са гласували за запазване на лихвите. Някои икономисти разкритикуваха действията на Riksbank, посочвайки, че банката няма достатъчно въздействие върху силите, определящи курса на инфлацията. Според други с политиката си финансовата институция фундаментално изкривява стимулите, цените и пазарите и създава предпоставки за нова рецесия.

В изявлението, в което оповести решението за допълнителното понижаване на лихвените проценти, от централната банка признаха първото: „Растежът на икономиката на Швеция е висок, а безработицата спада, което предполага, че инфлацията ще се покачи в бъдеще. Освен това ревизията на прогнозата за инфлацията в посока надолу се дължи до голяма степен на фактори, които не са свързани със създадената от търсенето инфлация в местната икономика.“

Прогнозата на централната банка сочи, че икономическият растеж през 2016 г. ще достигне 3,5% - с 0,2 процентни пункта по-малко, отколкото беше през миналата година. Инфлацията достигна ръст от 0,1%, а основната инфлация – индикатор, следен изключително внимателно от централната банка на Швеция – регистрира покачване от 0,9% на годишна основа.

Действията на Riksbank през последните години се следят изключително внимателно от пазарите. Финансовата институция се превърна в първата централна банка в света, която понижи лихвените проценти по сделките с обратно изкупуване (репо) до негативни стойности (за разлика от Европейската централна банка например, която намали лихвеният процент по депозитите на търговските банки при себе си до негативна величина).

След новината за действията на централната банка на Швеция лихвите по бенчмарковите държавни ценни книжа на Стария континент се сринаха до нови дъна. Лихвата по великобританските 10-годишни ценни книжа спадна с 9 базисни пункта (б.п.) до 1,31%, а бенчмарковите немски 10-годишни облигации също изгубиха 9 б.п. от стойността си, като лихвата по тях достигна -0,166% - най-ниската ѝ стойност за последните 10 месеца. Лихвата по държавните ценни книжа на Германия с матуритет от 2 години достигна -0,526%, а тази по двугодишните френски облигации – до -0,45%.