Сътрудничите ли си с Агенцията по безопасност на храните?

Едуард Стойчев:

Работим сравнително добре, с г-н Войнов (д-р Йордан Войнов, председател на БАБХ, б.а.) се чуваме, разменяме си официални писма. С Антон Генов, който е директор на Областната дирекция по безопасност на храните за София-област, също работим много добре. Но проблем е, че, както и навсякъде, трудно съвместяваме общите проверки, по простата причина, че и те имат страшно много обекти. Те може да са 3000 човека, но имат 30 000 обекта. Ние имаме 9 човека инспектори, но имаме 100 обекта. Така че и ние трудно съвместяваме общи дейности, но когато се налага, си помагаме, допълваме се – Законът за храните и Законът за стоковите борси и тържищата се допълват, така че бих казал, че работим сравнително добре.

Все пак техните регионални структури, макар и да имат повече обекти за проверки, обхващат сегментирано цялата територия на страната.

Едуард Стойчев:

Така е. В Европа нещата са измислени по друг начин. Когато една дейност е концентрирана на едно място, е много по-лесно за всички структури да си изпълняват държавните контролни задължения. Защото сега Агенцията за контрол на храните контролира ресторанти, магазини, столове, детски градини – всичко контролира; къде що има храна. Докато Държавната комисия извършва контрол върху продажбата на храни на стокови борси и тържища, които са регистрирани и на нас например ни е по-лесно. Ние имаме в пъти по-малко персонал, защото доскоро контролирахме само определен брой места, в които се извършва търговията. Но сега, разширявайки закона, с увеличените ни правомощия сигурно ще изпитваме затруднения.

Да поговорим за пазара на храни на едро. През 2012 г. имаше ли някакви изненади? Някакви по-отчетливи тенденции?

Едуард Стойчев:

Имаше няколко съвсем отчетливи тенденции. Сега ще ви разкажа малко за тях.

Поскъпването на яйцата преди Великден беше драстичен удар по ценовата политика и пазарната икономика в България въобще. Ето, имаме 50% поскъпване на яйцата в рамките, знаете, на две-три седмици. Това беше предопределено, защото нашите ферми трябваше да си сменят оборудването, за да отговарят на европейските изисквания за хуманно отношение към кокошките. Отделно от това, тъй наречените яйца от Полша, които се внасяха, също трябваше да отговарят на един специален печат, червен, и така нататък. А самите поляци (аз имам контакт с тях), на тях съвсем не им пука много и не са като нас чак толкова „треперещи” пред европейските изисквания, а за сметка на нас имат 18% ръст на икономиката до миналата година, тази година имат 8% ръст и се оплакват.

Така че, оттам дойде дефицитът на яйца и моментално беше използван от нашите производители. Което, много пъти съм казвал по всички медии, пак е пазарна икономика. Когато едно нещо го няма на пазара, има дефицит и реално погледнато, никой не ти пречи ти да му вземеш максималната цена. Това, че е неморално (беше абсолютно неморално), това, че използвайки, че яйцата изчезнаха точно преди Великден, цената им стана от 19 на 33 стотинки, нямам думи да го обясня. Но и това е част от пазарната икономика и от пазарните механизми. След това яйцата се върнаха на пазара, така че всичко там е наред.

Друг много съществен момент, който изненада мен и моите специалисти, е, че през лятото не паднаха, както се получава всяка година, цените на плодовете и зеленчуците, а останаха на 100% по-високи спрямо миналата година. Те се понижиха, но ние очаквахме да паднат още много, гледайки статистиката. Те останаха два пъти по-скъпи, отколкото бяха през лятото на 2011 г. Което също беше някаква аномалия и не можах да разбера точно защо се получи. Направихме изследвания и се оказа, че, причината е това, което обяснявам по всички медии - просто в България се свива и съсипва родното производство, по простата причина, че на нашите производители им е много трудно, просто губят интерес.

Специално на зеленчукопроизводителите или като цяло?

Едуард Стойчев:

На всичко, като цяло е така. Но аз говоря за зеленчуците, защото те са сезонна стока и когато се появят български плодове и зеленчуци, вносните престават да се внасят и имаме един период от юли-август до края на септември, в който други години много поевтиняват зеленчуците. Знаете, доматите се продават по 20 стотинки, по 10 стотинки. А миналото лято за под 50-60 стотинки нямаше.

Тогава Комисията публикува кратък сезонен анализ и това, което правеше впечатление, беше именно, че през лятото се е очаквало поевтиняване, което така и не е дошло.

Едуард Стойчев:

Така е, не дойде. А когато няма такова драстично поевтиняване, после, когато дойде поскъпването, тръгваш от два пъти по-висока база, явяваща се най-ниска. Така например друга аномалия, която забелязахме, бяха цените около Коледа и Нова година. Тогава не регистрирахме поскъпване на бананите и цитрусовите плодове, които обикновено се получават около празниците. За сметка на това драстично поскъпнаха доматите и краставиците. Просто българският потребител насочи, как да кажа, своите желания към купуването на повече зеленчуци, отколкото плодове. Или пък, другият вариант е, че е имало много плодове на пазара и просто са били евтини.

Оказа се, че мандарините са по-достъпни от краставиците...

Едуард Стойчев:

Това са интересните неща през годината, които, честно казано, изненадаха и нас.

Имаше ли спекулации при формирането на доставните цени на яйцата тогава? Защото имаше един много странен диалог – между търговците и производителите… В крайна сметка, Великден беше на 16 април 2012 г., а в средата на март цените им вече се бяха стабилизирали. След което, според анализите на МЗХ, които използват и ваша информация, те останаха стабилни до края на годината.

Едуард Стойчев:

Точно така. В последните четири месеца на 2012 г. яйцата струваха точно 24 стотинки на едро и не мърдаха нито нагоре, нито надолу – те си намериха равновесната цена.

Пак казвам, аз отговорих на този въпрос в началото, няма спекулации от вида картелна договореност. Но това, че изспекулираха с цените… Кокошето яйце струва между 11 и 13 стотинки като себестойност. Това е смятано, писано е и се знае. Те го продаваха на 19 стотинки, тоест, нормално. Слагаха около 4-5 ст. на яйце, което е сравнително приемлива печалба. Защото те имат и много, много разходи, между другото, нашите производители.

Обаче от 19 стотинки да го направиш на 33 – това е спекулация, но, пак казвам, пазарна. Защото спекулация е всяка една сделка на стокова борса. Всичките играчи, които играят по стоковите борси по света, правят спекулации. Купува пшеницата на 100 лв., да кажем, а я продава на 200 лв. – стига да има кой да му се върже и да купи. Когато не му се вържат, губи. Когато му се вържат, печели. Така че по принцип търговията е вид спекулация, но когато е вече картелна спекулация, тогава е лошо. Тоест, когато на потребителя не се дава възможност да избира между различни производители, защото всички са се договорили тайно. В случая имаше спекулация, но тя беше пак пазарна спекулация.