МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Отдел "Маркетинг"

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

ЗА ИЗНОС И ВНОС НА
МЕСО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

за периода 2001 – 2003 г.

Април, 2004 г.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ ЗА ИЗНОС И ВНОС НА

МЕСО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Р Е З Ю М Е

Показател за развитието на търговията е състоянието на външнотърговският баланс (износ - внос) на даден отрасъл или на отделните стоки, а обмена на стоки осигурява валутни постъпления в бюджета на страната.

Търговският режим въведен с Митническата тарифа на Р. България, определя тарифни ограничения, които да защитят производството на някои чувствителни стоки за страната чрез увеличаване на ставките на митата до определено ниво. От друга страна, съобразявайки се с поетите ангажименти на България към организации в които членува, се предвижда намаление или премахване на митото на определени стоки при двустранната търговия с тях. 

Прави впечатление, че за периода 2001 – 2003 г., въпреки регистрираните отклонения както по количество, така и в стойностно изражение, като цяло салдото на аграрния сектор е положително, но за съжаление външната търговия с месо отбелязва отрицателно салдо за част от разглеждания период. Причина за това е задържането на износа на сравнително ниско ниво, спрямо непрекъснато увеличаващото се количество на реализирания внос. За отрицателната стойност на салдото допринася и спада на курса на долара, спрямо лева, както и повишаването на световните цени на основните земеделски продукти за посочения период и др.

По години външнотърговското салдо на месо от ЕРД, свине, ДРД и птици, включително сланина, карантия, пушено месо, колбаси и готови храни отбелязва динамично развитие.

2001 г. приключва с положително търговско салдо, на стойност 18083 360 щ. дол. (39494 058 лв.). Въпреки че обемът на вноса многократно надвишава експортираните количества, износните цени по видове месо са значително по-високи от вносните, което оказва позитивен ефект на салдото.

Внася се основно говеждо, свинско и пуешко месо – евтина суровина за нуждите на преработвателната промишленост, а се изнасят високо стойностни агнешко и месо от водоплаващи птици, патешки и гъши дроб, т.е. продукти които се търсят и са конкурентноспособни на международния пазар.

През 2002 г. е регистрирано отрицателно салдо – минус 4079 905 щ. дол. (8469 883 лв.). Една от причините за това е поскъпването на месото на световния пазар, което неминуемо се отразява и на търговията с България. През годината се наблюдава нарастване не само на внесеното количество говеждо, свинско и птиче месо, но и увеличение на средна вносна цена за тон. В същото време износът намалява.

Търговското салдото през 2003 г. също е отрицателно - минус 2124 216 щ. дол. (3679 142 лв.), но стойността му намалява значително в сравнение с предходната година (с 52%). Наблюдава се нарастване на износните цени на всички видове месо през 2003 г., спрямо 2002 г., но и цените на месото в световен мащаб се задържат на високи нива. Спадът на курса на долара през годината също допринася за по-слабите валутни постъпления в бюджета, макар че като обща стойност те нарастват спрямо предходната година.

Благоприятен е фактът, че за периода 2001 – 2003 г. външнотърговското салдо на мляко и млечни продукти регистрира положителни стойности, формирани преди всичко от износа на сирене и кашкавал, при които се очертава трайна тенденция на нарастване.

През 2001 г. валутните постъпления са в размер на 8633917 щ. дол. (18856474 лв.). Положителното търговско салдо се определя от по-високите износни цени на някои млечни продукти (суроватка и масло), тъй като общото реализирано количество за износ и внос е приблизително еднакво.

Външнотърговското салдо през 2002 г. е положително и нараства спрямо предходната година, достигайки 9302917 щ. дол. (19311630 лв.). Принос за увеличените валутни постъпления има преди всичко нарасналият обем на осъществения износ, тъй като в ценово изражение (средна износна цена) се наблюдава спад, спрямо 2001 г.

2003 г. приключи с положително търговско салдо, но в сравнение с предходната година то отбелязва слаб спад и стойността му е 8981084 щ. дол. (15555237 лв.). Причина за това намаление е спада на курса на долара, спрямо лева, както и значително нарасналия внос по обем и стойност през годината.

І. Износ и внос на месо и месни продукти

Започналият в страната процес на възстановяване на основните стада на селскостопанските животни и подобряването на породния им състав е предпоставка за осигуряване на повече и по-качествено месо и мляко за потребностите на вътрешния пазар, а също така ще спомогне за това, сектора да стане по-конкурентен на външните пазари.

Редуцираният обем на произведените количества месо през последните години обаче, доведе до намаление на износа му. Променената икономическа среда наложи пренасочване на търговските потоци към някои не-традиционни до момента партньори за страната.               

От друга страна, износът на селскостопански продукти е в пряка зависимост със сключените споразумения за търговски обмен на земеделски стоки между България и други страни. В страната съществуват потенциални възможности за реализиране на по-големи количества месо и млечни продукти на външните пазари, но освен тарифните съществуват и нетарифни ограничения, които редуцират износа на този етап. Основен проблем са високите изисквания за качество на продукцията, особено при експорт за ЕС, на които страната все още трудно може да отговори. В процеса на хармонизиране на законодателството на България с европейското, липсата на ресурс за привеждане на производството и търговията към новите стандарти ще затрудни много от дребните производители, при което е възможно те да отпаднат от пазара. По този начин, на пазара ще останат по-големите субекти, които реално могат да се конкурират в новата икономическа среда.

Въпреки трудностите обаче, прави впечатление, че обемът на износа на месо и млечни продукти като цяло през последните няколко години постепенно нараства, което определено оказва положителен ефект на самия външно-търговски обмен, а същевременно се увеличават и валутните постъпления в страната.

Към края на 2003 г., ЕС отмени наложената през 2001 г. забрана за износ на живи животни (с изключение на свинете) от България за страните-членки, което  ще стимулира увеличението на експорта им.

