Какво е мнението ви за ДДС при храните?

Едуард Стойчев:

Това е много хубав и много труден въпрос.Мнението ми е категорично.

ДДС при храните в нормалните държави е различно, отколкото в България. Но това е традиция. Нека първо всички производители в България се научат да си плащат ДДС-то и тогава държавата ще го намали, предполагам. Защото е нормално при храните, при някои особени храни, да е по-ниско ДДС-то, за да може тази храна, както в Германия, да бъде по-евтина. Но сега, при положение, че докато ги нямаше веригите в хранителния сектор, 50-60% от него беше сив, тогава как да намалим ДДС? Не стига, че те не си го плащат, ами да вземем и да го намалим още повече, за да няма пари за здравеопазване, за пенсии и тогава няма да има нищо. Защото ДДС е основният данък, който пълни държавната хазна. По-голямо перо за държавната хазна от ДДС няма. Така че първо трябва да научим българския производител и търговец да не укрива данъци, да си плаща ДДС, и тогава държавата може да се замисли да го намали.

А и другият проблем е, че ако, да кажем, се намали ДДС при храните, сетете се какво ще стане. Ще скочат и за лекарствата, ще поискат и за нещо друго – и така нататък, и така нататък, и ще трябва да се намали ДДС във всички области и тогава, пак казвам, държавата отива на фалит, както се казва.

Това много трудно го възприемат хората и казват: "Държавата не ни осигурява работа, не се грижи за нас и т. н.". Само че държавата не е създател на добавена стойност, каквито са фирмите. Държавата само събира данъци. Държавата е един разпределител; едно депо, един чувал – от едната страна се пълни с нашите данъци, а от другата раздава. И когато някой каже: "Ама държавата е длъжна..." – не е длъжна държавата с нищо.

Според едно изследване сивата икономика през 2012 г. 36,7%, което е с "цели" 0,6% по-малко от предходната година. Тук говорим изцяло за всички икономически сектори.

А при хранителните продукти, ако има някакъв положителен ефект от големите вериги и магазини върху фиска на държавата, той е, може би, че през храните се плащат максимално много данъци. Казвам "може би", защото имам информация, че и там не всичко е наред. Защото все пак знаем, че не можеш да излезеш от един магазин, без да ти дадат касова бележка, от което се предполага, че би трябвало данъкът на тази храна да е платен. Защото борбата по тържищата е страховита. Там всяка втора сделка е без документи, със занижени фактури, без никакви фактури... и така.

В този смисъл как ще повлияе на сивия сектор обсъжданата дерогация за обратното начисляване на ДДС при някои храни, например зърното?

Едуард Стойчев:

Това е съвсем друга тема, не е свързана с този проблем. Това е свързано с краденето на ДДС, с фалшивия износ – зърното е изнесено, а пък седи някъде по корабите и скрито, после го връщат обратно, като твърдят, че е изнесено. И всъщност държавата се приндуждава да вади ДДС, събран от други места, за да го дава за фалшиви сделки със зърно.

Вие засегнахе темата за сивия сектор...

Едуард Стойчев:

Да, засегнах я. В България сивият сектор все още е на много, много високо ниво. И затова казвам, че ДДС не може да се намалява, докато не се научат всички да си го плащат. Когато всички започнат да си плащат ДДС, тогава е нормално държавата да помисли, за да поевтини някои видове храни, да намали там ДДС. Но първо да си платят ДДС, а тогава да го намалим.

Кои други храни, освен свинското и говеждото месо, предимно внасяме?

Едуард Стойчев:

Да ви кажа, тук няма да ви хареса отговорът. Много неща внасяме, ама много. То вече аз не знам какво всъщност произвеждаме, може би по-правилният въпрос е какво произвеждаме в момента.

Произвеждаме по малко плодове и зеленчуци, произвеждаме сирене, произвеждаме млечни произведения. Значи, сирената, прословутите сирена, тук не говоря дали са чисто само от мляко или имат добавени мазнини, но голяма част от сирената, които българинът консумира, са българско производство. Това са – сирена, млека, за месото казахме, съвсем малък процент, част от зеленчуците, парниковите. И житните продукти си ги произвеждаме сами, слава богу, че България е все още сериозен нетен износител на житни култури. Слава богу, че жита не внасяме. Всичко си произвеждаме сами и го изнасяме.

Ако обобщим, проблем на пазара са нерагламентираните складове и борси за храни, високият процент на сивия сектор и фактът, че предимно внасяме, а не произвеждаме храни. Как се отразяват тези фактори на качеството на храните, които в крайна сметка стигат до крайния потребител?

Едуард Стойчев:

Когато говорим за цени, сивият сектор поддържа по-ниски такива, защото ощетява бюджета с невнесени косвени и преки данъци. Когато говорим за качество, то сивият сектор внася само най-евтиното и съответно най-некачественото. Огромен риск е, че тази стока не минава през контролни органи и е потенциално опасна за потребителя. Особено вносната, защото след реализацията и без документи тя изчезва и няма никаква следа и по-нататъшна проследяемост.

През 2012 г. кои храни останаха в "социалната кошница" на българина и кои отпаднаха от менюто му?

Едуард Стойчев:

Наблюденията показват, че голяма част от продуктите в "социалната кошница" остават, но се търсят стоки с по-ниска цена, съответно - с по-ниско качество, като това естествено води до влагането на нискокачествени съставки като растителни мазнини, соя и други заместители.

Можете ли да дадете някакви прогнози за пазара на едро на храни през 2013 г.?

Едуард Стойчев:

Храните на едро ще останат спокойни засега. Ако не се случи някаква аномалия и някъде по света няма някаква атмосферна аномалия и някакви наводнения и някакви пожари и такива неща, засега всички данни са, че ще имаме една сравнително стабилна година. Тя ще бъде белязана с ниското потребление по цял свят. Тоест, когато имаме ниско потребление, колкото и да е лошо, както казахме и за хляба, цените остават сравнително ниски. Въпреки че храните са свързани много и с петрола заради транспорта. Ако петролът поскъпне много, ще има поскъпване на храните. Така че, докато не дойдат данните за новата зърнена реколта, очаквам затишие. Дано не е пред буря, дано да останат нещата по-спокойни.

А в някакъв средносрочен план - близките пет години?

Едуард Стойчев:

Е, това вече е трудно. Ако можех да правя такива прогнози, нямаше да съм тук; щях да си изкарвам парите по друг начин (смее се). Щях да правя прогнози, да си купувам храни, да ги складирам и да ги продавам когато са най-евтини или най-скъпи.