В последните три седмици в медийното пространство излизат тревожни сигнали, че българските млечни продукти, особено сирената, не представляват това, което пише на етикета и че техните стойности са чувствително занижени. Затова и организираме този дебат, което се надяваме да изведе не само констатация, а решение. Това заяви Андрей Велчев, председател на сдружение "За достъпна и качествена храна", по време на дискусия на тема "Качествени ли са българските млечни продукти?", която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София днес. Това е третото поредно събитие на организацията.
Преди дискусията да започне, беше излъчено видео с анкета към случайни минувачи, от което си пролича недоверието на потребителите към качеството на родните млечни продукти. Повечето от запитаните заявиха, че качеството е останало в миналото и това, което се предлага сега, няма нищо общо, докато цените са скочили "до небесата".
"Няма да задълбавам в кризата и периода, който е наистина сложен. Но сме наясно, че всички бизнес оператори, които се занимават с реална икономика, производство, са на ръба на оцеляването", заяви Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите, в която членуват 120-130 предприятия.
Нашата организация определя това, което се случва през последните 3-4 седмици, като черен пиар. Има предприятия, които не спазват правилата и си позволяват лоши практики, но като млекопреработвателни предприятия, работещи към момента, са регистрирани около 230-240, отделно като преработвателни цехове към ферми (имат задължение да преработват само собствено мляко) – над 200 предприятия. Т.е. говорим за 430-450 бизнес оператори, малки и големи. Информацията, излязла в медиите, се състоеше от списък на 30-40 предприятия. Самото публикуване на тези данни, без предварително минала процедура, която да докаже безспорно изнесените резултати, е абсолютно незаконно, коментира Михайлов.
По думите му това, което се появи в медиите, е недоказано, направено е прибързано, не е ясно как са подбрани предприятията, търговските обекти, продуктите, как са транспортирани пробите, в коя лаборатория са направени, по какъв стандарт. Той подчерта, за тези неща си има установени процедури.
"Това, че 10-15-20 предприятия имат смелостта да използват недобри практики и да очернят бранша, е грешно и вредно за целия бранш в настоящата сложна икономическа обстановка", коментира Михайлов.
Според него проблемът е в липсата на достатъчно проверки и той призова БАБХ за по-чести проби. "БАБХ се превърна в орган, който, когато се задейства, работи много бързо и добре, но превантивната работа я няма".
Михайлов отбеляза и факта, че отговорността на търговските вериги като последно звено също липсва. "Всички големи и средни вериги трябва да си разработят системи, с които да удостоверяват качеството на продуктите, които предлагат", смята той.
Галя Викьова, заместник-изпълнителен директор на БАБХ, отговори на това обвинение, като каза, че агенцията има постоянен контрол в обектите за производство и търговия и "не смята, че има млекопреработвателно предприятие, което да е оставено без контрол". По думите ѝ в законодателството ясно е разписано какво трябва да бъде спазено, включително по отношение на етикетирането. "Не носим отговорността за качеството на произвежданите продукти. За него гарант е производителят, той има система за самоконтрол и БАБХ упражнява контрол върху самоконтрола на бизнес операторите", подчерта тя. Викьова допълни, че от 2-3 години взимат съвместно проби с браншовите организации, с КЗП. Те се вземат от търговска мрежа, където отиват вече при крайния потребител, и от продукти, които не определя агенцията, за да бъде максимално безпристрастно.
"От началото на годината до 17 ноември са взети 145 проби от млечни продукти. Има установени несъответствия в 16 продукта и по тях вървят процедури в момента", уточни заместник-изпълнителният директор на БАБХ.
В момента най-губещите са фирмите, които работят по правилата, така че никой няма интерес от това, каза инж. Димитър Зоров, председател на Асоциация на млекопреработвателите в България, като допълни, че нито търговските вериги – те гледат своя интерес, нито БАБХ са виновни, а виновните са самите производители. Той припомни, че браншът се скара преди две години заради желанието на едните да няма никакви ограничения за водно съдържание и т.н.
"Трябва да има минимални изисквания, близки до това, което теорията казва, стандарти, близки до тези по БДС. Според БДС водното съдържание е само 54 процента", обяснява Зоров.
Според него трябва да има повратна точка, защото потребителите ще се откажат от българските продукти и това ще става процес. Зоров припомня, че сме имали положително търговско салдо на млечни продукти, а сега е отрицателно. Той цитира официална статистика, според която е намален и износът за Румъния.
"В нито една европейска държава не съществува практика, в която собственото производство да бъде третирано от нормативната уредба по-негативно, отколкото вносното. Това е и една от причините за негативната тенденция за постоянно намаляване на присъствието на български млечни продукти. Същевременно няма нито едно изследване, което да наблюдава качеството на вносните продукти на пазара", каза Димитър Манов, член на УС на Българска асоциация на млекопреработвателите.
Ангел Джалев, член на Комисията за защита на потребителите, увери, че КЗП ще работи активно в насока защита на потребителите и избягване на неравноправните отношения, които явно се налагат на пазара.
В заключение, Андрей Велчев припомни, че сдружение "За достъпна и качествена храна" е учредено с цел да повдигне темата за качеството на българските продукти, най-вече тези, с които сме популярни по света и тези, които добавят към репутацията на България в национален мащаб. "Една от функциите на сдружение като нашето е да предлага законодателни промени. Затова и днес излизаме с предложение за законодателна инициатива – ако тя заработи, ще е в подкрепа на казаното дотук", заключи Велчев. Едно от предложенията в инициативата е да се оповестяват имената на системните нарушители. Част от присъстващите се обявиха за това да се оповестяват и добрите примери, а не само лошите.
Източник: БТА