1. Износ на месо и месни продукти

1.1.   Износ на месо от ЕРД

През 2003 г. е регистриран спад в износа на месо от ЕРД (тарифни позиции 0201 и 0202) с 27.6%, спрямо предходната година – до 356 т, в т.ч. 314 т – прясно/охладено и 42 т – замразено  (Приложение 1, стр. 26). Спрямо 2001 г., се наблюдава увеличение на количеството изнесено месо – над 2 пъти. Намалението на износа на месо обаче, се компенсира с по-голям експорт на живи животни от рода на ЕРД (предназначени за клане), който нараства и от 21901 бр. (4782 т) през 2002 г., той достига 24629 бр. (5803 т) през 2003 г.(приблизително на нивото от 2001 г. – 24220 бр. или 7073 т). Общата стойност на износа на месо от ЕРД през 2003 г. е 549602 щ.дол., а на живи животни – 4981943  щ. дол, което осигурява постъпление на общо 5531545 щ. дол. в бюджета.

Една от причините за намалението на количеството изнесено говеждо и телешко месо е, че българската преработвателна индустрия изпитва недостиг на суровина, което до голяма степен ограничава експорта, с цел задоволяване потребностите на вътрешния пазар.

С новия кръг договорености между ЕС и България, относно търговията със селскостопански стоки, в сила от 1.06.2003 г. беше договорена квота с нулево митото при износ на месо от ЕРД в размер на 250 тона, която до този момент не се  изпълнява.

Фактът, че България остана незасегната от болестта "луда крава", я прави предпочитан търговски партньор за телешкото месо. Независимо от това обаче, поради по-ниското качество на месото, получено от преобладаващите в страната животни от млечен тип, то трудно се конкурира с европейското. От друга страна, въпреки че вече има 4 лицензирани кланици за износ на червени меса в ЕС, само в една от тях има линия за ЕРД ("Месодобивна компания - Враца" ООД). Предстои да се одобри още една кланица – "Меком" – Силистра.

През 2003 г. малки количества месо от ЕРД се насочват за Германия – около 2 т (ср. цена 3813 щ.дол./т), Великобритания – 1 т (3686 щ.дол./т). Португалия, Италия и Гърция са други европейски контрагенти, за които са изнесени още около 2 т, със средна цена между 3 000 и 5 000 щ.дол./т (франко българска граница). По-голяма част от износа е реализиран по режим 95 – корабно и самолетно снабдяване.

Традиционно, основен търговски контрагент при износ на българското говеждо и телешко месо в по-големи количества е съседна Македония, заемаща дял от над 80% в общия износ през последните 1-2 години (Приложение 2, стр. 27). През 2003 г. този дял е 86%, или 305 т, като основната част от него е прясно месо, със средна цена 1213 щ.дол/т. Така България изцяло изпълнява предоставената от Македония квота от 300 т с 50% намаление на митото.

1.2. Износ на свинско месо

Износът на свинско месо поначало е незначителен – между 140 и 170 т годишно. През 2003 г., по тарифна позиция 0203 България изнесе 143 т свинско месо – с 2.9% повече, в сравнение с предходната година, докато спрямо 2001 г. износът отбелязва спад с 8.9%. Реализираният износ е на стойност 471599 щ.дол, при средна експортна цена – 3299 щ.дол. за тон (франко българска граница) (Приложение 1, стр. 26). Средната цена отбелязва ръст с 4.2%, спрямо 2002 г., което се отразява положително на постъпленията от търговията със свинско месо в страната.

Ваксинирането на свинете срещу чума в страната е основната причина, ограничаваща износа на месо за ЕС, тъй като там не се прилага такава ваксинация. Именно затова, България не може да изпълни предоставената безмитна квота за износ на 3000 т свинско месо – прясно/охладено, замразено, пушено или осолено, колбаси, готови храни и консерви, за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г., с годишна стъпка на нарастване от 500 т (от 1.07.2004 г.). Друга причина е все още незадоволителното качество на българското месо, което е с по-голяма дебелина на сланината. Освен това, формираната по-висока цена на вътрешния пазар, липсата на класификация на труповете на този етап прави свинското месо слабо конкурентно и това допълнително редуцира износа.

Именно поради това, износът на свинско месо от България е ограничен. Малки количества се насочват главно за Македония, Малта, Украйна и др. (Приложение 2, стр. 27). Част от преработените продукти от свинско месо по тарифни позиции 1601 и 1602 (колбаси, консерви и др.) също са с направление за тези страни. Благоприятен като валутно постъпление е износът на готови храни и консерви, съдържащи бутове, плешки, котлети и др. разфасовки, насочен за Англия и Франция. Той е осъществен по режим 95 – т.е. износ за корабно и самолетно снабдяване, което е с доста висока експортна цена, в сравнение с износа, насочен за други страни по основния режим: за Англия – ср. цена 6662.7 щ.дол/т, а за Франция – 6274.9 щ.дол./т.

Както се вижда от Приложение 2, приблизително 1/4 от обема на регистрирания износ на месо, колбаси и консерви е количество, реализирано по режим 95, който обслужва снабдяването на корабни и самолетни компании. 

Предоставените преференциални квоти с тарифни редукции при износ на колбаси, готови храни и консерви от свинско месо в ЦЕФТА са посочени в Табл. 1. За съжаление, България не може да ги изпълни изцяло: Чехия – 7% изпълнение (7 т), Унгария – 3% (4 т), Словакия – 1% (1 т). Основна причина за това е по-ниското качество на българското свинско месо – с по-голяма дебелина на сланината, което го прави трудно конкурентно на външните пазари.

Табл. 1

Предвид факта, че от 1 май 2004 г. пет от страните-членки на ЦЕФТА ще се присъединят към ЕС, съгласно Постановление 291 на МС от 12.12.2003 г., разпределението на квотите за 2004 г. ще бъде по периоди – до и след присъединяването.

 Съгласно споразумението за свободна търговия между България и Македония, отчетеното изпълнение на квотата от 200 т с 50% намаление на митото при износ на свинско месо също е частично – 16% (31 т).

1.3. Износ на месо от ДРД

В експортната структура на месото, най-голям дял заема износът на месо от ДРД – над 90%. България е нетен износител на този вид месо и ежегодно изнася значителни количества. През последните няколко години се наблюдава постепенно нарастване на износа и то предимно за европейските страни. Този факт е изключително благоприятен за страната, предвид това, че единствено при експорта на месо от ДРД, външнотърговското салдо е положително, тъй като износът многократно надвишава вноса – по количество и стойност.

