МИНИСТЕРСТВО  НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Февруари,  2004 г.

РЕЗЮМЕ

Прогноза  за  реколта `2004

През пролетта на 2004 г. по прогнозни данни на дирекция "Агростатистика" , МЗГ се очаква да бъдат засети 5 046 хил.дка маслодаен слънчоглед.

За производството на реколта `2004 от зимна маслодайна рапица според Съюза на производителите на рапица, маслодайни и протеинови култури в България са засети 180-185 хил.дка, а през март 2004 г. се очаква да се засеят около 30-40 хил.дка пролетна маслодайна рапица.

Реколта `2003 , сезон 2003/2004

Предварителните данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ за реколта `2003 сочат тенденция на нарастване на реколтираните площи и спад в средния добив спрямо реколта `2002.

От маслодаен слънчоглед `2003 са произведени 760 706  т от реколтирани           6 248 085 дка при среден добив за страната 122 кг/дка.

При рапицата са реколтирани 115 699 дка и е получен среден добив от 89 кг/дка. Производството възлиза на 10 297 т.

Средният добив от соята е спаднал до 122 кг/дка, което заедно с намалелия размер на реколтираните площи до 8 040 дка формира производство от 897 т.

По отношение на търсенето и предлагането на маслодаен слънчоглед през новата маркетингова 2003/04 се прогнозира:

Вносът да се задържи близко до нивото от предходната 2002/03 година – 6 хил.т;

Износът да възлиза на 230 хит.т. Към февруари 2004 г. са изнесени 189 611 т маслодаен слънчоглед.

За производството на слънчогледово олио се очаква да бъдат изразходвани около 400 хил.т маслодаен слънчоглед, от който да бъдат произведени по експертна оценка около 140 хил.т масло. От тях за задоволяване потребностите на вътрешния пазар са необходими 130 хил.тона – 102 хил.т за пряка консумация и 28 хил.т за индустриална употреба.

Очаква се да бъдат внесени 34 хил.т растителни масла, а износът им да е на равнище от 25 хил.т.

По отношение на външнотърговсия режим през периода 01.07.2003 г. – 30.06.2004 г страните от ЕС ползват при внос на слънчогледово масло в България квота от 3 000 т с нулево мито, която е на реципрочен принцип.

Унгария и Румъния ползват квоти с преференциални мита през периода  1 януари – 30 април 2004 г.

Цените на маслодайния слънчоглед реколта `2003 са под равнищата на реколта `2001 и реколта `2002 и се движат в интервала 329-392 лв/т. Очаква се тези равнища да се запазят.

През новия сезон 2003/04 цените на производител на наливно слънчогледово олио  се движат  в интервала 1 454 – 1 520 лв/тон, следвайки тенденция на по-високи нива през първите месеци (септември-октомври) и постепенно намаляване през следващите. 

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН   АНАЛИЗ НА

за  2002/03 [1] и прогноза за 2003/04

I. ПРОИЗВОДСТВО НА МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ – реколта ` 2003 и реколта `2004

1.  Очаквания и прогнози за сеитбата през пролетта на 2004 г.

По прогнозни данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ през пролетта на 2004 г. земеделските стопани възнамеряват да засеят около 5 046 хил. дка маслодаен слънчоглед. Това равнище ще предопредели намаление в засетите площи спрямо предходната година, но въпреки това ще надвиши оптималните за страната 4 млн.дка.

По предварителни данни на Съюза на производителите на рапица, маслодайни и протеинови култури в България засетите през есента на 2003 г. площи със зимна маслодайна рапица възлизат на 180-185 хил. дка.

Очаква се през март 2004 г. да бъдат засети около 30-40 хил.дка пролетна маслодайна рапица.

2. Маслодайни култури – реколта `2003

При маслодайните култури, отглеждани в страната, за реколта `2003 се наблюдава едновременно нарастване на реколтираните площи и спад в средните добиви спрямо реколта `2002, като изключение прави соята, при която намаляват и двата показателя.

