От 1 септември 2009 г. домашните крушки, произвеждани за пазара на Европейския съюз (ЕС), трябва да отговарят на минимални енергийни изисквания. Обикновените халогенни крушки и тези с нажежаема жичка не отговарят на изискванията и ще бъдат постепенно изтеглени от европейския пазар до края на 2012 г.

През септември 2009 година беше прекратена продажбата на прозрачни крушки с нажежаема жичка от 100W. Година по-късно бяха изведени от експлоатация осветителните тела от 60W, през 2011 г. - и крушките от 40W. През следващата есен ще бъдат изтеглени и по-слабите от 25W.

Изчисленията на Брюксел са показали, че нововъведените енергийноефективни крушки консумират по-малко електричество, в резултат на което сметките за електроенергия на едно средно домакинство могат да намалеят с близо 15%. В зависимост от размера на домакинството и броя и вида на използваните лампи, това означава нетни спестявания от 25 до 50 евро на година.

Новите изисквания за енергийна ефективност на крушките ще спестят над 40 млрд. киловатчаса до 2020 г. Това е равно на консумацията на електричество на 11 млн. европейски домакинства за същия период. Още по-важно е, че така ще се спестяват до 15 млн. тона емисии на CO2 годишно.

За да се улесни преходът, хората могат да продължат да използват усъвършенствани крушки с нажежаема жичка с халогенна технология, които много приличат на старите крушки. Жичката се намира в пълна с халогенен газ капсула, поставена в по-голяма стъклена колба.

Крушките с нажежаема жичка винаги излъчват светлина с един и същ цвят ("топло бяло"), а луминесцентните крушки и светодиодните крушки са с различни цветни температури, измервани не във ватове, а в келвини. В сайта на Европейската комисия има раздел, посветен специално на спецификите на новите крушки.

За да ни разкажат повече за спецификите на енергоспестяващите крушки се свързахме със Симеон Белелиев, управител на фирмата-производител на такъв тип крушки "Домо Естетико", и с представители на Philips България.

Енергийните експерти препоръчват в помещенията за почивка да се използват крушки от 2700K (топло бяла светлина), а за работа -  крушки от над 4000K или студено бяла светлина. За дома не се препоръчват цветни и ултравиолетови крушки.

Животът на крушките се отчита в брой часове, през които ще работят, преди да изгорят. Има енергоспестяващи лампи с живот от 6, 8, 10 и дори 12 000 часа. Това означава, че една енергоспестяваща крушка може да свети до 12 години (приема се, че работи средно по три часа на ден). "В момента подготвяме и специална серия крушки, които да имат до 15 000 часа живот", разказа пред Econ.bg Симеон Белелиев.

След като изгори, крушката не трябва да се поставя сред останалите битови отпадъци, а да се върне в някой магазин, където се продават такива крушки. 

При счупване на луминесцентна крушка, могат да се отделят най-много 5 мг живак. Остатъците от крушката трябва да се съберат с влажна кърпа, а помещението трябва хубаво да се проветри. В никакъв случай парчетата от крушката не трябва да се събират с прахосмукачка, съветват още експертите.

Преди да купим енергоспестяваща крушка

Първото важно нещо, което трябва да се има предвид преди закупуването на енергоспестяващата крушка, е да знаем вида на фасонката. Стандартните са с цокъл тип Е27, който е най-разпространеният в България.

Крушка "тип Е27". Снимка: Krushka.info

Вторият, по рядко срещан модел, е Е14, крушка с малка фасонка. Използва се главно за осветление с полилеи или нощни лампи и обикновено е с малка мощност.

Крушка "тип Е14". Мaxiel.com

Особено трябва да се внимава при закупуването на лампи от неизвестни производители, на цени около 1 лв. Цената на качествената енергоспестяващата крушка може да бъде от 3 до 10 пъти по-голяма. В големите търговски вериги у нас цената варира между 9 и 15 лева.  

Ако на опаковката (на снимката горе) не се вижда температурата в келвини, купувачът трябва да погледне за трицифрен код, на който обикновено първата цифра е 8, а следващите две са първите числа на цветната температура. Например, ако ще купуваме енергоспестяващи крушки с топла бяла светлина, трябва да търсим код 827, ако търсим крушки със студена светлина, трябва код 845 или 865. 

Преди да бъде закупена крушката, на опаковката трябва да се види и т.нар. „клас на крушката“. В регламента на ЕК са въведени крушки с клас А, B и C. За да светят еднакво силно, компактните луминесцентни крушки (клас А) използват само една трета от електроенергията, необходима на усъвършенстваните крушки с жичка (клас С).

Носят ли енергоспестяващите крушки рискове за здравето?

Широкото разпространение на енергоспестяващите крушки в европейските домове постави на дневен ред въпроса за здравето на хората. Германската преса, евродепутати и специалисти изказаха становище, че новите крушки са опасни за здравето. Обществената телевизия ARD (А Ер Де) е направила разследване, в което се твърди, че крушките се причинявали онкологични заболявания. Лампите излъчвали фенол и други вредни вещества.

