България е платила 22 257 859 лв. обезщетения по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) от 1997 г. до началото на октомври 2022 година. Това обяви служебният правосъден министър Крум Зарков на конференция, посветена на 30 години от членството на България в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) в София, която е под патронажа на държавния глава Румен Радев.

От първото решение на ЕСПЧ по делото "Луканов" от 1997 г. до началото на октомври тази година спрямо българската страна съдът е постановил около 1500 съдебни акта. От тях 754 дела са осъдителни решения поне по едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Общият размер на присъдените от ЕСПЧ и платени от държавата ни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е 22 257 859 лв. за този период. До момента 628 решения и определения за одобряване на приятелско споразумение са напълно изпълнени, както спрямо жалбоподателя, така и след приемане на общи решения за предотвратяване на бъдещи нарушения. Министърът изтъкна, че през годините тези решения са дали тласък на редица успешни реформи в национален план, работата, по които продължава и днес.  

Във връзка с реформите, насочени към подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и справянето с пренаселеността в тях, Зарков каза, че Министерството на правосъдието и служебното правителство са направили много, за да започне реално изграждането на нов затвор по съвременните стандарти. 

Служебният ресорен министър отчете, че България продължава да е сред държавите с най-голям брой неизпълнени решения. В процедура на изпълнение пред Комитета на министрите на Съвета на Европа се намират около 170 решения по български дела. Проблемите по някои от тях не не могат да се разрешат вече над 15 години. "Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за съдебната власт, с които се поставят някои от тези въпроси, нерешени от 15 години, бяха оценени и от Венецианската комисия, която вчера публикува своите официални становища. Работим по тях, ще представим качествени законопроекти на вниманието на новото Народно събрание", отбеляза Зарков.

Омбудсманът Диана Ковачева изтъкна, че във времена на морални и политически кризи зачитането на правата на човека е индикатор за това доколко една държава е правова и едно общество е демократично. Тя изрази удовлетворение, че по време на кризата с COVID-19 България не взе решение да демонтира прилагането на Европейската конвенция по правата на човека. Дебатът "повече сигурност или повече права" обикновено води до непропорционални ограничения на правата на хората, което оставя трайни следи в усещането им за справедливост, счита общественият защитник. Тя припомни, че миналата година над 65 000 души са се обърнали към институцията на омбудсмана в търсене на защита, съдействие, помощ и застъпничество. Това е не само защото има нарушения на правата, а защото хората вече са наясно какви са техните права и как могат да ги защитават, и това е много важно, подчерта Ковачева. 

Тя коментира ограниченото правомощие на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд. И омбудсманът, и Висшият адвокатски съвет са двата естествени канала за достъп на гражданите до Конституционния съд, разбира се, в отсъствието на индивидуалната конституционна жалба, смята Ковачева. 

Тя също така заяви, че е крайно време България да ратифицира Протокол 16 от Европейска конвенция за правата на човека, който е в сила от 2018 г. и дава възможност за съдебно сътрудничество между националния съд и съда в Страсбург. 

Генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович – Бурич, която е в София за участие в конференцията, изтъкна, че ЕКПЧ има централно място за прилагането на европейското правосъдие. "България има успешни истории във връзка с ЕКПЧ. Заедно сме оформили културата на човешките права, на базата на общопризнати стандарти и всичко това е благодарение на Конвенцията", отбеляза Бурич. И даде пример, че нито една от държавите - членки на ЕС, не прилага смъртното наказание, което е показателно за европейския морал. "Всяка държава има своите практики и предизвикателства и всяка държава членка се нуждаеше от промени на законите си, за да имплементира Конвенцията", каза още тя. По думите ѝ пред България все още има предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени като страната ни има подкрепата на Съвета на Европа.