Предварителните данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ  за реколта `2003 от маслодаен слънчоглед са за реколтирани площи в размер на 6 248 085 дка, което е с близо 50 % повече от тези за реколта `2002 (таблица 1). Това нарастване се обяснява с влошените условия при отглеждането на есенните култури реколта `2003. Тяхната по-късна сеитба и измръзванията в много райони от страната наложи повторното им презасяване и замяната им с пролетници – слънчоглед и царевица.

Средният добив от маслодаен слънчоглед  реколта `2003 е с 13 % по-нисък от миналогодишния (140 кг/дка) (табл. 2).

Въпреки това, поради големия размер на реколтираните площи производството на маслодаен слънчоглед  през 2003/04 г. се е увеличило с 27 % спрямо 2002/03 г. и възлиза на 760 706 т.

Най-голямо количество е произведено традиционно в Североизточния и Северен централен  райони (съответно 350 777 т и 191 737 т). Нарастване на средния добив има само в Северозападния район (табл. 2).

При рапицата има съществено нарастване на реколтираните площи с 68 %, независимо от измръзванията през зимата. То се дължи на факта, че през 2002 г.  много земеделски производители получиха семена и препарати срещу бъдещата си продукция  (Прил.1).  

Средният добив при рапицата ’03 е с 24 % по-малко от предходната  реколта , но производството поради по-големия обем на площите като цяло бележи ръст с  28 % (до 10 297 т). Най-голям дял в него има Североизточният район с около 40 % от общото производство, следван от Северен централен и Югозападен (Прил.1).

По данни на Съюза на производителите на рапица, маслодайни протеинови култури в България за производството на рапица реколта `2004 са използвани сортовете Експрес, Рамус, Оркан и хибридите Буфало-Пантер, Елит, Елвис.

При соята реколтираните площи от реколта `2003 са спаднали до 8 040 дка, при равнище през 2002 г. от 28 660 дка. Спадналият до 122 кг/дка среден добив при това равнище на площите осигурява производство в размер от 897 т.

Тенденцията на намаляване на средния добив поставя на преден план въпроса за спазване на технологията при отглеждане на посочените култури. При реколта `2003 с азотни торове са внесени на 50 % от засетите площи с маслодаен слънчоглед и 36 % от площите с рапица, а хербициди са използвани съответно върху 77 % от засетите със слънчоглед площи и 26 %  при рапицата.

Единствено по отношение  използването на сертифицирани семена при засяването на маслодайни култури реколта `2003 се наблюдава увеличаване на площите, засети с такива. При производството на маслодаен слънчоглед реколта `2002 бяха използвани сертифицирани семена върху 79 % от площите, докато през 2003 г. този процент е 89 %.

Рапицата от реколта `2002, произведена със сертифицирани семена, заемаше      58 % от площите, а тази от реколта `2003 – 77 %.

В този смисъл очакванията за по-добро производство не могат да бъдат свързани единствено с благоприятните агрометеорологични условия. Необходимо е прецизно спазване на технологията на отглеждане, влагането на повече финансови средства на дка, които ще бъдат компенсирани от по-високия добив и качество на крайната продукция.

II. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПРЕДЛАГАНЕТО НА СЛЪНЧОГЛЕД

1. Начални стокови наличности

Новата 2003/04 маркетингова година стартира с преходен остатък, малко по-висок от този в предходните две години - около 6 хил.т.

  Балансът е съставен по данни на: производство - "Агростатистика" (МЗГ),  внос и износ - отдел "Маркетинг"  (МЗГ), потребление -2,3 - Съюз на маслопреработватели,  "Маркетинг" (МЗГ)

2. Производство

Неблагоприятното развитие на зърнените култури през зимата на 2002 г принуди част от земеделските производители да презасеят отново площите си през пролетта със слънчоглед и царевица. В резултат на това производството на маслодаен слънчоглед  реколта `2003 нарасна спрямо предходната маркетингова 2002/03 с 63%, достигайки равнище от 760 706 тона. В баланса производството е включено след коригирането му с отчетения от дирекция "Агростатистика" процент на примеси за отделните реколти.

