В Германия продължават дискусиите относно присъеденяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и защо най-голямата европейска икономика се превърна в главна пречка пред членството на София и Букурещ, предаде БНР.

Преди дни се взе решението да се отложи за неопределено време присъединяването на България и Румъния към Шенгенскота зона.

Повечето анализатори изтъкват, че проблемът с членството на България и Румъния в Шенген е напуснал сферата на техническата готовност в осъществяване на контрол по външните граници на Европейския съюз и се е прехвърлил в сферата на политиката.

Обществената германска телевизия "АРД" излъчи обширен репортаж, посветен на проблема, в който основната теза е, че България и Румъния все още не са узрели за членство в Шенген поради пропуските на двете страни в борбата с организираната престъпност и слабостите в правосъдната система. Друг проблем, който е изтъкнат е социалния туризъм, чрез който хиляди бедни българи се възползват от германската социална система.

Германия се отказа и от поетапно присъединяване на България и Румъния към Шенген, като най-напред бъдат отворени въздушните и водните граници и след преценка за справянето със ситуацията на по-късен етап да бъдат отворени и сухопътните граници. Сега това отпада като отново решаващо значение за членството на двете балкански страни в Шенген ще имат мониторинговите доклади на Европейската комисия (ЕК) по правосъдието и вътрешния ред, които ще бъдат публикувани в края на тази година.

Тъй като въпросът за влизането на София и Букурещ в Шенген се отложи за неопределен период, решение за това няма да бъде взето в рамките на Ирландското ротационно председателство на Европейския съюз (ЕС). Така обсъждането на влизането ни в безвизовата зона ни няма да бъде на дневен ред, поне докато Литва поеме ротационното представителство на 1 юли 2013 г.

Реално поетапното присъединяване се отлага най-рано за есента на тази година. По технически причини отварянето на въздушни граници е възможно само два пъти в годината - при смяната на зимното часово време с лятно и обратното.

Оказа се, че само десет европейски страни са заявили подкрепата си за присъединяването на България и Румъния към безвизовата зона. Това стана ясно след срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи в Брюксел в четвъртък (7 март). Според димломатически източници резервите на държавите-членки на ЕС са основно свързани с корупциятата и проблемите с върховенството на закона в двете балкански страни.

Преди седмица германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих заяви в интервю за германското списание "Шпигел", че ще наложи вето при гласуване за членството на София и Букурещ в безвизовата зона. Той изказа мнението, че двете държави не са изпълнили всички необходими условия за влизането си в Шенгенското пространство.

Като причина за налагане на вето министърът на вътрешните работи на Германия изтъкна корупцията в двете страни. "Който си осигури виза чрез подкуп, би могъл да стигне и до Германия без по-нататъшен контрол“, каза тогава Фридрих.

След това Финландия стана втората държава след Германия, която се обяви официално, че се противопоставя на влизането на Румъния и България в безвизовата зона. Министърът на вътрешните работи на Финландия Пейви Ресенен заяви, че София и Букурещ са били приети твърде лесно в Европейския съюз. Тя обясни финландската позиция с това, че в страните се наблюдава високо ниво на корупцията и неспазването на принципите на правовата държава.

Другата позиция

Същевременно има защитници на присъединяването на България и северната ни съседка в Шенген. Председателят на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) Ханес Свобода нарече "популистко и измамно" решението от страна на Германия да наложи вето върху членството на България и Германия в безвизовата зона.

Австрийският политик заяви, че напредъкът в двете държави е бил оценен и министрите от Европейския съюз трябва да спазват своите собствени правила и най-накрая да допуснат София и Букурещ в Шенгенското пространство.

"Заканата на Германия е популистка и измамна“, заяви Свобода. "Изглежда германското правителство иска да раздели европейските страни на "първокласни“ и "второкласни“ държави-членки", смята той.

Същевременно началникът на Агенция "Митници" Ваньо Танов изказа позицията, че "невлизането на България в Шенген в този момент е глътка въздух". Според него по този начин страната ни ще спести човешки и материален ресурс, който би трябвало да изразходва за задълженията ни по Шенген. От друга страна, влизането ни в безвизовото пространство би засилило отново контрабандния натиск върху нашите граници, смята шефът на митниците.

Според него икономическата криза у нас и в Европейския съюз, и усещането за все по-малко разбирателство сред страните от Европейския съюз, са фактори, които обясняват облекчението от отлагането ни за Шенген.

"Аз не виждам това да е някаква трагедия, а по-скоро е по-голяма гаранция за сигурността не само на България, но и на страните от ЕС", каза вчера Танов.

"Мога да кажа, че България от март месец 2011 г. изпълнява ангажимента си и е покрила критериите за Шенген", каза по време на срещата на министрите на вътрешните работи в Брюксел българският вътрешен министър в оставка Цветан Цветанов.