Държавната комисия по хазарта (ДКХ) ще започне да съставя статистика за пристрастеността на българите към хазарта. Това ще стане факт след 1 юли, когато влизат в сила промените в Закона за хазарта и когато ще започне въвеждането на електронни регистри на хазартните оператори.

Ще бъде наложен контрол върху тези от играчите, които злоупотребяват със залаганията, като се въведе ограничение за обема на залозите, които правят, обясни председателят на Комисията Калоян Кръстев. За пример той даде Норвегия, където 2% от населението има такава зависимост. Там са предприети адекватни мерки, включително и чрез терапии, които да ограничат този процент до минимум.

С промените в Закона ще се увеличат и постъпленията от хазарт в хазната, убеден е Кръстев. Според него кризата се е отразила почти несъществено върху този бранш. Намалението в постъпленията от него в хазната е само в размер на около 2-2,5 млн. лв., което на фона на общите налози, плащани от хазартния бизнес, които през 2011 г. са били около 120 700 000 лв. годишно, е несъществено.

Най-печелившите хазартни игри у нас са тото и лото залаганията, които дават на държавата 15% от оборота си. Друг печеливш хазартен бизнес е този с игрални съоръжения и казината с игра на рулетка, които плащат съответно такса в размер на 500 лв. за игрално място на тримесечие и по 22 хил. лв. за рулетка.

Оказва се, че в България вече има и хазартен туризъм. Страната ни посещават организирани групи от хазартни туристи от Израел, Турция и Гърция основно. Предпочитаните от тях места за игра са предимно по Черноморието, в Пловдив и в пограничните градове.  

Може да се каже, че на територията на страната има само 25 истински казина, тъй като единствено в тях се извършва т.нар. “игра на живо” - Black Jack и рулетки. Всички други места вече ще се наричат “игрални зали”.