Норвежкият нобелов комитет присъди тазгодишната Нобелова награда за мир на международната Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW) за нейната усилена
работа по забраната им през последните десетилетия. Това бе съобщено по време на пресконференция, дадена днес в Осло от председателя на комитета Турбьор Ягланд.
По време на речта си Ягланд направи исторически обзор на проблемите, свързани с химическите оръжия, и подчерта ролята на OPCW за решаването им.
Този тип оръжия биват масово използвани в годините на Първата световна война. Първата стъпка към решаването на проблема е Женевската конвенция, която през 1925 г. забранява тяхното
използване, но не и производството и съхранението им.
През Втората световна война химическите оръжия биват употребени в плановете за масово унищожаване на хора на хитлеристка Германия. През следващите години те са използвани в много случаи на агресия от страна на отделни държави и терористични организации.
Така се стига до 1992-93 г., когато Женевската конвенция е разширена с текстове, забраняващи производството и съхранението на подобни оръжия. Забраната става факт през 1997 г. Оттогава насетне OPCW извършва редовен мониторинг чрез инспекции и акции на унижаване на откритите химически оръжия на териториите на отделни страни.
До момента конвенцията за забрана на химическите оръжия е подписана от 189 държави.
"Конвенциите и работата на OPCW успяха да дефинират използването на химическите оръжия като табу, наложено от международните закони. Скорошните събития в Сирия, където отново бяха използвани химически оръжия, подчертаха нуждата от засилване на опитите за унищожаване на подобни оръжия“, каза при речта си Турбьор Ягланд.
Той допълни, че определени държави все още не са членове на OPCW, а други като САЩ и Русия не са спазили крайния срок за унищожаване на запасите си, който бе април 2012 г.