Около 560 млн. евро се очаква да се постигнат като инвестиции на база на операциите, които се извършват по плана "Юнкер” в България. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов на бизнес форум за добрите практики от изпълнението на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), известен като "Юнкер”. Конференцията в София бе организирана от председателя на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). На нея участваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, изпълнителният директор на ЕФСИ Вилхелм Молтерер и водещи мениджъри от страната.
В. "Труд" обобщава в днешния си брой мненията.
Според Горанов бизнесът у нас не е свикнал да използва ресурса на плана "Юнкер” в пълна степен, има проблем и със законодателната рамка, с недостатъчната активност на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в България и с твърде малките проекти, които засега не съвпадат добре с идеята на фонда.
Заместник-изпълнителният директор на фонда Илияна Цанова коментира пред "Труд”, че до 85% от инвестициите по плана "Юнкер” са насочени към частните компании. По думите й досега страната все пак е получила инвестиции от 204 млн. евро.
Според премиера Бойко Борисов Европейският фонд за стратегически инвестиции дава големи възможности пред бизнеса у нас. По думите му, за да се улесни работата на работодателите, държавата трябва да намали бюрокрацията в администрацията.
"С плана "Юнкер” в България вече се предоставя целия спектър на европейското финансиране. Убеден съм, че хибридното финансиране не е изчерпано и ние трябва да го намерим”, коментира и Томислав Дончев. Той бе категоричен, че колкото повече банките и бизнесът се подготвят, толкова повече проекти ще се реализират.
Изпълнителният директор на фонда Вилхелм Молтерер обяви пред бизнеса, че планът "Юнкер” 2.0 ще бъде удължен с две години и пари по него ще могат да се усвояват до 2022 година.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев предупреди, че притокът на европейски пари по различните фондове ще намалее съвсем скоро и ще остане само в някои приоритетни области.
"За българската икономика е важен свежият ресурс и инвестиционните проекти за всяка една компания от бизнеса, било то малък, среден или голям. Затова трябва да бъдем все по-активни”, коментира Домусчиев.
Премиерът Бойко Борисов изрази увереност пред бизнеса, че икономиката на България може да постигне растеж от над 4,5% догодина. По думите на министър-председателя освен върху икономическия просперитет България трябва да се съсредоточи и върху образованието, за да бъдем конкурентоспособни. Важна тема според Борисов е и сигурността на Балканите и региона.
"Нямаме нито магистрали, нито жп линии с нашите съседи. Сега направихме с Турция, работим със Сърбия, Гърция. Надяваме се да направим свързаност и между България и Македония, след като мине кризата там”, заяви Борисов по време на конференцията за плана "Юнкер”.
Вчера Европейската комисия запази прогнозите си за ръст на българския брутен вътрешен продукт (БВП) от 2,9% през 2017 г. За следващата година институцията очаква леко забавяне на икономиката и растеж от 2,8%.
Припомняме, в пролетна прогноза Министерството на финансите ревизира нагоре очакванията си за развитието на икономиката, като през 2017 г. заложи 3% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), а през 2018 г. повишение с 3,1%. Преди дни водещи банкери прогнозираха пред "Труд”, че икономиката има капацитет да нарасне с 3,9% тази година.
Продължава да не е ясно с колко ще се вдигнат учителските заплати, но това може да е и с над 15%. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Владислав Горанов, който говори пред журналисти на конференцията в София.
"Така или иначе за увеличение се говори от 1 септември. Много преди това ще е ясно числото”, уточни финансист №1.
Горанов коментира и друга важна тема за обществото – увеличение на пенсиите. Според него по-голямата част от средствата, необходими за увеличение на парите за възрастните, ще бъдат осигурени от преизпълнение на приходите от осигурителни вноски в бюджета на Държавното обществено осигуряване, което означава, че няма да има нужда от актуализация на държавния бюджет.
"Ако се наложи някакво допълнение спрямо необходимата сума, е възможно то да дойде от икономии на разходи и трансфери по централния бюджет”, допълни той.
