Фермерите у нас не могат да осигурят пазар за продукцията си

26.03.2013 | 17:20
по статията работи: Теодора Пенева
Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата
<p>Едуард Стойчев, председател на ДКСБТ</p>

Специално за Econ.bg

Визитка

Едуард Стойчев има икономическо образование - магистърска степен по макроикономика. От повече от 20 години обаче се занимава изцяло с производство и търговия на хранителни продукти и козметика. Поста председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) заема през 2010 г.

Комисията е контролен орган, който регулира продажбите на храни на едро в страната. Не разполага с регионални структури, а централната се намира в София.

През 2012 г. Едуард Стойчев завършва и училище за политика. Женен е, с две деца.

Акценти:

  • Един мандат е твърде кратък, за да се постигне нещо
  • Вече всички складове и тържища са под егидата на ДКСБТ
  • Комисията все още трудно контролира нерегламентираните търговци на едро
  • Няколко тенденции се откроиха през 2012 г. на пазара на храни: поскъпването на яйцата, задържането на високите цени на зеленчуците в края на лятото и др.
  • През 2012 г. отчетливо поскъпнаха брашното, олиото и свинското месо
  • Българските производители не могат да осигурят себестойност на продукцията си и търсят външни пазари, където продават по-скъпо
  • Бившите социалистически държави като Полша са се превърнали от нетен вносител в износител на храни за цяла Европа, включително - България
  • Големите търговски вериги притискат производителите и те "просто мижитуркат"
  • ДДС при храните не може да се намали, докато производителите не се научат да го плащат
  • Сивият сектор при търговията с храни все още е висок
  • У нас за щастие все още се произвеждат млечни продукти, отглеждат се парникови зеленчуци и житни култури
  • Голяма част от продуктите в "социалната кошница" остават, но се търсят стоки с по-ниска цена, съответно по-ниско качество
  • Очертава се сравнително спокойна 2013 г. на пазара на храни

Г-н Стойчев, как политическите промени в страната като цяло се отразяват на дейността на ДКСБТ и на хранителния пазар въобще?

Едуард Стойчев:

Мога да кажа как се отрази на Държавната комисия, на службата, която аз управлявам сега. Предишните години, не е добре така да се говори за колегите, които съм наследил, но аз заварих едно абсолютно разпаднато и неработещо структурно учреждение. Тук абсолютно нищо не се работеше. Това беше една никому неизвестна комисия. Ако ми кажете вие преди три години дали някога сте чували през живота си за Държавна комисия по стоковите борси и тържищата – лично аз не бях чувал. В момента, в който ми казаха: „Оглавяваш тази комисия“, аз трябваше да вляза в интернет и да видя коя е тя и с какво се занимава.

Ето нещо, което е разграждано и рушено в рамките на 16 години преди мен, аз за 3 години с огромен труд успях да го популяризирам, да го направя работещо. Хората са доволни, медиите и самите потребители са доволни – всяка една моя дума, казана по медиите, вече е много тежка и с моите изказвания се съобразяват всички търговци и всички производители. Вече няма да си прави кой каквото иска. Виждате, че при едно скачане на цените, след една сериозна намеса на Държавната комисия в лицето на председателя, нещата утихват много сериозно. А преди се вихреше спекула до небето.

Всеки орган си тежи на мястото, когато е добре организиран, когато този, който го води, е на мястото си. Но за да се променят нещата в дълбочина е необходимо още време, един мандат не е достатъчен. Откакто аз съм председател на Комисията например, два пъти се сменя Законът за стоковите борси и тържищата.

В каква посока?

Едуард Стойчев:

Първата промяна беше в правилната посока, втората беше в неправилната, но винаги има такива реакции (смее се). Първата промяна беше европейска, тоест, както е в Европа. Никъде в Европа няма търговия на едро на хранителни продукти от складове, складчета, както тук сме свикнали. Всичко там се търгува на тържища, както тук му казват, борси. Само на тържища. Контролът на държавата там е много сериозен, защото когато едно нещо се прави на точно определено място, не се прави кой където си иска… Тук сега, ако излезете по кварталите, знаете – има трафопостчета, в промишлените зони има складчета за на едро, пък продават на едро и на дребно… пълна анархия. Къде какво се продава, дали е с документи, дали е без документи – никой не знае.

Та, първата промяна беше такава и беше много добре възприета първоначално, обаче в момента, в който дойде крайният срок да влезе в сила законът, изведнъж се усетиха разни дребни търговци и "нададоха вой". Както виждате, сега тук, откакто ние управляваме, всеки е свикнал – няма лошо, точно това е демокрацията, всеки е свикнал да се оплаква, да стачкува, да блокира, да има някакви искания и така нататък, и ние се съобразяваме максимално.

Втората промяна беше приета, за да се олекоти малко този режим. Защото при предишната промяна трябваше да се получи това да има само стокови тържища в страната и нищо друго. Тоест, търговия на едро на хранителни продукти само на определени места; с регистрация от Комисията, с контрол и така нататък. Но облекчиха режима, защото все пак е криза, имаше някакъв резон. Някой сметна, че няколкостотин обекта ще бъдат затворени, във всеки такъв обект работят например трима-четирима души, те пък имат семейства – така няколко хиляди човека щяха да останат без работа. И просто облекчиха режима, малко разтворихме ножицата.

Сега всички складове, складчета и тържища ли са под контрола на Държавната комисия?

Едуард Стойчев:

Сега вече всички. Законодателят им направи компромис – при предишния закон не трябваше да ги има, сега решиха да ги оставят да съществуват (колкото са вече съществуващи, нови не би трябвало да има), но влизат под контрола на Комисията. Защото преди това ние имахме правомощия само върху тържищата. Такива самостоятелни търговци на едро бяха извън нашите правомощия и се получаваха колизии, че тези, които са наематели на тържища, трябва да спазват закона, а продават също хранителни продукти на едро, а тези, които са извън тържищата, си правят каквото си искат. Така че законодателят казва: „Оставяме ви да съществувате, няма да ви затворим, но и вие ще бъдете в регистъра на Комисията” (каквото се получава в момента). 9 януари 2013 г. беше последният срок, в който влиза в сила новият закон, и сега вече ние подготвяме хората тук и след една-две седмици ще тръгнем и започваме да обикаляме освен тържища и такива самостоятелни търговци.

Как се справяте с тези нерегламентирани борси? Ето ви един пример, казан на неофициален език: Идва гроздоберът и веднага наизскачат търговци на едро, които продават грозде на много по-ниски изкупни цени, ощетявайки лицензираните търговци.

Едуард Стойчев:

Точно така стоят нещата. И при гроздето, и при тиквите, и при цялата стока, която се произвежда на момента винаги го има този проблем и ние се справяме трудно – по простата причина, че са ни малко инспекторите. Нямаме регионални структури и когато получим сигнал, няма как аз да вдигна телефона и да разпоредя на регионалния директор да отиде моментално да вземе мерки, а трябва оттук да се отиде. И когато се отиде, знаете, вече ги няма търговците – те бягат, крият се. Аз лично ходя по проверки с моите инспектори да виждам какво се получава. В момента, в който само се спомене думата Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, се чува едно тропане на врати, на канати, на камиони и всичко живо бяга като пилета… Страшна работа е просто.

Трудно се справяме. Съставяме актове, законът дава право да конфискуваме стоката, да запечатаме обекта, но както и вие казахте, това са мобилни формирования и те просто бягат. Който успеем да хванем, отнася една глоба. Но на тях не им пука, защото те се изхитриха, вече знаят и как да получават по-малки глоби. Защото едно е глобата на юридическо лице, друго е на физическо лице. Те се изхитриха, крият си документите, казват, че си купуват примерно 5 тона или 20 тона грозде за вкъщи и тогава го третираш като физическо лице. Глобата е в пъти по-малка, отколкото ако покаже документи, че е фирма. Много е трудна борбата.

Законът за данъчните ставки и акцизите не поставя ли лимит за закупуването на грозде за производство на вино и спиртни напитки в домашни условия?

Едуард Стойчев:

Има лимит, но вие сама го казахте – това е друг закон, не е при нас, тоест, ние нямаме правомощия. Ние можем да установим нарушение, че се продава грозде на едро. Но ние не сме органът, който може да каже: "Защо продаваш един тон или два тона”, защото това е друг закон. При Закона за акцизите трябва да се намесват данъчните и митниците, не е в нашите правомощия. Така че ние можем да ги глобим само по нашия закон, т.е., че извършват нерегламентирана дейност на едро. Което и правим.

Но пак казвам – сетете се на колко места из цялата страна се продава. Те са стотици, няма как да ги хванем. Трудна е борбата, бих казал, неравностойна засега (смее се).

 

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
3.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 10.12   1520 г. – Религиозният реформатор Мартин Лутер публично изгаря папската була. 1768 г. – В Англия е основана Кралска академия на науките (Royal Society). 1799...