От опит знаем, че сънищата могат да са много реални или пък изключително странни или страшни, или толкова приятни, че просто не искаме да се будим. Никой обаче не знае с точна сигурност защо хората сънуват. Част от сънищата обаче може да са свързани с мозъчни процеси, които могат да ни помагат да учим.

В скорошно проучване учени откриват силна връзка между сънищата, когато сме в състояние на дрямка и подобряването на паметта на хората, които изучават ново умение в дадения момент, информира сайтът Student Science.

Така че вероятно единият от начините да научим нещо ново е да го практикуваме многократно и след това да поспим добре.

„Бях стъписан от това откритие“, коментира пред Робърт Стикголд шред Science News. Стикголд е специалист по когнитивни невронауки от Медицинското училище в Харвард и един от авторите на проучването.

За да стигнат до това заключение, учените провели тестове с 99 студенти на възраст между 19 и 30 години. Всеки от тях прекарал един час пред компютъра, опитвайки се да премине през виртуален лабиринт.

Самият лабиринт бил труден, като участниците трябвало да стартират от различни места при всеки опит, което допълнително усложнявало задачата им. По време на теста те трябвало също така да намерят определена снимка на дърво и да запомнят къде се намира тя.

След това на участниците била дадена 5-часова почивка, като половината от тях били помолени да дремнат през първия час и половина. Другата половина трябвало да остане будна и да опише мислите си.

Същото трябвало да направи и групата на спящите, като освен това всеки в нея трябвало да опише и сънищата си. Тук целта на учените е да разберат какво точно сънуват те във фазата на бавния сън – т.нар non-REM (или NREM) фаза, която не е свързана с бързите движения на очите, характерни за REM фазата.

Четирима от 50-те студенти, които спели, съобщили, че сънищата им са свързани с лабиринта. Някои от тях сънували музиката, която била пусната, докато го решавали, а на други им се присънвали хора в лабиринта. Когато четиримата се пробвали отново да решат лабиринта, те се справили по-добре от преди в намирането на дървото.

Стикголд предполага, че не сънят е помогнал на хората студентите да учат, а по скоро той е резултат от мозъчните процеси, асоциирани с ученето.

И четиримата, които сънували лабиринта, се били справили слабо първия път, което кара учените да мислят, че NREM сънищата се появяват, когато човек открива, че дадена задача му е прекалено трудна.

При останалите студенти, които не спали или спали, но не сънували лабиринта, почивката не подобрила уменията им за решаване на лабиринта.