Броят на аптеките в България е почти два пъти повече в сравнение със средноевропейските стойности. Това съобщиха на пресконференция в пресклуба на Българската телеграфна агенция от Българския фармацевтичен съюз по повод Световния ден на фармацевта.

На 25 септември през 1912 г. е създадена Международната федерация на фармацевтите (FIP), в която към момента членуват 156 национални фармацевтични организации, включително Българския фармацевтичен съюз, много академични институции и индивидуални членове.

Големият брой аптеки в България води до това те да не бъдат снабдени с работна сила, достатъчна за правилното им функциониране, каза председателят на съюза Димитър Маринов. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, докато в страната те са 2.1.

Има области, в които в аптеките няма фармацевти противно на законовите изисквания. 58% от жителите на ЕС достигат до аптека в рамките на пет минути, докато в България този процент е 78, информира Маринов. 98.6 от жителите на България достигат до аптека в рамките на 30 минути. "Така че по отношение на осигуреността с аптеки ние сме много над средноевропейските данни", допълни той.

През миналата година общият брой аптеки в страната намалява, като по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) те са 3296, като приблизително една трета от тях са концентрирани в трите най-големи града - в София те са общо 740, в Пловдив - 212, а във Варна - 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези само с по една са 40. В сравнение с регистъра на аптеките от 2020 г. през 2021 г. аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на големите градове.

Димитър Маринов каза, че с напредването на дигитализацията много от бумащината на практика е изчезнала или силно редуцирана, основно поради задължителните електронни рецепти по Националната здравна каса. Поради много липси, откази и недостиг на лекарства аптеките са се превърнали в кол-центрове, които целодневно издирват лекарства за пациентите си, каза Маринов. По думите му в България няма регистър на рецептите, често те не отговарят на изискванията и всички реквизити по Наредба 4, в която е посочено как трябва да изглежда една рецепта.

Сред проблемите, които очертаха от Българския фармацевтичен съюз, са осигуряване на лекарствата, като голяма част от проблема за недостига е в производствената и логистичната част. Липсва навременна и обективна информация за потреблението на лекарствените продукти. Съществува неконтролиран паралелен експорт на лекарства, независимо дали е легален или не, коментираха от фармацевтичния съюз. Според тях трябва да се въведе възможност за генерична замяна на лекарства, защото България е единствената страна в ЕС, която няма право на това. Необходимо е също производствената дейност в аптеките да се възроди.

Друг проблем, който отбелязаха от съюза, е т.нар. вертикална интеграция във веригата на лекарствоснабдяването - едни и същи собственици на вериги от аптеки, складове и дори производители. Възможно е тези вертикално свързани структури да работят във взаимна изгода, така че да получат монополно положение, каза Димитър Маринов. Според него подобни зависимости водят и до възможност за ограничаване на достъпа на пациентите до определени лекарствени продукти, които се осигуряват само за свързаните със складовете аптеки. По този начин се насочват пациентите приоритетно към тези аптеки, а други търговци на дребно и техните пациенти са лишени от достъп до "дефицитни" лекарствени продукти, посочи той.

Друг проблем, на който фармацевтите се спряха, е невъзможността на аптеките да откриват лекарствени продукти в доставчиците си. От БФС предлагат да се доразработи Системата за електронно проследяване и анализ на наличностите на лекарствени продукти (СЕСПА), така че всяка аптека да има равен достъп до лекарствени продукти и да може да обслужва пациентите си.

Според фармацевтите всякакви опити за "решаване" на проблема с достъпа до лекарства и фармацевтична грижа в малките населени места, където няма аптека, чрез т.нар. мобилни аптеки, вендинг автомати, онлайн продажби или отпускане от неквалифициран персонал е просто замитане на проблема. Всички подобни идеи, които периодично се прокрадват в публичното пространство, особено преди местни избори, са особено опасни, най-вече в условия на недостиг и значителна вертикална интеграция, смятат от браншовата асоциация.