Европа се нуждае от строги икономии. В противен случай липсата на ефективност в някои сектори ще продължава. Освен това, големите публични разходи отвориха повече възможности за корупция - още една причина за стачките в страни като Чехия, Словения и Испания. Търпението се изчерпва. Не само, че има по-малко пари, но и държавните служители злоупотребяват с тях в своя полза.

Европа се нуждае и от открита дискусия за конкурентоспособността. Основната слабост на континента е, че много страни произвеждат и изнасят твърде малко и на твърде висока цена. Това се вижда от данните за външната търговия. През 2012 г. Франция отчете дефицит по текущата сметка от 82 млрд. евро, Испания - 32 млрд. евро, Гърция - 20 млрд. евро, Португалия - 11 млрд. евро и Кипър - 4.3 млрд. евро.

Някои обвиняват еврото. Мотивите са, че южните страни са се присъединили към единната валута при надценен валутен курс, и в резултат на това техните перспективи за растеж, водени от износа, са били минимални. За разлика от Германия, която подценява своята валута при влизането си в зоната и по този начин продължава да печели от производителността, както и отчасти благодарение на реформите на пазара на труда, направено от Герхард Шрьодер. Затова имат и търговски излишък от близо 200 млрд. евро.

Има много истина в това обяснение на паричната политика - вземете бързото възстановяване на Исландия, например. Но има и друг основен виновник и това е регулаторната тежест. Според данните на Световната банка са необходими 11 процедури и 9000 евро за отваряне на малък бизнес в Атина. Необходими са 735 дни и 43 процедури за решаване на един прост търговски спор в Ларнака, Кипър, или 59 дни и посещения на осем различни служби за регистрация на малка собственост в Париж. Очевидно е по-евтино и по-бързо да се направи всичко това в Берлин. И много по-евтино и по-бързо да го направите в Ню Йорк, Сингапур, Торонто или Сидни.

Така че предполагам, че страните от еврозоната, които са били подложени на различни икономически ограничения, в крайна сметка успяват да балансират своите бюджети. Предполагам, че само ги отлагат за след няколко години. И предполагам, че го правят заради намаляването на излишните разходи и повишаването на приходите. Ще бъде ли достатъчно това? Едва ли. Дотогава, безработицата ще бъде над 25%, каквато вече е в Гърция и Испания. Народното недоволство ще изхвърли или ще плаши следващите едно - две правителства.

Европа, следователно, силно се нуждае от план за растеж, за да получи необходимия тласък икономиката ѝ. На различни срещи на Съвета на Министрите на икономиката и на финансите (ЕКОФИН) през последните четири години аз повдигнах въпроса за растежа съвместно с колегите си министри от Полша, Швеция и Великобритания, но проблемът никога не беше наистина на фокус. Винаги имаше твърде много спешни неща за обсъждане. Твърде много внимание беше отделено на фискалните пактове, данъчната хармонизация и банковия надзор.

Може би трябва да започнем да наричаме този проблем "строги икономии в тежест за бизнеса." Тогава може и да привлечем вниманието на политиците. Икономическите ограничения в държавните бюджети, в съчетание с намалената бюрокрацията и структурните реформи, може и да накарат Европа да работи.