Наложеното вето от президента Росен Плевнелиев върху актуализацията на бюджета отприщи нова вълна от спорове доколко решението му е аргументирано и правилно. За мнозина анализатори на държавния глава това е ясна заявка за активното му включване в политическата игра, при това не в ролята на „обединител на нацията“.  И напълно логично подхрани разкритията за взаимовръзки на уж независимата президентска институция с определени олигархични кръгове в страната. В крайна сметка политическото говорене взе връх в анализите за необходимостта от актуализация на бюджета и ефектите от временното й блокиране от президента.

Икономистите също не са единни в оценките си,  но далеч по-смислено от политиците обясняват оправдано ли е ветото и до какви последствия за бизнеса и хората ще доведе.

Някои от анализаторите вече обясниха, че наложеното вето ще забави така важните ремонти по разходната и приходната част на бюджета. От това, разбира се, зависи доколко ще бъдат изпълнени и социалните плащания, които са част от обещанията в плана “Орешарски”. Същото е валидно и за възстановяването на ДДС-то от държавата – момент, за който си мечтаят редица фирми. Другият проблем с ветото е, че мотивите за налагането му са също доста неясни формулирани и не се приемат за конкретни от специалистите.

Политически амбиции vs. икономическа логика

Самата процедура по актуализация на бюджета всъщност досега само веднъж е връщана с вето и то през далечната 1996 г. от тогавашния президент Жельо Желев, припомни в изказването си държавния глава Росен Плевнелиев. Сега наложеното преразглеждане на актуализацията обаче не е заради противоконституционни текстове, а „по целесъобразност“ - заради несъгласие на президента с част от предложенията в закона. Не случайно Плевнелиев използва думата частично вето на няколко пъти при анонсирането на решението си, като обърна внимание, че подкрепя идеята социалните помощи да се увеличат.

Основният проблем, според него, си остават неяснотите как точно ще бъде използван предвиденият за емитиране заем от до 1 млрд. лв. В приходната част прогнозата е за неизпълнение на постъпленията с поне 300 млн. лв., а разходната е за нови плащания към социални групи за над 200 млн. лв. В мотивите си президентът също така смята, че не е достатъчно добре изяснен моментът как ще се връща ДДС-то на фирмите, колко точно е то в момента и как работят приходните агенции сега.

Друг е въпросът, че Росен Плевнелиев в средата на 2010 година е вносител на актуализация на бюджета, за което днес припомни финансовият министър Петър Чобанов в изложените си контрамотиви срещу ветото на държавния глава.

По отношение на приходите не са ясни мотивите за президента Плевнелиев за наложеното вето. Там все пак става въпрос за прогноза, смята икономическият анализатор Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в “Индъстри Уоч”.

Икономистът също подкрепя идеята Националната агенция по приходите и Агенция “Митници” да подобрят работата си по отношение на намаляването на сивия сектор. Добре е и средства да се влагат в подобряване на конкурентоспособността на българската икономика, както и да се води политика на инвестиции, насочени към бизнеса, а не само за покриване на текущи социални разходи. Но всичко това са разсъждения от общ характер и не са аргументи за налагане на вето, смята Богданов.

У нас президентът налага вето при много определени тесни случаи. И общото несъгласие с икономическата политика определено не е сред тях. Така че тези аргументи са допълнителни към вижданията на президента за икономическата политика, но те не са свързани с ветото. Иначе би било абсурдно да се връща закон за бюджета, защото според държавния глава чрез актуализацията не се постига конкурентоспособност на икономиката ни. Подобни аргументи не могат да са основание за налагане на вето, смята още икономистът.

Очевидно има воля наложеното вето да бъде преодоляно, защото едва ли парламентът ще се откаже от подкрепата на правителството, която е излъчил”, обясни Лъчезар Богданов, Според него актуализацията на бюджета ще се забави най-малкото до началото на септември. Това обаче не означава, че всички разходи ще бъдат забавени.

„За някои от мерките на правителството наистина сега е по-добре да се направят определени разплащания, но в крайна сметка актуализацията е разрешение на Народното събрание да направи малко по-голям дефицит, отколкото е бил заложен в досегашния бюджет", обясни Богданов. По думите му това е вид разрешение към правителството да направи малко по-високи разходи и малко по-голям дефицит, както и получаването на допълнителен ресурс, за да се обезпечи този дефицит. Най-общо казано такава е логиката на актуализацията.