Германски евродепутати поискаха да бъдат преразгледани решенията на Брюксел и да бъде отменена забраната за продажба на обикновенните крушки с нажежаема жичка.

Според Федералната служба за околна среда, при счупване на енергоспестяващата крушка се отделят 0,35 микрограма живак на кубически метър, което надхвърля 20 пъти допустимата норма. Специалистите от службата твърдят, че това е опасно за деца и бременни жени.

Германският специалист по проблемите на влиянието на осветлението върху човека Александър Вунш смята, че енергоспестяващите лампи могат да провокират хормонални изменения в организма заради наличието на използвания живак. Вунш твърди, че лампите с нажежаема нишка са по-добри, тъй като светлината която излъчват е най-близо до естествената светлина от всички изкуствени източници.

Други експерти предупреждават, че ултравиолетовото излъчване на енергоспестяващите лампи може да предизвика дерматологични проблеми. Според проф. Джон Хоук, председател на Европейското дружество за фотодерматология, енергоспестяващите крушки излъчват малки, но опасни ултравиолетови лъчения, които могат да причинят проблеми у хора с повишена чувствителност на кожата.

"Производството и депонирането на изгорелите енергоспестяващи крушки не е толкова "зелено" начинание и за целта ще бъде изразходвана повече енергия, отколкото при спрените от производство традиционни осветителни тела. Всички мерки на ЕС за задължителното въвеждане на флуоресцентните крушки може би ще се окаже една от най-големите грешки на Брюксел", пише по тази тема британският вестник "Дейли експрес". Тезата на вестника е споделена и от експерта по осветителни тела Луси Мартин, която е приела за лична кауза организирането на референдум по въпроса. Тя смята, че не трябва „на сляпо“ да се следват спусканите от ЕС директиви. Според нея замърсяването с парникови газове вследствие на производството на новите крушки значително надвишава това на старите с нажежаема жичка.

През лятото на 2011 година от българската Агенция по метрология съобщиха, че енергоспестяващи крушки, продавани у нас, носят риск за здравето. Крушките излъчвали фенол и фталат. Инспектори от дирекция "Надзор на пазара" получили сигнала за крушките от столично семейство. Възрастните хора се оплакали в писмо, че като включат енергоспестяващата крушка, от нея идвал мирис, а мъжът го боляла главата. Първо си мислели, че това идва от повреда в инсталацията, и извикали техник. Проблем с нея обаче нямало.

Мария Джонева, главен експерт от дирекцията, купила лампи от същия модел  и магазин и ги предала за изследване в лаборатория "Глобал тест". Изпитан е съставът на уплътняващия материал от цокъла на луминесцентната лампа. Заключението е, че са открити изомери на фенол в ниска концентрация и не може да се очаква вредно въздействие върху потребителите.

Шефът на Катедрата по полимерно инженерство към Химикотехнологичния и металургичен институт. проф. Николай Дишовски, цитиран от в. "24 часа", е категоричен, че фталатите са абсолютно забранени с евродиректива от 2007 г. Според учебник по органична химия, "ако фенол попадне върху кожата на човек, предизвиква изгаряния, защото пресича белтъчните вещества. Вредно действие имат не само разтворите, но и парите на фенола. Вдишан в малки количества, той причинява главоболия. При хронични отравяния се наблюдават изменение в кръвта, въздействие върху централната нервна система, смущения в хранителната система, дразнене на дихателните пътища, раздразнителност, безсъние и др.”

Академик Александър Попов от БАН не е съгласен с твърденията в немската преса и смята, че крушките са безопасни. Като аргумент посочва, че осветителните тела в повечето административни помещения са енергоспестяващи, дори да работят непрекъснато, няма как да повлияят на организма.

Oт компанията  Philips ("Филипс") също смятат, че хората не трябва да се опасяват за здравето си. Като аргумент посочват, че компактните флуоресцентни лампи съдържат много малко и изолирано по безопасен начин количество живак.

Споровете около употребата на енергоспестяващите лампи със сигурност ще продължат и занапред. Към момента обаче едно е сигурно - в Европа няма случай, при който е медицински доказано, че човек е заболял след употребата на енергоспестяваща крушка. Икономическите ползи обаче са категорични - ако едно домакинство смени 5 неефективни крушки, в околната среда ще бъдат спестени 1,64 кг въглероден диоксид. Какво тогава ни остава?

"Бизнесът е доста възприемчив към енергоспестяващото осветление, както и към всички останали новости, които са насочени към опазване на околната среда или към спестяване на енергия. Много от големите компании у нас вече са изцяло на икономично осветление", коментира Белелиев. "Иначе хората постепенно привикват към идеята за енергоспестяващите крушки в бита. Според неформални проучвания, над 50% от българите твърдят, че вече ползват енергоспестяващи лампи. Все още обаче има много митове и предразсъдъци за тях", допълни той. Според него е необходимо да се направи широка информационна кампания по темата, засягаща всички аспекти на употребата на енергоспестяващи крушки.