Ако чакаме до юли за избори ще има проблем с приходите от данъци. Най-важното е бързо да се разреши политическата криза за да има стабилност. Това каза икономистът Георги Ангелов по време на икономически дебат, организиран от фондация "Фридрих Науман", предаде БГНЕС.

По думите му решението за оставка и предсрочни избори е по-добрият вариант от колкото да се чака с месеци и да се пропада.

"Проблемът със служебното правителство е, че ако няма кой да налага дисциплина няма да има и данъчна събираемост", поясни Ангелов.

Същевременно икономистът Владимир Каролев заяви, че е притеснен от това какво ще стане след изборите, и въпреки че симпатизира на протестантите се противопоставя на основната част на техните искания. "Защото те са популистки, неизпълними, биха довели България до много по-тежко положение от сега", заяви той.

"Има проблем, за който не се говори, който е свързан с това колко дълго може да няма народно събрание", заяви от своя страна Илия Лингорски, представител на Либералния институт за политически анализи (ЛИПА). По неговите думи при следващото управление, независимо дали е служебно или не, ще има нужда от драконовски мерки в министерството на финансите с оглед погасяването на външния дълг и гарантирането на фискалния резерв.

"Дългът е това, което може да те събори, никоя страна не е съборена от дефицит през дадена година", отбеляза икономистът. Лингорси заяви, че ролята на министъра на финансите в следващия кабинет ще бъде много по-голяма от тази на министър председателя от гледна точка на това страната да не изпадне в ситуация да не знае как да си плати дълговете.

Същевременно заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков предупреди за нуждата от това политиците да се справят с реалните проблеми на българската икономика без значение от техните идеологически убеждения.

"Като че ли днешната българска държава се отстрани от сфери като енергетика и крупни инвестиции", отбеляза той. "Имаме отдръпване и силно се надявам да не е под влияние на образованието на управляващите, това да не е проблем с идеологизмите, защото в условията на криза, каквито имаме очевидно не е добър съветник робуването на собствените идеологически убеждения, а по скоро прагматиката", заяви Бранков.

"Сега идеи са нужни повече от всякога, заради политическата, но и социално-икономическата обстановка", заяви Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Той заяви, че пазарът на труда е най-тежко ударен от кризата. По думите му обаче след 4 години спад имаме раздвижване в края на 2012 г. Той обаче не в устойчиво, но все пак го има По негова информация коефициентът на заетост трябва да се повиши с 10% за да се достигне до чувството за растеж от 2008 г.

За Econ.bg вчера икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков оставката на правителството не е добра новина, но няма да доведе до икономическа нестабилност. 

При създалите се обстоятелства около протестите срещу високите сметки за ток, за ГЕРБ предсрочните избори са най-добрият шанс да спечелят максимален брой гласове. Това коментираха за Econ.bg икономистите от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Мартин Владимиров и Филип Липев. Според експертите намалената инвестиционна дейност би довела и до неразкриване на нови работни места и задържане на безработицата на сегашните ѝ равнища, a оттам - до допълнително ограничаване на потреблението от страна на домакинствата.  

Оставката на кабинета, обявена днес от Бойко Борисов, и непредвидимата към днешна дата политическа обстановка ще се отрази негативно на бизнес климата в страната по няколко линии, заявиха пък от Института за икономическа политика.

По време на днешната дискусия икономистите също така се опитаха да изяснят основните проблеми на икономиката в страната.

Според Ганев фокусът в пазара на труда трябва да бъде сменен от гарантирането на работни места в посока създаване на нови позиции. "Структурният проблем, който предизвиква бедността в България е безработицата", заяви той. Безкрайно изкривена е представата за бедни работещи, тъй като шансът един работещ да е беден е 7 пъти по-малка от тази за безработния, заяви Ганев. Според него фокусът трябва да е върху създаване на работни места, това е нещото, което може да ни избута от бедността, след това можем да говорим за сметки, монополи, препоръча икономистът.

"За последните 12 месеца 22 хил. работни места са загубени. Това, което се случва последните години, че работещите бедни стават безработни бедни", каза в тази връзка Георги Ангелов. Според него практически почти всички хора с ниско образование са бедни. "Рискът да си беден се увеличава драматично с падането на нивото на образованието", отбеляза той. По думите на Ангелов в дългосрочен план образованието е най-стратегическата публична услуга, нейното компенсиране не може да се направи с нищо друго.

Като най-важно за качеството на образованието Ангелов определи нивото на учителите. "Политиката винаги през прехода е била на синдикатите да не се уволняват учители, да имат сигурни, макар и ниски заплати. Тогава обаче не привличаш най-кадърните и мотивирани хора, държейки ниски заплати в образованието в дългосрочен план се отблъскват най-кадърните", заяви икономистът. Според Ангелов заради политика, която в 90-години и изглеждала добре резултата е, че сега, когато се пенсионират всички учители или няма да имаме учители или те няма да са достатъчно квалифицирани.

Като друг основен проблем икономистът от Институт "Отворено общество" посочи инвестиционната политика. "Стремежът на Агенцията по инвестиции и президента е да привличат чужди инвестиции във високотехнологични компании, докато повечето безработни са в нискоквалифицирани сектор и няма реална връзка между проблема и решението", обясни той.

Или трябва да направим всички неграмотни хора програмисти, или да привличаме такива инвеститори, които да наемат нискоквалифицирани хора, заяви Ангелов. По думите му дори там, където има дефицит на кадри, няма отговор на университетите да увеличат предлагането, трябва да се мисли как университетите да реализират кадрите си на пазара на труда.

"Пазарът на труда и заетостта е остава проблем, в крайна сметка днес имаме с 60% по-малко работни места от преди 20 години"добави Димитър Бранков. Според него това е голям структурен проблем и на пенсионната система, защото в момента 1.7 млн. българи, осигурени на пълно работно време, покриват 2.7 млн. пенсионери. Освен нуждата от реално реформиране на пенсионната система Бранков подкрепи мнението на Георги Ангелов, че има нужда от много по-активна политика на държавата в образователната система.