По тарифна позиция 0204, през 2003 г. е осъществен износ на 7582 т месо от ДРД, което е с 10.6% повече, спрямо предходната година и с увеличение от 9.4%, в сравнение с 2001 г. Общата стойност на експорта нараства значително през 2003 г. - до 31707466 щ.дол., не само заради повишеното количество, но и вследствие на увеличението на средната износна цена за тон – с около 23%, до 4182 щ.дол. (спрямо 3389.9 щ.дол./т през 2002 г.) (Приложение 2, стр. 27).

България има утвърдени традиции при производството на месо от ДРД, поради което е завоювала определени пазарни позиции в някои страни, най-вече – Гърция, Италия, Хърватско (Фиг. 1).

Фиг. 1

През 2003 г. по-големи количества месо от ДРД се търгуват с Гърция и Италия, и то предимно на цели или половин трупове от агнета – пресни или охладени. Валутните постъпления от сделката с Гърция са в размер на 19659172 щ.дол, при средна експортна цена – 3 937.5 щ.дол./т (франко българска граница). Въпреки слабия спад на изнесеното количество месо, трябва да се отбележи, че средната цена е нараснала с 20% спрямо 2002 г., когато е била 3277.3 щ.дол./т.

Подобна тенденция се очертава и при търговията с Италия. Реализираната обща стойност от износа е 6842442 щ.дол., със средна цена за тон – 4762.9 щ. дол. (с 25% повече от 2002 г. - 3824.6 щ.дол.).

Практически, приблизително 90% от осъществения износ на месо от ДРД е насочен за страните от ЕС. Страната има 4 лицензирани кланици за износ на овче и козе месо в ЕС и до момента изцяло изпълнява предоставената безмитна квота за експорт на 7000 т месо годишно.

В тази връзка, с Решение на Европейската комисия от края на м. май 2003 г. и съответстващо изменение на Постановление № 233 на МС  за външнотърговския режим на Р. България, от 1 юни 2003 г. отпадат квотите за износ в ЕС на жив ДРД и месо от него. По този начин се подобряват бизнес условията при търговията с европейските страни и се прекратява разпределението на количествата по квотата, което значително ще улесни българските износители. 

Освен това, съгласно приложение № 1 към решение № 212 от 23.03.2004 г. на МС и Протокол № 4 от 31.03.2004 г. за решение на УС на ДФ "Земеделие" се предвижда отпускане на експортна субсидия при износ на агнешко месо в размер на 200000 лв. (максимален размер - 800 лв./т), за стимулиране на  експорта на качествени продукти. Направлението на износа са всички страни, с изключение на страните от ЕС и тези, които предстои да се присъединят от 1 май 2004 г.

1.4. Износ на птиче месо

Износът на птиче месо от България е сравнително малък, имайки предвид потенциалните възможности за експорт. За съжаление, птичето месо е все още трудно конкурентно на външните пазари, където предлагането е голямо и на по-ниски цени. Допълнителен фактор, влияещ на износа са и някои нетарифни ограничения, наложени на страната ни. 

Осъщественият през 2003 г. износ на птиче месо по тарифна позиция 0207 е в размер на 3 909 т, което е с 5.7% повече от предходната година, а сравнявайки го с 2001 г., изнесеното количество месо намалява – с 29% (Приложение 1, стр. 26). Обикновено, над 80% от износа е на месо от водоплаващи птици, главно от патици и черен дроб от тях. Значително нараства средната износна цена за тон птиче месо (с 13%), спрямо 2002 г. – до 6142.8 щ.дол. (франко българска граница), което осигурява валутни постъпления в размер на 24012655 щ. дол. (Приложение 2, стр. 27).

България усвоява частично предоставената безмитна квота за внос в ЕС на 6050 т птиче месо, тъй като все още няма лицензирана птицекланица за експорт на месо в ЕС, а седемте кланици, получили лиценз са за износ на черен дроб и месо от водоплаващи птици.

Към края на м. март 2004 г., изпълнението на квотата (квотата се отваря на 1.07. на съответната година и е валидна до 30.06. на следващата) е както следва:

• за периода 1.07.2001 – 30.06.2002 г. – усвоено количество 2416 т, или 40% изпълнение на квотата;
• за периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. – усвоено количество 1 951 т, или 32% изпълнение;
• за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г. – за деветмесечието на периода са усвоени 3 952 т, или около 65% от квотата.

В общата експортна структура през 2003 г., износът се разпределя почти пропорционално  между прясно/охладено (1311 т), замразено месо (1382 т) и черен дроб (1212 т).  Преобладаващ е делът на изнесеното месо и черен дроб от патици.

Експортът на втлъстен черен дроб от България през годината нараства с 12.8% и е 1212 т, на обща стойност от 13483705 щ. дол. Износът е насочен основно за Франция (52.4%), Австрия (37.9%) и Белгия (7.6%) (Фиг. 2).

Фиг. 2

Средната износна цена,  на която се реализира черният дроб варира между 10 и 15 щ.дол./кг, в зависимост от количеството, направлението и вида птици, от които е получен. Втлъстеният чернен дроб от патици е с цена между 7 и 12 щ.дол./кг, а гъшият дроб, като деликатес, достига 15 щ.дол./кг.

Спрямо 2002 г., през 2003 г. е регистрирано увеличение на средната износна цена за тон черен дроб, което благоприятства търговията с този продукт. Износът на втлъстения пресен черен дроб от патици, търгуван с Франция е със средна експортна цена 12768.7 щ.дол./т, а този от гъски – 17942.8 щ. дол./т. Реализираният в Австрия черен дроб от патици е с цена 13408.5 щ.дол./т, а за Белгия – 13955.3 щ.дол./т.

През 2003 г. нараства износът на готови храни и консерви от птиче месо, черен дроб и карантия (тар. позиция 1602) - с 10.5%, спрямо предходната година (2 219 т). Основни контрагенти за тези продукти са главно Белгия (1432 т), Австрия (350 т) и Франция (226 т), а с това количество практически изцяло се усвоява отпусната квота за безмитен внос в ЕС на 1250 т консервирано месо от птици.

За периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. квотата се увеличава от 1000 т на   1 250 т - с нулево мито, а за следващия период – от 1.07.2003 – 30.06.2004 г. квотата нараства до 1 500 т (без прилагане на експортни субсидии и годишна стъпка на нарастване от 150 т).

Средната износна цена, на която се търгуват готовите храни и консерви нараства спрямо 2002 г. и се движи в границите между  500 – 2400 щ. дол. за тон, в зависимост от количеството и направлението.  Приготвените храни от втлъстен гъши и патешки черен дроб са с дестинация Франция и достигат цена от 29037 щ. дол.(за количество от 31 т, през 2003 г.).

Така по позиция 1602 от птиче месо са реализирани 2650651 щ.дол., което е със 764289 щ. дол. повече, спрямо предходната година, предвид нарасналото количество и средна цена за тези продукти.

Преференциално третираните количества птичето месо по обмена със страните от ЦЕФТА се изпълняват частично: Полша -17%, Унгария – 27%.

Предвидената от 2004 г. експортна субсидия за пилешко месо в размер на 1000000 лв. (максимален размер – 400 лв./т) допълнително ще стимулира износа му за трети страни.

2. Внос на месо и месни продукти

Настъпилите след 1989 г. политически и икономически промени в България засегнаха чувствително животновъдния отрасъл, поради което неговото по-нататъшно развитие се характеризира с динамично преструктуриране. Силната разпокъсаност на земята, раздробяването на животновъдните ферми, липсата на достатъчно средства за механизиране и автоматизиране на процесите в тях, до голяма степен ограничава по-бързото и ефективното му развитие. Това е една от основните причини получената продукция все още да е с незадоволително качество, с висока себестойност и крайна пазарна цена, поради което - слабо конкурентна както на вътрешния, така и на външните пазари. От друга страна, наблюдаваното през последните години значително редуциране на броя животни от повечето категории, както и техния несъответстващ породен състав за ефективно производство на месо, е причина добитото количество да не може да задоволи потребностите на вътрешния пазар. Затова  възниква необходимостта от внос на месо и месни продукти.

2.1. Внос на месо от ЕРД

Осъществяваният внос на месо от ЕРД в България е предимно за задоволяване нуждите от суровина за преработвателната промишленост, тъй като производството в страната е недостатъчно. Затова, през последните три-четири години се наблюдава увеличение на вноса на месо от ЕРД.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. по тарифни позиции 0201 (прясно/охладено) и 0202 (замразено) е осъществен внос на 22482 т месо, на обща стойност 18695877 щ.дол. (Приложение 3, стр. 28). Сравнявайки го с предходната година, обемът на вноса бележи слабо увеличение (под 1%), но спрямо 2001 г. ръстът е значителен – с 46%. По-големият внос се налага за да компенсира недостигът на суровина за колбасарската индустрия, поради намалелите кланета през годината. Обикновено се внася замразено месо, чиято средна импортна цена през 2003 г. е 830.3 щ.дол. за тон (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи). Над 90% от внесеното замразено говеждо месо е обезкостено и се насочва за преработка.

Кризата "луда крава" не засегна страната ни пряко, но повлия на търговията със страните от ЕС, където болестта беше по-широко разпространена. По тази причина вносът на трупно месо от европейските страни беше забранен. По настоящем забраната е отпаднала само за някои от страните-членки. Затова и основните контрагенти за говеждо и телешко месо през последните няколко години са Аржентина и Бразилия, чийто дял в общия внос през 2003 г. е съответно 34.3% и 28.8% (Приложение 4, стр. 29). Други страни, от които са внесени по-големи количества са Гърция и САЩ (Фиг. 3).

Фиг. 3

Реализираният внос на говеждо месо от Гърция и други европейски страни, не е предмет на митнически облекчения. Предоставената по СТО преференциална квота от 10200 т, от които внос на 8149 т от ЕС, с намалено мито – 8.5% не се усвоява. Частично се изпълнява квотата по СТО за трети страни (Табл. 2).

Табл. 2

Автономното мито при внос на месо от ЕРД през 2003 г. варира между 5% +66 евро/т и 5% +244 евро/т за различните видове разфасовки.

2.2.  Внос на свинско месо

През последните 2-3 години е регистриран ръст на вноса на свинско месо по тарифна позиция 0203 (прясно/охладено, замразено), като през 2003 г. той достига 18781 т – с 3% повече спрямо предходната година и с 64% увеличение, спрямо 2001 г. Реализираният през 2003 г. внос е на обща стойност 19 020669 щ. дол., а средната вносна цена за 1 тон свинско месо е 1012.8 щ. дол. (Приложение 3, стр. 28). Най-голям дял в импортната структура на свинското месо обикновено заема замразеното – над 90%. През 2003 г. този дял е 96% или 17 960 т, като замразеното месо се търгува на цена между 697 – 1055 щ.дол./т (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи).

Вносът на свинско месо, както и този на телешкото е насочен главно за задоволяване нуждите на преработвателната промишленост от висококачествена суровина. За целта, по искане на Асоциацията на месопреработвателите в България, през последните няколко години в Митническата тарифа на Р. България беше определена автономна тарифна квота за внос на обезкостено замразено свинско месо по позиция 0203 29550, с намалено мито. От 2001 г. насам тарифната квота и мито са както следва:

- 2001 г. - 3000 т с нулево мито за цялата година;

- 2002 г. - 7000 т с намалено мито от 100 евро/т, за периода 1.01. – 1.06.;

- 2003 г. - 3000 т с намалено мито от 250 евро/т, за периода 1.04. – 30.06.

Практиката показа, че посочените количества се усвояват в кратък период след отваряне на квотата. Вносното месо води до насищане на пазара в даден момент и допринася за намаление на цените на вътрешния пазар, което до голяма степен затруднява реализацията на българското месо. По тази причина, за защита на местното производство през годините количествата бяха намалявани, а митото нарастваше.

Недостигът на определени видове обезкостени разфасовки за преработка е причина за нарастващият внос на свинско месо през последните години. От друга страна, наблюдаваното увеличение на вътрешната консумация на колбаси и месни продукти също допринася за този ръст. Развитието на туризма и посещението на страната ни от чужденци, особено през летните месеци стимулира предлагането и потреблението на по-голям асортимент колбаси и различни месни продукти. Освен това, в голяма степен вносът е обвързан и с поетите ангажименти на България по международни споразумения и договорености (СТО, ЕС, ЦЕФТА и др.).  

