В търсене на изход

За разлика от миналата година, когато фермерите ни извлякоха добри печалби от космическата цена на пшеницата и съсипаните реколти по света, сега почти всички ще са на загуба. Изключение ще направят неколцина големи зърнопроизводители със затворен цикъл на производство по веригата зърно-брашно-хляб. Те отново ще пласират собственото си жито в собствените си мелници и ще бълват евтин хляб в собствените си хлебозаводи.

Най-вероятно, за да избият все пак нищожната печалба, монополистите няма да искат да свалят цената на насъщния. Ако тази монополна практика в стратегическия сектор на хляба беше правилна, тя нямаше да е забранена във много страни със силни икономики като САЩ, Германия, Франция и останалите от ЕС.

Порочната практика от край време съществува в България и нито едно правителство не й се противопостави. Затвореният цикъл в сектора и натискът на търговските вериги върху цената на хляба доведоха до фалита на повечето от най-големите производители на хляб у нас през последните 2 години. Седем наши предприятията не издържаха на нелоялната конкуренция, която снабдява с евтин хляб под себестойност всички точки на страната и на съседните дори. Това направи България държавата с най-евтиния хляб в ЕС с цената на най-много закрити фирми в бранша, най-малко инвестиции и ликвидиране на разнообразието от артикули, на които се радвахме до преди 3-4 години.

Монополите са забранени почти навсякъде, за да се избегне риск от нарушаване на продоволствието, което би застрашило националната сигурност. От друга страна, затвореният цикъл на производство акумулира огромни загуби за фиска, защото дава ред възможности за укриване на големи обороти и постъпления от данъци.

При сегашната ситуация монополистите със зърно, мелници и хлебозаводи с пълно право ще откажат да свалят цената на хляба, при положение, че има всички предпоставки за това. А ако все пак поевтинее, то няма да е с повече от 1-2 стотинки и социалният ефект ще е нулев.

Управлението на ГЕРБ допусна конкуренцията в бранша да изчезне, оставяйки го в ръцете на няколко големи фирми, които вече нямат интерес да инвестират в модерни производства и видово разнообразие и се ограничават само с 4-5 вида основен заводски хляб за масовите консуматори. От някогашните богати щандове с по 200 вида хляб в магазините няма и следа.

Напълно в унисон с досегашната  държавна политика срещу монополистите в бранша прозвуча и коментарът на новия агроминистър, според който насъщният може би ще поевтинее, но незначително, дори след 3-4 месеца. Последното всъщност е вярно, защото новото жито не може да се консумира, докато не минат поне 2 месеца. До тогава ще ядем самуни от старите запаси с жито от 480 лв. за тон нагоре и брашно от 900 лв. за тон.

По ирония на съдбата от ниската цена на зърното за първи път ще се възползват фермерите, които поради липса на оборотни средства за новата реколта, са я продали още на зелено, каза Едуард Стойчев. По негова информация фючърсните сделки за зърно са сключвани за около 300 лв. за тон. Тази цена тогава е била необосновано ниска, но сега направо е недостижима. Стопаните ще припечелят допълнително, като декларират пред държавата по-ниски доходи от реалните. Така ще пласират укритото жито, без да внасят данъци.

На черния пазар

Производителите със собствени силози се заричали да не продават зърното си под 250 лв. за тон, а да го приберат до зимата, когато цените пак ще тръгнат нагоре. Това е обичайното поведение на пазарите за зърно досега, когато след Нова година запасите от пшеница намаляват и тя започва да поскъпва. В сегашната ситуация на световно свръхпроизводство няма гаранция, че тази тактика ще донесе печалба, а не още по-голяма загуба, коментира Стойчев. Преди няколко години търговци и производители създадоха изкуствен дефицит на вътрешния пазар и за кратко цените на житото хвръкнаха нагоре. Повсеместни проверки на силозите тогава констатираха, че голяма част от складираната пшеница изобщо не е била декларирана никъде, а за наказание на спекулантите се оказа и заразена с гъгрици.

На черния пазар на зърно у нас годишно се завъртат по 700-800 хил. тона недекларирано жито, което производителите потулват чрез обявяване на по-ниски добиви. Субсидираното от ЕС зърно се изнася контрабандно през нашите пристанища, през Солун и Констанца и заминава за трети страни. В повечето случаи нашата европейска пшеница се озовава в арабските страни, които нямат свое производство.

Предполага се, че ниските цени ще провокират повече стопани да потулят добиви и да реализират продукцията на черния пазар, за да избият загубите.

Това може да стане само с помощта на държавни чиновници от НАП, Агенция „Митници”, ДАИ, Агенцията по храните и останалите контролни органи, които са основни действащи лица в престъпните схеми, заяви Ангел Вукодинов. В същото време обаче самите производители не сключват сделки на борсата, където всичко е фактурирано и законно, контрира от своя страна Белопитова.

Между другото, всяка година се разиграва един и същ сценарии при публичното обявяване на реколтата, при който Асоциацията на зърнопроизводителите винаги влиза в задочен спор с управляващите за количеството на прибраното жито. Едва ли е случаен фактът, че асоциацията никога не е съгласна с цифрите на министерството, които, според фермерите, били раздути от областните земеделски служби. Ако трябва да се вярва на производителите, то всяка година държавата отчита по 500-800 хил. тона пшеница повече от реално произведеното. Тази година разминаването между двете бази данни е само с някакви си 300 000 тона. В последния си отчет от 15 август МЗХ отчете почти 4,8 млн. тона хлебно зърно, а според асоциацията е не повече от 4,5 млн. тона.