Една година след обсъждането на промените в Закона за хазарта и шест месеца след фактическото му влизане в сила, хазартният бизнес в страната се оказва почти на ръба на оцеляването. Това стана ясно от пресконференция по повод петото издание на Източноевропейската конференция на игралната индустрия ЕЕGS, която се проведе днес в столичния хотел "Метрополитен".

Причината - високите данъци, икономическата стагнация, новите промени в Закона и очакванията за приемането на задължителните поднормативни актове, от които зависи лицензирането на операторите и като цяло преминаването на дейността им спред новите изисквания. Негативно влияние e оказала и забраната за тютюнопушене.

Няколко месеца след влизането й в сила от бранша регистрират над 20% допълнителен спад в приходите. Според Българската игрална асоциация, казината и игланите зали трябва да излязат извън ограниченията за тютюнопушене. Ангел Ирибозов - председател на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), посочи, че почти навсякъде по света тези обекти са изключени от общата забрана.

Хазартът в цифри

Приходите, които игралната индустрия е генерирала в хазната през 2011 г., са 120 697 901 лв. или с 2.15% по-малко в сравнение с 2010 г. През 2011 година от бранша са изплатили 4.8 млн. лв. държавни такси, което е с 13.75% по-малко в сравнение с година по-рано.

През 2011 г. са затворили врати над 100 обекта (до септември 2012 г. са останали 744 игрални зали от 855 година по-рано). За последните 2 години от експлоатация са изтеглени и 10 хил. игрални съоръжения, а само през миналата година са изтеглени още 700, което е свиване на бранша с близо 42% са последните три години, заключи Ирибозов.

Данъчни промени

От бранша алармират, че данъците, които от хазартната индустрия са изплатили, формират над 10% от приходите по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2011 година и са с 15 млн. лв. повече от разходите по ЗКПО, генерирани от финансовите институции, т.е. платените данъци по този закон "изяждат" печалбите. В резултат на това много от фирмите в бранша са принудени да преустановят дейност или да съкращават персонал и да търсят начин да оптимизират разходите си.

От хазартния бранш предлагат правителството да предложи балансирано данъчно облагане, което да провокира фирмите да функционират “на светло” и да бъдат конкурентоспособни. Липсата на конкуренция идва от намеренията за по-ниски данъци за т.нар. “игри от разстояние” или онлайн игри и данъците, които трябва да плащат организаторите на т.нар. наземни хазартни игри - казина, игрални зали и др.

Освен това според бранша въвеждането на данъчно облагане на печалбата на клиентите, каквото намерение заяви преди дни финансовият министър Симеон Дянков, ще се отрази негативно на бизнеса. Този данък ще доведе до двойно данъчно облагане на печалбите и съответно - до отлив на клиенти от легалните организатори и преминаването им към сивия сектор.

В новия закон все още има много неизвестни. От 1 юли 2012 г. той влезе в сила, но все още има редица нормативни актове, които трябва да бъдат приети, нужно е също така да влязат в сила и промените в данъчния закон.

Според Калоян Кръстев - председател на Държавната комисия по хазарта, всички допълнителни нормативни актове трябва да бъдат дискутирани и приети до декември 2012 г., което означава, че от началото на 2013 г. може спокойно да протече лицензирането на онлайн хазартните оператори. Опасенията на хазартния бранш са, че със забавянето на тези нормативни промени, ще се скъси срокът от 15 месеца за действащите организатори на хазартна дейност, които трябва да преминат към изискванията по новия закон.

Какви промени се правят по света

В Латинска Америка регулаторите налагат обновяване на технологичната рамка, като въвеждат сървър-базирани технологии. Промени в закона и повишаване на регурациите има в Колумбия, същото се случва и в много от американските щати - разширява се легализирането на хазартния бранш, освен това в Лас Вегас вече се отчита ръст на казино индустрията след тригодишен спад, в Невада и други щати се въвежда регулиране на онлайн хазарта.

Ръст отбелязва бизнесът и в Макао, Сингапур, където се е увеличил хазартният туризъм, както и във Филипините, където дори отвориха възможност за влизане на чужди оператори в хазартния бизнес в страната. Позитивно се развива секторът и в Грузия, Казахстан и други страни. Дори и в Русия има положително развитие на легалния пазартен бизнес.

В Европа обаче икономическият срив се е отразил негативно на хазартния бранш. В допълнение към това и непоследователната и твърде рестриктивна политика спрямо бранша е принудила много инвеститори да се ориентират към по-либералните страни, извън континента.