Броят, териториалното разпределение и начина на функциониране на болниците са честа тема на обществен дебат в България. Причината се корени в затрудненията на управляващите да намерят подходяща формула за преструктурирането им, както териториално, така и като обхват на услугите, които те да предоставят.

Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ представи сравнителен анализ на финансовото им състояние, който позволява да се откроят интересни тенденции. Болниците в България извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около 50 хиляди души персонал. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински болници (189 броя) е твърде голяма за намаляващото население на България, но отразява силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги.

По последни данни на Евростат България е на първо място сред страните от ЕС по болнични легла спрямо населението със 792,3 легла на 100 хиляди души население при средно за ЕС от 524,8 легла за 2021 година. По информация на НЗОК е видно, че заетостта на леглата в болниците рядко надвишава 50%. През 2022 г. в страната функционират 189 държавни и общински болници. От тях 68 са държавни, а 121 – общински. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) общини, обичайно – в общинския център. Най-много са болниците в столицата – 37. Седем са във Варна, 6 – в Пловдив, по пет – във Враца, Велико Търново и Бургас. В Хасково, Стара Загора, Русе и Благоевград има по четири болници, в Перник – 3. В още 12 града3 има по две болници, а в останалите 81 – по една.

Между държавните и общинските болници се наблюдават големи различия във всички финансови показатели, в отделни случаи в рамките на няколко пъти. Около 70% от общите разходи се извършват от държавните болници. Кризата от Ковид-19 се отразява благоприятно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, така и печалбите им растат значително след 2019 година, сочи анализът на ИПИ. Болниците управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лв. Част от активите са вече амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се увеличават слабо, като преобладават краткосрочните задължения.

Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?

На първо място, чрез постепенно намаляване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и концентрация на услугите и персонала в тях, като се обмисли механизъм за предоставяне на качествени здравни услуги на населението в по-отдалечени места.

За  по-ефективна болнична помощ ще способства и корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите в тях

Има нужда и от по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности.