В първа и втора част от „Големите измами в науката“ ви разказахме за с калейдоскоп от измами и откровени шарлатании, вършени през различни исторически моменти, като общото между всички тях, е че авторите им се опитват да ги скрият под авторитетната маска на науката.
В третата и последна част на поредицата ще ви въведем отново в света на псевдо откритията, които носят голяма, но мимолетна слава на своите откриватели. Тук ще споменем историята на едно отровно дърво с митични способности, за поредните учени, желаещи да постигнат бърза слава, както и за един почтен изследовател, успял да се подиграе с колегите си за тяхната наивност и предубеденост. Приятно четене:
Смъртоносното дърво упас
През 1783 г. в списание London Magazine е публикувано описание на дърво, растящо в Индонезия. Според автора на статията дървото било толкова отровно, че убивало всичко, което се намирало на разстояние от 15 мили (24 километра), оставяйки земята безплодна и отрупана със скелети на хора и животни.
Както можем да се досетим, истината се оказва малко по-различна. Макар че дървото упас, чието научно име е Antiaris toxicaria, наистина съществува и в него бил открит мощен токсин, то историята за растение, което сее смърт от километри разстояние се оказала силно преувеличена.
Снимка: Sxc.hu
Откритията на Шиничи Фуджимура
Въпреки че е самоук и не притежава академично образование, Шиничи Фуджимура е един от водещите археолози в Япония. В началото на 80-те години на миналия век, той започва да прави открития на каменни артефакти, които прогресивно се оказват все по-стари.
В началото на 2000 г. край японския град Цукидате Шиничи се натъква дори на предмети в земни слоеве, чиято възраст се датира на фантастичните 570 хиляди години. Така биват открити уж най-старите следи от човешко селище в историята.
За нещастие на Шиничи няколко любопитни журналисти го заснемат, докато закопава артефактите, които по-късно смята триумфално да изкопае. След като снимките с хванатия на „местопрестъплението“ любител-археолог обикалят медиите, Шиниччи е подложен на силно унижение, докато публично се извинява за постъпката си.
Снимка: List25.com
Археорапторът
Тук историята е подобна на тази с Пилтдаунския човек (виж втора част на Големите измами в науката), само че пренесена милиони години назад – във времената на динозаврите. През 1999 г. в Китай бива открит фосил на древно животно, за което се твърди, че е дълго търсената връзка между птиците и двуногите динозаври – тераподите.
Тогава в статия на американското научнопопулярното списание National Geographic сензационното откритие получава неформалното генерично име археораптор. Три години по-късно учените, които още в началото са скептично настроени към откритието, доказват, че се касае за поредното „чудовище на Франкенщайн“. Скелетът на археораптора се оказва „сглобен“ от фосилните останки на древна птица (крилата), летящ динозавър (опашката) и все още неизвестно животно (краката).
Макар че археорапторът се оказва фалшификация, в последствие учените откриват множество видове динозаври с пера, които доказват връзката между птици и тераподи.
Снимка: List25.com
Лъжливите камъни
Още един случай на измама с фосили, с която обаче фактическият „откривател“ няма нищо общо. През 1725 г. германският професор Йохан Берингер открива удивително добре запазени фосили на гущери, птици и паяци. На някои от тях тори било изписано името на Бог на иврит, което би трябвало да усъмни всеки съвестен представител на науката, но за Берингер било доказателство за божествения произход на вкаменените видове. Все пак до раждането на Чарлз Дарвин трябвало да минат още 84 години,
Берингер публикувал няколко статии по темата, след което за негово нещастие се оказало, че е станал жертва на злонамерените си "приятели", които предварително били закопали „древните останки“ на местата, на които германският учен копаел. Тяхната цел била да накърнят репутацията на Берингер.
Според легендата Берингер похарчил след това цялото си състояние в опити да откупи книгите, които бил издал.
Снимка: List25.com
Аферата "Сокал"
Измама, предприета от американският математик и физик Алан Сокал с цел да докаже, че в сериозни издания могат спокойно да се публикуват наукоподбни измишльотини без никаква научна стойност.
През 1996 г. Сокал успява без проблеми да публикува безумна статия за несъществуващо изследване в престижното постмодерно културно списание Social Text, издавано от университета Дюк.
Материалът, озаглавен с безсмисленото „Престъпвайки през границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация“ успява без проблеми да мине през редакцията на изданието, само защото по думите на самия Сокал е „ласкаещ идеологичните (пред)убеждения на редакторите“.
Освен това статията е написана с научен жаргон и в нея има препрактки към други научни трудове – с други думи говорим една политически коректна превдонаука.
Снимка: List25.com
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!
