Ако има едно нещо, без което човекът да не може да оцелее, освен естествено чисто битовите фактори, то това е изкуството. А ако продължим нишката, един от най-популярните методи за развлечение, отдих или провокиране на емоции, са киното и индустрията, свързана с кинопродукциите. Докато Холивуд все пак остава с "лъвския пай" от филмовата индустрия, все повече и повече критици обръщат фокуса към постепенното западане на американските екранни заглавия и осезаемия спад в оригиналността им. Но, освен всичко друго, както всеки бизнес, и този има своите тайни. Изданието SmartMoney на "Уол стрийт джърнъл" представя 5-те неща, които Холивуд никога не би признал на всеослушание:

„Истинското нещо, което изнервя обстановката? Финансовият ни баланс!"

Представете си го така: лидери, стоящи начело на една индустрия, която заедно с тях се стреми със зъби и нокти да остане актуална в свят, който чисто и просто е променил своите правила. И докато сигурно това да наподобява внушението и протичането на филма „Гражданинът Кейн“, то то не се отнася за него, а за ръководните лица, стоящи зад индустрията. Това са думи не на кой да е друг, а на наблюдатели и анализатори, зорко бдящи над филмовия бизнес. За втора поредна година приходите в САЩ в тази сфера на забавление намаляват – този път с почти 4%, достигайки едва 10,2 милиарда долара.

Една от главните причини за този дефицит е гледането в домашни условия посредством Netflix или други аутлети. Потреблението на видеопотока е скочило с 50% за последната година и вече достига сериозната сума от 3,4 милиарда долара, съобщава Digitial Enterntainment Group. Тази промяна е наложила толкова сериозен отпечатък върху киното, колкото дигиталните сваляния на албуми са допринесли за музикалната индустрия.

„3-D-то е за смотаняци, да знаете“

И какво предприемат филмовите режисьори, за да привлекат повече физическо присъствие в кината? Те отново лансират иновация, която е по-скоро присъща за изминалите десетилетия - триизмерността. Тук е нужно да се спомене, че немалка част от филмите всъщност не се адаптират добре към 3-D технологията.

Авторът от Boston Globe Ту Бър недвусмислено посочва като провали 3-D продукции като „Сблъсъкът на титаните“, "Зеленият фенер" и някои други. Те са не просто „отвратително написани“, но са и „отвратителни“ дори само и като наблюдение на това как лицето на актьора е отделено от задната част на главата му“, довършва той. Естествено, от Холивуд са на друго мнение.

По време на интервю през 2010 година, режисьорът Луис Летерие (отговорен за „Сблъсъкът на титаните“) отдава същинска почит на днешната 3-D технология, посочвайки, че гледащите ще могат да видят на екрана всичко така, както е било на оригиналната сценична площадка. Във всеки случай за любителите и консуматорите на новата-стара технология посещението на 3-D филм е с близо 3 долара по-скъпо от стандартния билет.

„Филмите често всъщност са зле прикрити реклами“

Много от кинолюбителите може да си спомнят как диря от бонбони Reese's Pieces подмамва извънземното от едноименния филм (Извънземното, E.T.: The Extra-Terrestrial) да се покаже от скришното си местообитание. Това е класически пример за продуктово позициониране на ниво Холивуд. Към текущия момент примамването на едно извънземно би изисквало много по-голям „подкуп“. Същевременно продуктовото позициониране в индустрията се е увеличило почти двойно като стойност от 2005 година насам и вече възлиза на около 1,8 млрд. долара. Избледняването на линиите между забавлението и маркетинга е толкова вездесъщо, че някои дори правят филми за това.

Документалистът Моргън Спърлок (известен с критикуващия McDonald's филм Super Size Me) разбуни духовете с продукцията си от изминалата 2011 година Pom Wonderful Presents: The Greatest Movie Ever Sold. Филмът на стойност 1,5 милиона долара бе финансиран само и изцяло посредством реклами. В отговор на това от Холивуд отговориха, че „някой трябва да плати за съдържанието“, защото само продажбите на билети не стигат за покриването на парите, които са нужни за една продукция.

„Ню Йорк? Чикаго? Всичко е Ван-ку-вър!“

Когато от Холивуд желаят да използват дадено селище като сцена за разгръщане на сюжета и като основен фон на филма, те се изправят пред един определен избор - да проучат особеностите му и да си имат работа с потенциално скъпите и проблемни локални производители, или да се отправят към място, което има сходен външен облик и е по-лесно за обслужване.

Най-често се избира второто, без значение от нужните компромиси с визията на продукцията. Като резултат, щати като Мичигън и Луизиана са се оформили като централни за каквато и да е продукция. В Канада пък градовете Торонто и Ванкувър са толкова важни за киноизкуството, че понякога ги наричат „Северния Холивуд“.

"Увеличаваме продажбите си като ограничаваме вашия избор"

Не би трябвало да е каквато и да е изненада, че Холивуд ще изкарва на пазара специални младежкоориентирани кинопродукции до края на почивката на подрастващите в края на лятото. Същевременно обаче за повечето хора може да се окаже шокиращо и напълно изненадващо докъде са готови да стигнат студиата, за да бъдат водещи в битката за най-подходящото време за пускане на новите продукции през годината.

Така например, ако от дадено студио бъде определено, че даден филм не би предизвикал фурор, то ще го издаде бавно, в някакъв по-страничен уикенд, който не е част от „пика“ на сезона. Така продукцията ще "глътне" по-малко долари за маркетинг и „поддръжка“ и няма да доведе до загуби на компанията.

Най-накратко: имайки предвид календарните особености, факторът, наречен „конкуренция“, и не на последно място – ограниченията, които могат да бъдат наложени на любителите на киното, студиата могат да продават много повече билети за продукции, които иначе биха били чисто и просто търговски провал.

"Правенето на график на премиери на филми е като огромна игра на шах", посочва Пол Дергарабедян, президент на касовия отдел на Hollywood.com.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!