България изцяло усвоява отпусната от ЕС квота за безмитен внос на свинско месо и преработени продукти в размер на 8500 т за периода 1.7.2003 – 30.06.2004 г. (за предходния период 1.7.2002 – 30.06.2003 г. квотата от 8000 т също е усвоена).

Изпълнението на преференциалните квоти по вноса е посочено на Табл. 3.

Табл. 3

Автономното мито при внос на свинско месо – прясно/охладено е 25% + 664 евро/т, на замразено – 40% + 622 евро/т.

Европейските страни, от които внасяме по-големи количества свинско месо през 2003 г. са: Дания – 2420 т (ср. цена 1346.1 щ.дол./т), Франция – 2104 т (1085.2 щ.дол./т), Германия 1540 т (1289.5 щ.дол./т). Други страни от които се внасят големи количества са: САЩ – 1646 т (692.6 щ.дол./т) и Канада – 1020 т (605.4 щ.дол./т) (Фиг. 4).

Фиг. 4

Както се вижда от данните, посочените вносни цени на европейските контрагенти са доста по-високи от американските. Причини за това са поскъпването на еврото спрямо долара, както и повишените разходи за фураж, в резултат на по-слабата зърнена реколта в Европа през годината. 

Автономна тарифна квота е предвидена и за тарифна позиция 0206 41209 – замразен черен дроб от свине, която е с намалено мито - 10% за неограничено количество. През 2003 г. е внесен 1570 т замразен черен дроб, със средна цена – 324 щ.дол/т.

Общият внос на карантия е 8912 т (в т.ч. и черен дроб), на стойност 3 206474 щ. дол.

През 2003 г. е реализиран внос на 8036 т сланина, 1760 т – пушено и осолено месо, 997 т – колбаси, 213 т - готови храни от свинско месо. С изключение на пушеното и осолено месо, вносът на останалите продукти намалява, спрямо 2002 г.

За 2003 г. на България е определена автономна безмитна квота при внос от ЕС на 9000 т сланина и около 85% от нея е усвоена (7658 т). Производството на сланина и качеството й в страната е недостатъчно за да покрие нуждите на колбасарската индустрия, което на този етап налага вноса й.

Вносът на месни продукти – колбаси, готови храни, консерви и др. месни произведения (тар. поциции 1601 и 1602 41, 42, 49) е за обогатяване асортимента на вътрешния пазар с продукти, които не се произвеждат в страната. Тъй като пазара вече е наситен, вносът им намалява.

Вносът на тези продукти от ЦЕФТА е с преференциално мито в рамките на предвидената квота (Табл. 4).

Табл. 4

Преференциален внос на свинско месо е предвиден и с други страни: Естония – нулево мито за квота от 300 т, Хърватия – 25% мито за неограничено количество месо и 15% за готови храни и консерви, Литва – за квота от 100 т - 10% намаление на митото.

Посочените преференциалните квоти се изпълняват частично,  тъй като са по-трудно конкурентни на вътрешния пазар.

2.3. Внос на месо от ДРД

България поначало осъществява незначителен внос на месо от овце и кози, тъй като производството в страната е достатъчно да покрие вътрешното търсене. Обемът на вноса осъществен през последните 2-3 години е между 34 и 46 т.

Реализираният през 2003 г. внос на месо от ДРД е в размер на 46 т, на обща стойност 51303 щ.дол. и средна импортна цена – 1124.6 щ.дол./т (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи) (Приложение 3, стр. 28). Около 90% от вноса са замразени разфасовки от овце, от Норвегия – 42 т, със средна цена за тон 1105 щ.дол. (Приложение 4, стр. 29).

За разлика от предходните 2001/02 г., през 2003 г. е регистриран внос на живи животни от рода на ДРД, чийто брой е – 59450 (1686 т), със средна вносна цена 1527.9 щ. дол./т.

При внос на месо от ДРД – прясно/охладено, замразено, действащото автономно мито е 10% за цели трупове и 15% - за разфасовки от тях.

Преференциален внос, съгласно споразуменията за двустранна търговия е предвиден със страните от ЦЕФТА (Табл. 5), Македония – нулево мито за квота от 200 т месо от ДРД, Хърватия – 0% мито за неограничено количество.

Табл. 5

2.4. Внос на птиче месо

Голяма част от вносното птиче месо се насочва за преработвателната промишленост за приготвяне на колбаси и др. месни продукти, поради недостатъчния ресурс от суровина в страната. По тази причина, през последните няколко години се оформи трайна тенденция на нарастване на вноса му.

През 2003 г., по тарифна позиция 0207 е осъществен внос на 33363 т птиче месо и карантия, което е с 1.7% повече спрямо предходната година, а в сравнение с 2001 г., вносът значително е нараснал – приблизително с 40% (Приложение 3, стр. 28). Общата стойност на вноса е 15544243 щ. дол., при средна импортна цена - 465.9 щ.дол. за тон.

В структурата на вноса, както и през предходните години преобладава делът на замразеното месо, следван от черния дроб и най-малко количество – внос на прясно месо (Фиг. 5).

Фиг. 5

Делът на замразеното, в общия внос на птиче месо през 2003 г.  представлява 85% или 28456 т, като от него преобладаващо е количеството на пуешкото месо – 21884 т. Обикновено се внася обезкостено месо, насочвано за преработка. По тази причина, над половината от вноса са замразени обезкостени разфасовки от пуйки – 13282 т, със средна вносна цена 420 щ. дол./т (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи) и обща стойност – 5578450 щ. дол.

По-големите количества, внасяни в България се разпределят между Франция – 3236 т (ср. цена 419 щ.дол./т), Гърция – 2932 т (383 щ.дол./т), САЩ –  1 759 т (495 щ. дол./т), Белгия – 1700 т (386 щ.дол./т) и Испания – 1082 т (414 щ.дол./т). Количеството внесени кълки и бутчета от пуйки е 5 925 т, на цена между 400 и 600 щ.дол./т. Страните, от които внасяме по-големи количества са Бразилия (1743 т), САЩ (1246 т), Гърция (1216 т), Канада (654 т) и др.

Над два пъти е нараснал вносът на готови храни от птиче месо и консерви от черен дроб и карантия (тар. позиция 1602), спрямо 2002 г., достигайки 9 423 т. През последните 2-3 години вносът на тези продукти се движеше в рамките между 3500 – 4 000 т. Голямото увеличение е за разнообразяване на асортимента на преработени птичи продукти на вътрешния пазар, тъй както в страната производството на тези продукти е ограничено. По-големи количества се внасят от САЩ (3480 т), Гърция (1922 т) и Бразилия (1735 т).

България ежегодно изцяло усвоява предоставената безмитна квота за внос на 1000 т птиче месо и 1250 т преработени продукти от ЕС. 

Автономното мито при внос на птиче месо в България е от 68% до 74% за различните разфасовки прясно/охладено и замразено месо от петли и кокошки, и 25% мито за месо от пуйки, патици и гъски.

Изпълнението на преференциалните квоти за внос на птиче месо от страните-членки на ЦЕФТА и ЕС е дадено на Табл. 6.

Табл. 6

 ІІ. Износ и внос на мляко и млечни продукти

1. Износ на мляко и млечни продукти

Промишленото производство на млечни продукти в страната е динамична величина и до голяма степен зависи от количеството изкупена суровина. За разлика от предходните години, за периода 2001 – 2003 г. се наблюдава значително нарастване на изкупеното сурово мляко от производителите, като делът му е над 50% (спрямо 20%, за периода преди 2000 г.) в общия обем на производство. Поначало, най-голямо е производството на традиционните български продукти кисело мляко, саламурени сирена и кашкавал – продуктите с по-значима експортна насоченост, като през последните години се запазва тенденцията както произведеното количество, така и износът им постепенно да се увеличават.

Осъщественият през 2003 г. износ на мляко и млечни продукти нараства до 14603 т, като отбелязва ръст от 27%, спрямо предходната година и увеличение с 55%, в сравнение с 2001 г. (Приложение  5, стр. 30).

Водещи в структурата на износа за разглеждания период са сиренето и кашкавала – с дял над 90% в общия експорт. Реализираният износ по тарифна позиция 0406 – сирене и кашкавал през 2003 г. възлиза на 13838 т – с 29% повече от 2002 г. Наблюдава се нарастване на средната експортна цена за тон – 2405.3 щ.дол. (с 12% ръст), което осигурява валутни постъпления в размер на 33285626 щ. дол.

Утвърдените традиции на производство и добрите вкусови качества на българското саламурено сирене и кашкавал от краве и овче мляко ги правят търсени както на вътрешния, така и на външните пазари. По тази причина износът им всяка година нараства, като основни контрагенти на страната са САЩ, Австралия, съседни Македония и Югославия, някои страни от Близкия Изток и др. Прави впечатление, че износът за страните от ЕС през последните 1-2 години също нараства.

На България е предоставената безмитна квота за внос в ЕС на сирене и кашкавал в размер на 6100 т за периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г., с годишна стъпка на нарастване от 300 т (за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г. квотата е 6400 т). За съжаление страната изпълнява квотата частично, поради високите изисквания към качеството на изнасяните млечни продукти за европейския пазар. Въпреки че вече има 20 лицензирани мандри за износ, съществуват някои ограничения от страна на ЕС, които допълнително възпрепятстват търговията със сирене и кашкавал.

Съгласно Регламент 2535/2001 на ЕС, относно режима на вноса и установяване на тарифните квоти за млечни продукти, основно изискване е всеки икономически субект, който желае да внася млечни продукти от България да е подал молба за получаване на сертификат за внос до компетентните органи. Молбата трябва да е придружена от следните документи:

- доказателство за самоличността на всеки заявител – за качеството му на търговец и законния характер на дейността му, на база счетоводството на предприятието, номер в търговския регистър и номер по ДДС регистрация;

- доказателство, че през предходната календарна година минимум четирикратно е осъществил внос или износ в размер на 25 т млечни продукти.

Количеството по квотата се разпределя на две равни части за два шестмесечни периода: 1.01. - 30.06. и 1.07. - 31.12. Молбите за сертификат трябва да бъдат минимум за 10 т и максимум за 10% от фиксираната квота за шестмесечния период, като се подават само през първите 10 дни от всеки шестмесечен период. Сертификат се издава за всеки продукт поотделно.

Процедурата включва след одобрение на молбата, компетентният орган да издаде разрешение, което е валидно 1 година. Сертификатът за внос е валиден 150 дни, считано от дата на издаване, но не след изтичане на импортната година.

Друга причина, възпрепятстваща износът на по-големи количества сирене и кашкавал е качеството на продукта. Недостига на суровина често е причина при преработката да се влага сухо, вместо сурово мляко, което променя вкусовите качества на продукта и го прави по-нетраен. Също така, големият брой доставчици на суровина с различно качество води до заготвяне на нееднородни партиди за износ и става причина контрагентите да се оттеглят от сделката. Липсата на достатъчен брой лицензирани млекосъбирателни пунктове и предприятия, отговарящи на изискванията на Наредба 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при добив на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производство и търговия с топлинно обработени мляко и млечни продукти, и неспазването на технологичната документация при производството им допълнително ограничават износа.

Договорените квоти за износ на сирене и кашкавал с преференциално третиране в ЦЕФТА, Македония, Турция, Израел и др. страни също се изпълняват частично – Унгария, Израел – около 30%, останалите – под 10%.

През 2003 г. по-големи количества сирене и кашкавал се насочват за САЩ, Ливан, Австралия, някои страни от ЕС (Гърция, Германия, Италия), Югославия, Македония и др. В Приложение 6, стр. 31 е показан износът на сирене и кашкавал от краве и овче мляко по количество и стойност. Както се вижда от данните, средната цена за тон продукт нараства спрямо 2002 г. С най-висока средна цена се реализира кашкавалът от овче мляко – 3687.5 щ.дол./т, следват кашкавал от краве мляко (2946.8 щ.дол./т) и саламурено сирене от овче (2 597.4 щ.дол./т) и от краве мляко (2567.1 щ.дол./т). Общата стойност по износа е 11810928 щ. дол., като осигурява постъпление в бюджета с 1055772 щ.дол. повече от предходната година, в резултат не само на по-голямото реализирано количество, но и заради увеличената експортна цена. 

