Световната финансова криза от 2008 г. засегна всички сфери на бизнеса, производството и услугите, но безспорно най-засегнати от нея остават банките.
Най-големите глобални банки ще трябва да увеличат капитала си със 115 млрд. евро (155 млрд. долара), за да отговорят на по-строгите капиталови изисквания на глобалния регулативен стандарт, въведен от Базелския комитет по банков надзор - Базел 3. Основният замисъл на реформите по стандарта е да направят глобалната банкова система по-устойчива на евентуални бъдещи кризи.
Около 70 млрд. евро от дефицита засяга банки от Европейския съюз (ЕС), което представлява към 61% от световния дефицит. Капиталовият недостиг е намалял с 83 млрд. евро през втората половина на 2012 г. вследствие на това, че банките са запазили по-голямата част от печалбите си и са повишили размера на своя капитал.
Банките във Великобритания вероятно ще се нуждаят от допълнителни 50 млрд. паунда, за да се справят с новите капиталови изисквания на споразумението Базел 4. Рамката на Базел 4 вече е готова, пет години преди крайният срок за техническото изпълнение на Базел 3.
Новите по-строги изисквания на Базел 3 налагат до януари 2019 г. минималното ниво на основния капиталов буфер на банките да е в размер на най-малко 7% от рисково-претеглените им активи. Рисково-претеглените активи се използват за измерване на капиталовата адекватност* на банките.
Банките трябва да поддържат и отделни буфери от парични средства и държавни облигации, известни като коефициент на ликвидно покритие. Той изисква от банките да притежават достатъчно ликвидни активи, за да осъществяват своите операции в продължение на 30 дни, ако бъдат изправени пред нова ликвидна криза.
Според Базел 3 до края на 2018 г. банките трябва да достигнат 3% ниво на ливъридж**, което означава, че стойността собствения капитал трябва да е в размер на минимум 3% от общата стойност на активите.
Правилата важат за всички банки, като за най-големите глобални банки, които се считат за системно важни - като HSBC, JP Morgan Chase, Citigroup и Deutsche Bank има допълнителни капиталови изисквания.
Поради това, че големите банки трябва да компенсират по някакъв начин набирането на необходимия капитал в дългосрочен план може да се очаква поскъпване на кредитния ресурс. Тази тенденция вероятно ще се отрази и на банките в България.
Подготвени ли са българските банки за новите по-строги капиталови изисквания на Базел 3
С приетата през 1997 г. Наредба No. 8 на Българската народна банка (БНБ) за капиталовата адекватност на банките беше определено изискването, показателят за общата капиталова адекватност (съотношението между собствения капитал и рисковият компонент на активите) да не е по-малък от 12%, а на първичната капиталова адекватност (съотношението между първичния капитал и общия размер на рисковите активи) да не е по-малък от 6%.
През 2013 г. банковата система на България демонстрира много високи показатели за капиталова адекватност и ликвидност. Според данни на БНБ към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на близо 17%, а коефициентът на ликвидните активи отнесен към сумата на пасивите възлиза на 25,25% към октомври.
От 1 януари 2014 г. българското законодателство трябва да се синхронизира с изискванията на Директива 2013/36/ЕС за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно надзора върху кредитните институции и инвестиционните посредници. С директивата, която е приета в пакет с Регламент 575/2013/ЕС, на ниво Европейски съюз (ЕС) се въвеждат разпоредбите на Базел 3.
Съгласно новите капиталови изисквания нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена от сегашните 12% до 8%. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери и по този начин общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12%.
Управителят на БНБ Иван Искров заяви на тържественото отбелязване на Деня на банкера, че според него 2014 г. няма да е лека година за сектора и неговите очаквания са за по-слабо търсене на кредити. Той подчерта също, че най-големите предизвикателства пред банковия сектор през 2014 г. няма да са свързани толкова с конкретните условия и рискове на икономическата среда, а по-скоро с новото европейско законодателство в областта на банковите регулации.
Скандалът с незаконното манипулиране на LIBOR
През август 2012 г. седем банки, включително HSBC и Royal Bank of Scotland, трябваше да отговарят пред регулаторите в САЩ във връзка с обвинението за манипулация на междубанковия лихвен показател London Inter-Bank Offered Rate (LIBOR)***.
През декември 2012 г. стана ясно, че най-голямата швейцарска банка UBS трябва да плати 1,4 млрд. швейцарски франка (1,5 млрд. долара) по обвинения от американски, британски и швейцарски регулатори в манипулация на световните лихвени нива, сред които и LIBOR.
Отново през 2012 г. британската банка Barclays беше глобена със сумата от 290 млн. паунда (450 млн. долара), заради обвинението за манипулация на LIBOR.
В началото на 2013 г. шотландската банка Royal Bank of Scotland (RBS) обяви, че се готви да ореже бонусите на своите инвестиционни банкери, за да може да задели средства за глобата, наложена ѝ от международните регулатори за манипулиране на междубанковите лихвени показатели, сред които и LIBOR.
През септември 2013 г. стана ясно, че срещу банките JPMorgan Chase, Barclays, Credit Suisse Group и срещу още 10 международни кредитора са били заведени съдебни дела от кредитния регулатор на САЩ. Регулаторът обвинява банките в незаконно манипулиране на LIBOR.
През октомври 2013 г. стана ясно, че холандската банка Rabobank ще плати глоба в размер на 774 млн. евро (1 млрд. долара) по извънсъдебно споразумение заради манипулиране на на LIBOR.
В началото на декември 2013 г. Европейската комисия (ЕК) обяви, че е взела решение да глоби с 1,7 млрд. евро поредната група от водещи европейски и американски банки, заради манипулирането на междубанкови лихвени показатели, сред които и LIBOR. Глобата засяга банките Citigroup, Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland, JPMorgan Chase, Societe Generale и британската брокерска компания RP Martin.
Още през 2012 г. ЕК предприе конкретни действия за справяне с манипулирането на пазарните лихвени показатели, като прие законодателен акт, с който манипулирането се обявява за престъпление.
През септември 2013 г. ЕК предложи проект на законодателен акт, чрез който да увери европейската общност, че референтните показатели няма да се манипулират в бъдеще. От Комисията подчертаха, че с новите правила референтните показатели ще станат по-стабилни и надеждни, а манипулирането на показателите - по-трудно.
Правилата допълват предложенията на ЕК, по които Европейският парламент (ЕП) и Съветът за финансова стабилност (Financial Stability Board) постигнаха съгласие през юни 2013 г. и според които манипулирането на референтните показатели ще се смята за пазарна злоупотреба, наказуема със строги административни глоби.
От 1 юли 2013 г. във Великобритания с цел предотвратяване на евентуални манипулации беше забранено публикуването на отделни изявления от банките относно LIBOR. В резултат на забраната банките в страната вече не могат да следят оценките на всяка от останалите конкурентни банки по отношение на техните разходи по заеми, които се използват за изчисляване на LIBOR в деня на подаването.
Друга важна стъпка за възстановяването на доверието по отношение на международните лихвени показатели е че, от началото на 2014 г. се очаква собственикът на New York Stock Exchange - NYSE Euronext да стане новият администратор на LIBOR. Институцията ще бъде базирана във Великобритания и ще се регулира от Агенцията за финансово поведение (Financial Conduct Authority).
*Капиталова адекватност на банките - изразява състоянието на собствения капитал на банките - неговата достатъчност от гледна точка осигуряване на ликвидността им и създаване на предпоставки за повишаване на тяхната рентабилност.
**Ливъридж - финансов термин, който се използва, за да илюстрира усилването на ефекта (печалбата или загубата) от дадена финансова операция, дължащо се на "мултиплициране" на инвестирания ресурс (най-често с помощта на заемни средства). Показва съотношението дълг/капитал.
***LIBOR има за цел да отразява средната цена, която банките плащат, за да отпускат заеми една на друга. Той се използва при определяне на размера на вноски по кредитни сделки за трилиони долари, по финансови договори, включително и по ипотеки. Euribor е еквивалента на Libor за еврозоната.
