Специално за Econ.bg

Визитка

Калоян Кръстев е роден на 19 февруари 1970 г. в Плевен. Завършил е Езиковата гимназия в Ловеч и "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Кариерата си Кръстев започва през 1995 г. в правния отдел на Агенцията за приватизация, където остава до 2000 г. През 2001 г. започва работа в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта като директор на Главна дирекция "Контрол върху хазарта". От 2002 г. до 2005 година работи в дирекция "Правна" на Държавния застрахователен надзор. През 2006 г. се мести в Застрахователна компания "Български имоти" АД ("Виена иншуранс груп"). От 2007 г. до 2010 г. е в правния отдел на "ING Животозастраховане" и "ING Пенсионно осигуряване". От 2010 година е председател на Държавната комисия по хазарта.

С него разговаряме за наскоро обявените промени в Закона за хазарта, които са одобрени от Министерския съвет и които предстои да бъдат обсъдени от депутатите в Народното събрание.

Акценти:

• В действащия Закон за хазарта изцяло липсва регламентация на организирането на хазартни игри в интернет
• С промените в Закона за хазарта се въвеждат прагове за задължителни инвестиции, направени от искателите на лицензи за организиране на хазртни игри
• Важен нов момент в предложения законопроект е възможността за лицензиране на хазартните игри от разстояние
• Няма тотална забрана за реклама на хазартните игри
• "Зелената книга" дава идеи за законови решения на общите проблеми с хазарта в ЕС

Потърсихме и позицията на бизнеса по предложените промени в Закона за хазарта. Разговаряхме с Надя Христова - член на УС на Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ). Интервюто с нея може да прочетете тук.

Г-н Кръстев, какво наложи промените в Закона за хазарта?

Калоян Кръстев:

Действащият Закон за хазарта е от 1999 г. и в него изцяло липсва регламентация на набиращия все по-голяма популярност способ за осъществяване на хазартни игри от разстояние - чрез интернет.

Практиката по прилагането на действащия закон е показала редица непълноти и неточности в разпоредби на закона, уреждащи видовете игри и правомощията на държавния надзорен орган в областта на хазарта.

Това наложи разработването на проект на изцяло нов Закон за хазарта, който създава цялостна уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности, и с държавния надзор върху тях. Целта е да се защитят правата на потребителите и да се дадат допълнителни законови гаранции за защита на държавния и обществения интерес.

Какви резултати очаквате от направените промени в Закона за хазарта? Как считате, че те ще се отразят на бизнеса?

Калоян Кръстев:

Към настоящия момент проектът е одобрен от Министерския съвет и предстои да бъде разгледан от постоянни комисии в Народното събрание. След приемането на окончателния текст и влизането в сила на новия Закон за хазарта ще може да бъде анализирана практиката по прилагането му. Резултатите зависят от това в какъв вид ще бъде приет законът в Народното събрание.

Как ще насърчите развитието на малкия и средния бизнес в хазартния бранш у нас? Предвижда ли Държавната комисия по хазарта такива промени, които могат да бъдат направени чрез закона като се признаят разходите за сертификати за инвестиции и др.?

Калоян Кръстев:

На този етап не се предвиждат промени, свързани с изискването за извършване на инвестиции.

Как ще коментирате изискванията за инвестиции в новия закон?

Калоян Кръстев:

Въвеждат се прагове за задължителни инвестиции, направени от искателите на лицензи за организиране на хазртни игри.

Целта на предвидените изисквания е да се гарантира предлагане на качествени хазартни услуги, защита на потребителите и окрупняване на пазара.

Как ще коментирате забраната в новия закон да се рекламира хазартът, което от бранша окачествиха като "цензура"?

Калоян Кръстев:

В новия проектозакон за хазарта няма тотална забрана за реклама. Според дадената дефиниция, за реклама се счита разпространяването на всякаква информация, която има за цел да предизвика интерес или да склонява към хазартни игри.

Забраната е върху информирането и приканването на обществеността към участие в конкретни хазартни игри с обещания за печалби. Използването на популярни личности за пряка или непряка реклама също подлежи на санкциониране.

Рекламата на логото и търговската марка на организатора на хазартните игри обаче не е забранена. Позволено е и оповестяването на резултати от игри и тегления на тиражи.

"Зелената книга" и Законът за хазарта в България - според вас в каква степен съвпадат идеите на двете регулации?

Калоян Кръстев:

"Зелената книга", публикувана от Европейската комисия, не е нормативен акт и не регулира хазарта по интернет на вътрешния пазар.

Целта на Зелената книга е да се постави началото на широка обществена консултация, свързана с предизвикателствата, пред които е изправена политиката на държавите-членки от ЕС, вследствие на бързото развитие на хазарта, организиран чрез интернет. Целта е да се получи пълна картина на съществуващото положение, да се получат становищата на заинтересованите страни (чрез отговор на общо 51 въпроса, поставени в Зелената книга), да се прецени дали съществуващите правила спрямо хазартните услуги по интернет на ниво ЕС са подходящи и да се определи дали едно по-тясно сътрудничество на ниво ЕС може да помогне на държавите-членки да постигнат по-ефективно целите на своята политика в областта на хазарта.

Целта на проекта на нов Закон за хазарта е да се създаде национална регулация на условията и изискванията за организиране на хазартна дейност и предлагане на хазартни услуги на потребители на територията на Република България, и да се предвидят адекватни и ефективни механизми за защита на интересите на обществото, потребителите и държавата. Законопроектът създава уредба за организиране на хазартни игри от лицензирани оператори, предоставящи услуги в стриктно регулирана рамка и надзор от страна на държавата върху тях.

Важен нов момент в предложения законопроект е възможността за лицензиране на хазартните игри от разстояние, осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства. За първи път в българското законодателство се регламентира този способ за предоставяне на хазартни услуги.

По ваше мнение белгийската система за регулиране на хазарта отговаря ли на принципите и идеите за хазарта в "Зелената книга"?

Калоян Кръстев:

Както бе посочено по-горе, чрез Зелената книга Европейската комисия иска да проучи вижданията на заинтересованите страни и да събере подробна информация и данни по ключови теми като: предоставяне на хазартните услуги по Интернет, прилагане на съществуващите национални закони, защита на потребителите и други свързани с избора на политика предизвикателства, а така също и относно търговските съобщения и услугите за плащане.

Според Йън Декорте - юридически съветник в Koan Legal Strategies, системата от "затворени" лицензи, каквато е белгийската система, е фундаментално объркана, тъй като либералната система е по-ефективна, както и саморегулациите. Какво е вашето мнение по този казус?

Калоян Кръстев:

При липсата на хармонизация в ЕС в областта на хазартните услуги всяка държава-членка е свободна да реши какъв да бъде нейният регулаторен подход и как да бъде регулирана на национално ниво тази дейност, при съобразяване с принципите, установени в договора за създаване на ЕС и със съдебната практика на Съда на ЕС.