Съществен ръст бележи износът на кашкавал "Витоша" - над 3 пъти, като от 351 т през 2002 г., достига 1270 т през 2003 г. Основен контрагент е Гърция – 732 т, реализирани на цена 3188 щ. дол./т. При овчето и краве сирене, и кашкавал "Балкан" увеличението е по-малко – между 1% и 5% (Фиг. 6)

Фиг. 6

За 2004 г. е предвидено отпускане на експортна субсидия при износ на бели сирена и кашкавал в размер на 1200000 лв. (максимален размер за сирене 250 лв./т, за кашкавал – 350 лв./т) за неевропейски страни, което допълнително ще стимулира нарастването на експорта на тези продукти.

Макар и неголям като количество, увеличение бележи износът на масло и млечни мазнини по позиция 0405, достигайки 36 т – с 33% повече спрямо 2002 г. Производството на масло в страната е около 1000 т годишно, поради което износът е ограничен. Стойността на реализираното количество е 64027 щ. дол., със средна цена 1766.6 щ. дол./т. Приблизително половината от изнесеното количество през 2003 г. се търгува с Чехия – 17 т и средна цена за тон - 655 щ.дол. (Приложение 7, стр. 32).

Частично се изпълнява предоставената безмитна квота за внос в ЕС на млечни пасти за намазване, със съдържание на мазнини между 39% и 75% (тар. позиция 0402 20), и хранителни продукти, неупоменати другаде (тар. позиция 2106).  През 2003 г. квотата е в размер на 637 т, а изпълнението е около 76.5% или 487 т.

Ръст от 5.3% отбелязва износът по тарифна позиция 0402 - мляко и сметана, без прибавка на захар или други подсладители, в директни опаковки с тегло до 2.5 кг и съдържание на мазнини до 8%. През 2003 г. експортът достига 415 т на обща стойност 581140 щ. дол. и средна цена 1399.7 щ. дол./т. По-големи количества се реализират в Албания – 255 т и Югославия – 52 т, по режим 31 – реекспорт.

През 2003 г. износът на кисели и подквасени млека – позиция 0403 на Митническата тарифа  бележи спад, спрямо предходната година - с 28.8%, до 116 т. Това намаление е във връзка с намалялото производство в страната през годината. Около 60% от изнесеното количество е по режим 95 – корабно и самолетно снабдяване - 70 т за България. Кисело мляко се търгува основно с Югославия – 18 т, със средна износна цена 958.4 щ.дол./т. Общата стойност на износа е 101204 щ. дол., а средната цена за тон нараства спрямо 2002 г. от 691.7 до 837.6 щ. дол.

Минимални количества кисело мляко се реализират и в ЕС. Новият кръг договорености въвежда безмитна квота за внос в ЕС на кисело мляко, каквато до скоро нямаше. За периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. квотата е 250 т, а за следващия период, тя нараства на 500 т. Предоставеното количество обаче не се усвоява изцяло, тъй като европейския пазар предлага голям асортимент от този продукт.

2. Внос на мляко и млечни продукти

През последните години, производството на сурово мляко в страната намаля, което е основната предпоставка за нарастване на количеството внесени млечни продукти. Голяма част от произведеното мляко остава при млекопроизводителите за задоволяване на лични нужди (прясно или преработено). Често млякото се предлага директно на крайния производител, без да се отчита и да преминава през преработвателно предприятие или през магазинната мрежа. От друга страна, установено е, че непълноценното хранене на животните води до намаляване на сухото вещество и по-нисък рандеман на млякото. Това изисква влагане на по-голямо количество сурово мляко за получаване на крайния продукт и намаляват общият обем на преработените продукти. Именно това налага осъществяването на внос на суровина за нуждите на преработвателната промишленост.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. в България е реализиран внос на 19235 т мляко и млечни продукти, което е ръст от 37.5%, спрямо предходната година и приблизително два пъти повече в сравнение с 2001 г. (Приложение 8, стр. 33). Общата стойност на вноса през 2003 г. е 25297002 щ. дол., като е отчетено увеличение на средната вносна цена при всички млечни продукти, спрямо 2002 г.

Най-голям дял в импортната структура на млечните продукти поначало заема вносът по тарифна позиция 0402 - мляко и сметана - концентрирани, подсладени, в т.ч. и сухо мляко – около 50% от общия внос.

През 2003 г. този внос е в размер на  9923 т на стойност 12181039 щ. дол. От посоченото количество – 95% или 9401 т е вносът на сухо мляко. Общата стойност по вноса е 11504808 щ. дол., а средната вносна цена – 1223.8 щ. дол. за тон (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи).

Въпреки високото мито при внос по позиция 0402 – между 64% и 68%, сухото мляко се използва като суровина, която се влага при преработката на млечните продукти. В страната производството му е сравнително малко, поради което вносът му през 2003 г. е нараснал приблизително 3 пъти, спрямо предходната година, а увеличение отбелязва и средната цена – от 943.3 щ.дол. до 1223.8 щ. дол. за тон. Традиционно, най-големи количества сухо мляко вече няколко години подред се внасят от Украйна (Приложение 9, стр. 34). През изминалата 2003 г. е регистриран внос на 3569 т мляко и сметана, със стойност 4544062 щ. дол. и средна цена – 1276 щ. дол./т. Посоченото количество представлява около 38% от общия внос на този продукт през годината.

Други страни, от които се внасят по-големи количества сухо мляко са Франция - с дял от 12.4% в общия внос, Литва – 10.6%, Унгария - 9.4%, Молдова – 6.5% и др. (Фиг. 7).

Фиг. 7

Средната импортна цена за тон сухо мляко през 2003 г. нараства, спрямо предходната година, като най-голямо е увеличението при внос от Украйна – с 81%, следва Молдова – 52% и Франция – 21% (Приложение 9, стр. 34).

Действащите преференциални мита по тарифна позиция 0402 през 2003 г. са като следва:

• квота от 200 т с 15% мито по СТО;
• квота от 2954 т – мито 12.8% при внос от ЕС; от 1.07.2003 г. – 10% мито за  квота от 3000 т;
• мито от 37% при внос от ЦЕФТА.

