През първото тримесечие на 2022 г. активите на банковата система в нашата страна нараснаха с 5,1 млрд. лв. (или с 3,8%) до 140,5 млрд. лв. спрямо последните три месеца на 2021 г., според последния бюлетин на Българската народна банка "Банките в България".

Увеличението на банковите активи се дължеше на нарастване на кредитите и авансите. През периода в структурата на баланса нарастване отбелязаха и най-ликвидните активи в "пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане" в резултат на увеличението при другите депозити на виждане и паричните салда в централни банки. На тримесечна база обаче намаляха паричните наличности и дълговите ценни книжа.

В пасива на баланса на банките депозитите нараснаха с по-висок темп от отчетения през предходното тримесечие, се посочва в доклада на БНБ и се допълва, че петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на март 2022 г. формираха 66,8% от активите на банковата система, а по-малко значимите – 30,1%.

Размерът на най-ликвидната позиция – "пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, нарасна със 700 млн. лв. (с 2,5%) до 29,2 млрд. лв. спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., като делът ѝ в края на март беше 20м8 на сто. В същото време портфейлите с дългови и капиталови инструменти отчетоха спад с 1,3 млрд. лв. (понижение с 5,9%) до 21,3 млрд. лв. под влияние на настъпилия през периода падеж на еврооблигации на Република България, като в резултат на това делът им в балансовите активи на банковата система намаля до 15,2 на сто.

Общият размер на позицията "кредити и аванси" нарасна с 5,5 млрд. лв. (със 7%) до 84,2 млрд. лв. поради увеличението на вземанията от кредитни институции, както и на растежа на нетния кредитен портфейл, а делът ѝ в общата структура на активите се повиши от 58,1% в края на 2021 г. до 59,9% в края на март 2022 г. 

В края на март 2022 г. активите на банковата система, съотнесени към БВП, възлязоха на 101,4% при 102% в края на декември 2021 г.

Размерът на брутните кредити и аванси нарасна с 5,5 млрд. лв. (с 6,7%) до 87.8 млрд. лв. след увеличението на кредитите за нефинансови предприятия с 1,8 млрд. лв. (с 4,6%) и нарастване при вземанията от домакинства с 905 млн. лв. (или с 3,1%) спрямо края на 2021 г.

В същото време депозитите в банковата система през първото тримесечие на 2022 г. се увеличиха с 4,3 млрд. лв. (с 3,7%) до 119,7 млрд. лв. в резултат на нарастване на депозитите на нефинансовите предприятия с 2,3 млрд. лв. (с 6,6%), докато депозитите на домакинствата нараснаха с 664 млн. лв. (или с 1%).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на март 2022 г. достигна 16,7 млрд. лв., като спрямо края на декември 2021 г. нарасна със 74 млн. лв. (с 0,4%), като положителен принос имаше реализираната печалба за първото тримесечие на 2022 г. Същевременно през периода беше отчетено увеличение при емитираните капиталови инструменти със 113 млн. лв. и намаление на натрупания друг всеобхватен доход с 228 млн. лв.

Към 31 март 2022 г. печалбата на банковата система възлезе на 550 млн. лв. спрямо 348 млн. лв. към края на март 2021 г. Собственият капитал на банковата система спрямо края на декември 2021 г. нарасна със 75 млн. лв. (с 0,5%) до 15,5 млрд. лв. в края на март 2022 г.

Отношението на покритие с ликвидни активи (LCR) на банковата система остана значително над изискваното минимално равнище от 100%, като в края на март възлезе на 265,3% спрямо 274,1% в края на 2021 г.

В доклада си БНБ отбелязва, че независимо от незначителния размер на преките експозиции на банковата система към контрагенти от Русия и Украйна, материализация на кредитен риск може да настъпи поради индиректни ефекти, свързани с допълнителния натиск за повишаване на цените на енергоносителите и суровините, възможни затруднения във веригите за доставки и влошаване на икономическите нагласи. Рязкото повишение на цените на горивата и на суровините и евентуалното нарушение на регулярността в техните доставки могат да повлияят върху състоянието на икономическата активност, да засегнат способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията и впоследствие да доведат до нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Наред с това, ясно очертаващата се вече тенденция към глобална промяна на лихвения цикъл може да намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения.