През второто тримесечие на 2023 г. предлагането на труд в икономиката нарасна значително по-слабо в сравнение с темповете на растеж, отчетени през последната една година. Растежът на работната сила се забави на годишна база до 0.1% (1.7% през първото тримесечие на 2023 г.), което

отразяваше по-слабото активизиране на лица извън работната сила, докато темпът на намаление на населението в трудоспособна възраст в резултат от неблагоприятните демографски процеси остана близо до отчетения през първото тримесечие на 2023 г. Същевременно коефициентът на икономическа активност продължи да се повишава на годишна база, като най-голям растеж беше отчетен при лицата над 55-годишна възраст. Данните от Наблюдението на работната сила (НРС) за първото и второто тримесечие на 2023 г. на Националната статистика отчитат резултатите от преброяването на населението, проведено през 2021 г., които не са отразени през предходните години и водят до прекъсване на динамичните редове.  

През второто тримесечие на 2023 г. равнището на безработица слабо се повиши както на годишна база (0.1 процентни пункта), така и спрямо предходното тримесечие (0.2 процентни пункта), и възлезе на 4.6% според сезонно неизгладени данни от НРС . Отчетеното повишение се дължеше изцяло на нарастването на безработните лица на възраст до 44 години. Данните на Агенцията по заетостта, които се публикуват с по-голяма честота, също отчетоха слабо повишение на равнището на безработица през второто тримесечие на 2023 г., като според данните за юли и август тази тенденция ще се запази и през третото тримесечие на 2023 г.

През второто тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица нарасна с 0.1% на годишна база (при 1.8% растеж през предходното тримесечие), като отчетеното повишение се дължеше изцяло на сектора на услугите и най-вече на подсекторите "държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа" и "създаване и разпространение на информация и творчески продукти". Данните за свободните работни места в икономиката 57 дават индикации за по-слабо търсене на труд, отчитайки на годишна база понижение с 16.8% на броя на свободните работни места през второто тримесечие на 2023 г., за което допринесоха всички основни сектори.

Същевременно делът на фирмите, които определят недостига на работна сила като фактор, който затруднява тяхната дейност , продължи да се увеличава във всички сектори (с изключение на услугите, където се наблюдаваше задържане на достигнатите нива), достигайки едни от най-високите в исторически план стойности. Това сигнализира, че въпреки забавянето, търсенето на труд в икономиката продължава да изпреварва предлагането през второто тримесечие на 2023 г.

Производителността на труда е повиши на годишна база с 2.1% през второто тримесечие на 2023 г., което се дължеше на нарастването на реалната производителност в селското стопанство, строителството и в сектора на услугите. Същевременно производителността на труда в промишлеността се понижи за второ поредно тримесечие, тъй като работодателите предпочетоха да не намаляват броя на заетите лица в сектора в синхрон с отчетения спад на добавената стойност, което може да се обясни с нарастващия недостиг на работна сила в страната и временния характер на част от факторите, довели до спад на добавената стойност в промишлеността през първата половина на 2023 г.  Въпреки по-силното повишение на производителността на труда през второто тримесечие спрямо предходното тримесечие на 2023 г. и увеличаващия се недостиг на работна сила в страната, номиналният растеж на компенсацията на един нает се забави на годишна база до 7.2% (14.0% през първото тримесечие на 2023 г.). В реално изражение компенсацията на един нает на годишна база се понижи с 1.4% през второто тримесечие на 2023 г. вследствие на отчетените є спадове в промишлеността и в сектора на услугите.

Данните за средната месечна брутна заплата също отчетоха забавяне на номиналния годишен растеж до 13.1% през второто тримесечие на 2023 г. (17.3% през първото тримесечие), като по-слабо нарастване на заплатите спрямо предходното тримесечие имаше както в частния, така и в публичния сектор.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети на НСИ, растежът на приходите на домакинствата се ускори на годишна база в номинално изражение през второто тримесечие на 2023 г., за което допринесе най-вече повишението на общия доход, но нарастване имаше и при приходите от изтеглени спестявания. Общият доход на домакинствата се повиши в номинално изражение с 20.9% на годишна база през второто тримесечие на 2023 г. (спрямо 19.3% през предходното тримесечие), като основен принос за растежа имаха доходите от работна заплата, следвани от доходите от самостоятелна заетост. Същевременно доходите от пенсии отчетоха значително по-слабо нарастване, което вероятно се дължи на базов ефект, свързан с фактори, като изплатените великденски добавки (през април 2022 г. всички пенсионери получиха великденски добавки в размер на 70 лв., докато през април 2023 г. само възрастните хора с пенсии под прага на

бедност получиха по 70 лв.) и увеличението на социалната пенсия за инвалидност, което влезе в сила от април 2022 г.

В реално изражение общият доход на домакинствата също отчете на годишна база по-силно нарастване (12.1%) през второто тримесечие спрямо първото тримесечие на 2023 г. в съответствие със забавянето на инфлацията. Реалният растеж на работната заплата възлезе на 17.7%, а доходите от пенсии се понижиха с 1.8% в реално изражение. И при разполагаемия доход на домакинствата в реално изражение имаше ускорение на растежа, който възлезе на 8.8% на годишна база (5.2% през първото тримесечие на 2023 г.), въпреки че в номинално изражение беше отчетено забавяне на растежа поради по-силното нарастване на разходите за данъци, социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства в сравнение с повишението на общия доход.

Същевременно силното нарастване на реалните доходи от работна заплата по данни от Наблюдението на домакинските бюджети не съответстваше на отчетения реален спад с 0.9% на годишна база на работната заплата на един нает, според данните от националните сметки на НСИ.

Данните на НСИ за средната месечна брутна заплата също отчетоха значително по-слаб реален растеж от 4.0% на годишна база. Предвид по-голямата представителност на данните от националните сметки, свързана с техния по-широк обхват и използването на допълнителни оценки за разходите за труд в "сивата икономика" и плащанията в натура, изглежда по-вероятно доходите от работна заплата да са подкрепяли в по-малка степен потреблението на домакинствата през второто тримесечие на 2023 г.

Общите разходи на домакинствата се повишиха в номинално изражение с 21.3% на годишна база през второто тримесечие (спрямо 18.0% през първото тримесечие на 2023 г.), като по-силен растеж беше отчетен както при потребителските разходи, така и при разходите за данъци и социални

осигуровки. Растежът на потребителските разходи се ускори на годишна база до 19.5% (17.5% през първото тримесечие), което се дължеше главно на по-големите разходи в групата "свободно време, културен отдих и образование". Същевременно храните и безалкохолните напитки продължиха да имат основен принос за нарастването на потребителските разходи, но растежът им слабо се забави в сравнение с отчетеното повишение през първото тримесечие на 2023 г.

В реално изражение потребителските разходи по данни от Наблюдението на домакинските бюджети на НСИ нараснаха с 9.8% на годишна база през второто тримесечие (при 3.6% през първото тримесечие на 2023 г.), като най-голямо повишение имаше при разходите за свободно време, културен отдих и образование. Данните от националните сметки на НСИ също отчетоха ускоряване на годишния реален растеж на частното потребление до 8.2% на годишна база спрямо 1.5% през първото тримесечие на 2023 г.

В резултат на динамиката на приходите и разходите на домакинствата склонността им да спестяват се повиши през първото тримесечие на 2023 г. спрямо края на 2022 г., но това се дължеше изцяло на сезонността при този показател, докато по сезонно изгладените данни склонността на домакинствата да спестяват част от получения си доход се понижи до 9.6%

през първото тримесечие на 2023 г. спрямо 10.5% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Това понижение може да се обясни с все още ниските стимули за спестяване предвид отрицателните реални лихвени проценти по депозитите на домакинствата. В същото време натрупаният размер на нетните активи на домакинствата в банковата система в края на първото тримесечие на 2023 г. се повиши спрямо края на 2022 г. вследствие на продължаващото нарастване на депозитите на домакинствата, независимо от отрицателните реални лихвени проценти по депозитите, което може да се обясни с ограничените алтернативи за инвестиране на натрупаните от домакинствата спестявания.