Изпълнението на преференциалните квоти по вноса (данните са оперативни) е посочено в Табл. 7.

Табл. 7

Забележка: За всички млечни продукти с изключение на сирене и кашкавал (тар. позиция 0406), квотата се отваря на 1.01. и е валидна до 31.12. За сирене и кашкавал квотата е за периода 1.07. – 30.06.

Друг продукт, предназначен за преработка е суроватката (тарифна позиция 0404), чийто внос през 2003 г. е 4521 т - с 9.3% повече, спрямо предходната година. Наблюдава се нарастване на средната цена за тон суроватка - с около 20%, в сравнение с 2002 г., достигайки 533.5 щ.дол./т, при което общата стойност по вноса е 2411806 щ.дол.

Суроватка е вторият продукт, заемащ по-голям дял в общия обем на вноса на млечни продукти – 23% (Фиг. 8).

Вследствие подадените сигнали за извършени нарушения при деклариране на стоките на митницата, като при това по позиция 0404 (суроватка) се внася сухо мляко (0402), бяха взети мерки и незабавно бе увеличена ставката на митото. С ПМС № 127 от 10.06.2003 г., автономното мито беше увеличено от 15% на 64% и така се изравни с това на сухото мляко, с цел избягване на злоупотребите. Въпреки това, приблизително 50% от внесеното количество суроватка е през втората половината на годината, във връзка с изпълнение на поетите ангажименти.

По-големи контрагенти за този продукт са страните от ЦЕФТА, Хърватско и др., с които е предвидена преференциална търговия (Приложение 10, стр. 35).

Най-голямо количество суроватка през 2003 г. е внесено от Чехия – 1638 т, с преференциално мито 14%. Средната цена по вноса е 467.3 щ.дол./т. Вносът от Словакия при същата ставка на митото е в размер на 526 т, със средна цена за тон 408.6 щ.дол. При внос от Унгария е определена квота от 50 т с 20% мито. Извън посочената квота са внесени още 150 т (общо 180 т, ср. цена 328.5 щ.дол./т).

Друг голям търговски партньор през годината е Хърватско. Количеството внесена суроватка е 1458 т, с намалено мито 14% и средна вносна цена – 352.9 щ.дол./т.

Регистрираният внос на сирене и кашкавал през 2003 г. възлиза на 2748 т, което е с 34.7% повече, в сравнение с предходната година. Стойността по вноса е в размер на 8014522 щ.дол, а средната реализационна цена - 2916.8 щ.дол/т.

България е традиционен производител и е известна с качествените бяло саламурено сирене и кашкавал от краве, и овче мляко. Добрите вкусови качества на тези продукти ги правят търсени както на вътрешния, така и на външните пазари. Въпреки това обаче, за обогатяване асортимента на пазара се внасят нетипични за страната сирена, като например Emmental, Cheddar, Camembert, Brie, Edam и др. Тези сирена намират добър пазар у нас и някои по-претенциозни потребители ги предпочитат, въпреки по-високите им цени.

По-големи количества сирене и кашкавал се внасят предимно от европейските страни. Вносът от Германия, в размер на  697 т е с цена 3621.2 щ.дол./т, от Франция - 289 т (ср.цена 4777.3 щ.дол./т), Австрия – 111 т (3803 щ.дол./т), Дания – 85 т (4555.8 щ.дол./т) и др. Изпълнението на предоставената квота от 3 000 т с нулево мито е частично (около 28%), поради нарастването на вносните цени.

Реализираният внос от ЦЕФТАпо позиция 0406 (сирене и кашкавал) също е с преференции. Унгария и Полша са страните, от които през годината е осъществен внос на по-големи количества: Унгария – 530 т (ср.цена 1892.5 щ.дол/т), при квота от 150 т с нулево мито; Полша – 158 т (1671.9 щ.дол./т), при квота от 100 т с 5% мито; Чехия – 40 т, с цена 3135.7 щ.дол./т (квота от 100 т – 5% мито).

Автономното мито при внос на сирене и кашкавал, произведени от краве мляко е в размер между 25% и 30%, а за тези от овче мляко – 74%.

Вносът на масло и млечни мазнини също нараства и през 2003 г. той е 1704 т – с 42.7% повече, спрямо предходната година. Общата стойност за това количество в щатски долара е 2294600, със средна вносна цена за тон – 1346.6 щ.дол.

Внос на масло и млечни мазнини се налага поради факта, че производството в страната е малко (около 1000 т) за задоволяване на потребностите на вътрешния пазар.

Основни контрагенти по позиция 0405 (масло) са страните от ЕС, като над 70% от вноса е от Германия – 1298 т (ср.цена 1194 щ.дол./т). България изцяло усвоява квотата от ЕС с намалено мито - 20%, която от 1.07.2003 г. нарасна на 100 т (от 87 т).

Ставката на митото за натурално масло е 68%, за млечни пасти за намазване, със съдържание на мазнини между 39% и 60% - мито 40% min 800 евро/т; със съдържание на мазнини  между 60% и 80% – 25% мито.

Други страни, с които България има договорености с преференциално третиране по позиция 0405 са Естония (квота 150 т -28% мито), Хърватия (100 т квота – 50% намаление на митото) и Литва (100 т – 40% намаление на митото).

По отношение на изпълнението на квотите за внос на млечни продукти в България с преференциално мито, трябва да се отбележи че част от посочените количества не се усвояват, тъй като млечните продукти на някои от страните не са конкурентни на нашия пазар.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 2

Приложение 4

Приложение 7

Приложение 10

Настоящият бюлетин е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Данните за осъществения износ и внос по отделните продукти са окончателни и са на база постъпилите митнически декларации за извършената търговия, обработени и предоставени от Агенция "Митници" – за 2003 г. и от Дирекция "Информационно-изчислителен център" към Информационно обслужване АД – за предходните 2001 и 2002 г.

Съставили:

• Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"
• Таня Гайдажиева - ст. експерт в отдел "Маркетинг"

За отзиви и препоръки: Елена Караманова и Таня Гайдажиева – тел.: 981 70 23 и 98511536; e-mail: elena@mzgar.government.bg или tania.nakova@mzgar.government.bg.