Най-често срещаната причина за младежката неактивност са нереалистични очаквания за доходите, следвана от разчитането на доходите на членове на домакинството (особено на работещите в чужбина)."

Това се казва в публикувано в петък изследване на Института за пазарна икономика на причините на това защо не работят младите, които нито са заети, нито се обучават (NEETs). Изследването за първи път разглежда данни за NEETs по етнос, здравен статус и по доходи.

"Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични очаквания за заплатите. Превъзмогването на този проблем е трудна задача. По-сериозното развитие на услуги за кариерно ориентиране и осъществяването на достатъчен брой успешно развили се индивидуални случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските медиатори в усилията им по активация", се казва в текста.

Младежката неактивност рядко е следствие на единичен фактор, а е по-скоро резултат от различни персонални и социално-икономически особености, казват авторите. Те допълват, че това е особено видимо в България – страна, в която пазарът на труда и образователните институции изпитват трудности да предоставят възможности за интеграция на голяма част от младите, въпреки рекордно ниската безработица и рекордно високите нива на заетост.

Анкетата на ИПИ сред 6 фокусни групи в 3 региона с най-голяма концентрация на NEETs показва още:

- липсата на работни места (изобщо, както и по-специално за млади хора) се разглежда като фактор с по-сериозен ефект върху младите в Северозападна България, отколкото другаде

- местните експерти не са склонни да препоръчват услугите на частни трудови посреднически агенции, особено когато става дума за търсене на работа в чужбина.

Сред препоръките се посочва, че на повечето места политиките по активиране на ромите постигат добри резултати, което показва, че трябва да се преодолее липсата на ромски медиатори в областните центрове с голяма концентрация на ромско население, че в някои части на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана просто от липсата на достатъчно организиран транспорт, както и че би трябвало да се помисли за разширяването на обхвата на някои мерки, така че да включват и хората между 30 и 34 години, а не само под тази възрастова група.