От 1 август минималните осигурителни вноски ще се вдигнат със 70 лв. Така ще се изравнят с минималната заплата от 780 лв. Това се предвижда в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

Още в началото на годината минималната заплата стана 780 лв., а за първи път от много години най-ниските осигуровки се развързаха от нея.

След месец най-ниският праг ще е 780 лв. и за самоосигуряващите се, както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители. 

Втората година от майчинството отново ще се изравни с минималната заплата. 780 лв. ще е и обезщетението за бащите, които имат право на 2 месеца платен отпуск за отглеждане на дете до 8 години.

Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица остават без промяна - 18 и 85,71 лв. Еднократната помощ при смърт на осигурено лице остава 540 лв.

Промени в условията за отпускане на обезщетенията няма. Първите три дни от болничния остават за сметка на работодателя, а НОИ - от четвъртия ден.

В понеделник тристранката ще разгледа трите бюджета на държавата. “През последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България”, се казва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Това е причината те да не подкрепят бюджета на ДОО. Те не подкрепят увеличението на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. То е необлагаемо и съответства на брутна работна заплата, по-голяма от средната в редица икономически дейности и райони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа, пишат в становището си от АИКБ. Припомнят и че у нас е най-дългият отпуск по майчинство в Европа - 410 дни, като има и последващ отпуск за сметка на предприятията.

Те не приемат и запазването на клас прослужено време, както и работодателите да плащат първите 3 дни болнични. Против са и увеличаването на минималните осигурителни прагове.

Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания, е друг проблем според работодателите.