Благоевград е първенец по регистрирани в Бюрото по труда, които са заявили, че са работили в чужбина. Това показват данните от регистъра на търсещите работа, предоставени от Агенцията по заетостта (АЗ) специално за вестник „Телеграф“. Повече от 22% от всички безработни със стаж зад граница, които са се записали на борсата, са били концентрирани в Югозапада. В Благоевград и останалите населени места от областта през 2023 година общо 5063 души са поискали помощи или съдействие при намирането на нова работа, след като преди това са били наети в други страни. Общата бройка за страната по данните на АЗ е 22 935 души.
Разпределението показва, че лидерът по кадри с опит в други държави превъзхожда с повече от три пъти следващия областен център. Според данните на второ място по този показател е Пазарджик с 1509 бивши гастарбайтери. Тройката се допълва от Кърджали (1416 души), а над 1000 регистрирани има в областите Търговище и Пловдив. В столицата, където безработицата е традиционно много ниска – едва 559 души от записаните в бюрата по труда са декларирали, че са работили в чужбина. За София-област бройката е още по-малка – 297, или близо 20 пъти по-малко в сравнение с Благоевградския регион.
Не всички от регистрираните получават обезщения за безработица, което се отнася и за тези със стаж зад граница. 4066 са хората, работили в чужбина и завърнали се в страната, на които след одобрение от Националния осигурителен институт (НОИ) се изплащат ежемесечно суми по европейски регламенти. От ведомството уточниха пред „Телеграф“, че данните са към ноември 2023 година. Повод за проверката ни са все по-честите сигнали, че хора на помощи искат все по-високи дневни надници и предпочитат да получават парите си на ръка за работа в туристическия сектор, в производството и земеделието.
Отпускането на парично обезщетение е свързано с определени условия. Без значение къде са останали без работа, заявителите трябва имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, както и регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Такива помощи не се отпускат на лица, които получават какъвто и да е тип пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сред изискванията е и това кандидатите да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство или законодателството на друга държава.
Когато лицето е работило в държава – членка на Европейския съюз, (ЕС)/Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария освен разпоредбите на националното ни законодателство приложение намират и правилата на два европейски регламента от 2004 и 2009 г. Според тях компетентна да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която съответното лице е било наето, като безработният може да ползва осигурителния си стаж, придобит по законодателството на другите държави членки, за да натрупа необходимите 12 месеца в рамките на последната година и половина. Именно това на практика увеличава размера на обезщетенията на хора, които работят срещу доста по-сериозни възнаграждения като сезонни работници в Западна Европа, а след това се регистрират като безработни у нас. По-високите суми, на които са осигурявани им помагат съответно да получават повече пари от борсата у нас.
При тези случаи трябва да се отчете и важното изключение, което позволява обезщетението да не се получава в държавата по последна заетост. Съгласно него безработното лице се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата по пребиваване. Реално тогава то получава обезщетения в съответствие със законодателството на страната, в която избира да живее. По-ниските разходи за жилище и достъпът до здравеопазване са основният мотив, които карат хората в подобна ситуация да се завръщат в България, докато не си намерят нова работа в чужбина.
От НОИ уточняват, че необходимите документи, без които не може да се кандидатства за обезщетение за безработица наред със заявлението за отпуск са: акт за прекратяване на правоотношението (за справка); документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, както и други документи от значение за правото, размера и срока на обезщетението за безработица.
Един от най-фрапиращите случаи, свързани със злоупотреби с помощи за безработица на лица, работели в чужбина е разкрит от териториалното поделение на НОИ в Смолян през 2022 година. Във връзка с доказано фиктивно осигуряване на 57 лица в испански осигурител е установено, че на 40 лица неправомерно са изплатени парични обезщетения за безработица в размер на 264 157 лв. Впоследствие се установяват и още 9 души, депозирали заявление в други градове. На всички са постановени разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми.
„Цялостната предотвратена щета на бюджета на ДОО за тези 66 лица в резултат на извършената документна измама, установена в системата на НОИ, се доближава до един милион лева“, съобщават от НОИ в един от своите информационни бюлетини.
Брой работили в чужбина преди регистрацията в бюро по труда по области:
