Има ли интерес към европейските субсидии специално за свиневъдство и за производство на телешко месо? И ако той се увеличи и българските производители започнат да усвояват тези средства, дали това ще подобри производството и пазарната обстановка?

Едуард Стойчев:

Интерес има огромен. И няма как да няма интерес, при положение, че навремето сме имали 7 милиона свине, 2,5 милиона овце, 1 милион крави и така нататък. А сега тук чета по някакви статистики, че я има, я няма 360 хиляди прасета в България, за овцете да не говорим, а при кравите – там нещата вече са много трагични. Това е единият проблем.

А другият проблем е, че ако се използват тези субсидии, които правителството започна да отделя от миналата година (знаете, това са едни суми, които досега не бяха отделяни, всичко се влагаше само в производството на зърно), проблемът тук е, че дали ще е животновъдство, дали ще е плодопроизводство, цикълът на възстановяване на популацията, дали е от растение или от животно, е четири години. Така че, каквото и да тръгнем да правим сега, ще видим резултата след четири години. Тогава може да имаме сравнително добро, развито българско животновъдство и плодо- и зеленчукопроизводство. Сега, така или иначе, не можем да видим нищо. Добре, доматите се сеят за една година, обаче плодовете, знаете – едно дърво не плододава по-рано от четвъртата си година. Това са проблемите на нашите производители.

Какво можем да кажем за хляба? Чувала съм изказвания на Мариана Кукушева, председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, че там нещата са много страшни – че не производителите, а търговците спекулират с цените. Че себестойността на хляба непрекъснато се покачва, а производителите задържат доставните цени, като за сметка на това търговците ги качват. И в крайна сметка, притиснати от двете страни, производителите са на загуба.

Едуард Стойчев:

Точно така е. Това е и моя много болна тема и аз се боря с това; ние поддържаме контакти с г-жа Кукушева, с г-н Кирил Вътев като един от големите месопреработватели и т.н.

Това е точно така, Кукушева много пъти е обяснявала, че хлябът влиза, сега след поскъпването на брашното, на продажна цена от производител 50-60 стотинки в магазинната верига. Няма по-евтин от 90 стотинки до 1,05 лева в магазините. Може би някъде по селата, в разни фурни, продават на 70-80 ст., защото производителят си го продава сам. Опита ли се да влезе при голям търговец, търговецът моментално му извива ръцете, изстисква го и той работи с някаква печалба от 3 до 5%, която не е рентабилна, защото не може по никакъв начин да реинвестира.

Производителите просто мижитуркат – имат само за да плащат заплати, осигуровки я плащат, я – не, и са... много са зле хлебопроизводителите. Особено малките. Големите, нали, ако печелиш по 5 стотинки на хляб, но днес имаш една голяма, хубава фурна, хлебозавод и правиш по 5 хиляди - 10 хиляди хляба, пак връзваш някак си нещата. Ако обаче произведеш днес 1000 хляба с по 3 стотинки печалба на хляб, какво правиш? Нищо не правиш. И хората фалират.

Но пък за сметка на това в този бранш има ниски цени. По този начин изкуствено се задържат ниските цени.

Притискането на производителите от страна на търговците за по-ниски доставни цени тенденция само при хляба ли е или може като цяло да се очертае за пазара на храни? Това само големите търговски вериги (ГТВ) ли касае?

Едуард Стойчев:

Всички стоки, които се търгуват в ГТВ. Разполагайки с прекомерна търговска мощ, те буквално притискат безкомпромисно българския производител и вносител и налагат непоносимо ценови и доставни условия. В национален мащаб вече имат 60% дял на продажбите, а в големите градове, където реално е по-голямата част от населението – до 80%.

Кои са като цяло предизвикателствата пред българските производители?

Едуард Стойчев:

Да намалят в пъти енергоемкостта на производството. Харчим до пет пъти повече енергия от развитите страни. Строеж на собствени модерни складови бази, за да може по-дълго време да се съхранява продукцията с цел продажба в най-подходящия за реализиране на най-висока цена момент и избягване до минимум изхвърлянето на продукция. Излизане на външни пазари поради малкия и свит национален. Колкото по-дълги серии и количества се произвеждат, толкова по-ниска е себестойността. Борба за постигане на нисколихвен финансов ресурс, а не както е сега в пъти по-скъп от това, което се дава от нашите банки с оправданието, че сме рисков регион.