3. Внос

През 2002/03  бяха внесени  4,59 хил.т. маслодаен слънчоглед. През новия сезон  2003/04 се прогнозира вносът да достигне равнище от 6 хил.тона. Основни вносители и през двете маркетингови години са Молдова, Румъния и Украйна. (Приложение № 3).

III.ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА СЛЪНЧОГЛЕД

1. Употреба за семена

Употребените количества семена за посев от слънчоглед за реколта`2003 възлизат на 3,6 хил.тона, предвид на големия размер на площите, които се засяха. За сеитбата на реколта ` 2004 се очаква да бъдат изразходвани около 2,5 хил.тона семена.

Възникналото търсене на слънчогледови семена за посев на вътрешния пазар бе преодоляно чрез внос на такива. 

2. Употреба за производство на слънчогледово масло

През 2002/03 за производството на слънчогледово масло бяха 306 хил.тона слънчоглед, от които по експертна оценка са произведени 107 хил.т слънчогледово масло.

Очаква се през 2003/04 преработеното количество маслодаен слънчоглед да възлиза на около 400 хил.тона, които да формират предлагане на слънчогледово масло в размер на 140 хил.тона.

3. Друга употреба

Употребата на слънчоглед за други цели през 2002/03 беше на нивото от 30 хил.тона, докато през 2003/04 се прогнозира да е в рамките на 29 хил. т. Директната консумация на слънчоглед като семки  е около 18 хил.т (по експертна оценка), а за производство на халва – около 11 хил.т.

4. Износ

През 2002/03 бяха изнесени от страната 246 411 тона маслодаен слънчоглед – над два пъти повече отколкото през  2001/02 , поради високите изкупни цени на слънчогледа, които принудиха преработвателите да изнесат суровината, вместо да я преработят.

От началото на настоящата маркетингова 2003/04 година до февруари 2004 г. са изнесени 189 611 тона, като основните количества  традиционно са насочени към страните от ЕС и Турция (Приложение № 3).

IV. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И РЕАЛИЗАЦИЯТА НА МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД И ДРУГИ МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ

1. Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на маслодайни култури реколта 2004.

На свое заседание от 28.01.2004 г.  ДФ "Земеделие"  определи средствата за подпомагане производството на пролетници – слънчоглед и царевица, реколта `2004  под формата  целева субсидия  и целева финансова линия за закупуването на сертифицирани семена от двете култури.

От тях за слънчоглед бяха предвидени 6 000 000 лв., предоставяни на земеделските производители за закупуване на сертифицирани семена от черен маслодаен слънчоглед при норматив 4 лв./дка. Срокът за подаване на документи при кандидатстване за субсидията за слънчоглед `2004  е до 23.04.2004 г., а усвояването на средствата трябва да стане до 21.05.2004 г. През 2003 г. целева субсидия бе отпусната и за закупуването на семена за посев от рапица реколта `2004, от която усвоени бяха от 174  384 лв.         

Предвиден е за есенната сеитба на рапица реколта `2005  ресурс от 200 000 лв.

2. Усвоени средства по програмите на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на маслодайни култури реколта `2003.

Средствата, предоставени от  ДФ "Земеделие" за реколта  2003 г и  усвоени от земеделските производители по различните целеви финансови линии и субсидии (Приложение № 4 Таблица за подпомагане на производителите на маслодайни култури реколта `2003 от ДФ"Земеделие"), възлизат на:

1. за закупуване на изкуствен тор (амониева селитра и карбамид) за СЛЪНЧОГЛЕД и ЦАРЕВИЦА ЗА ЗЪРНО -  5 917 546 лв, от които под формата на кредит  4 438 159 лв;

2. за закупуването на семена за масов посев на ЧЕРЕН МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД -  Усвоени са 1 196 333 лв под формата на субсидия;

3.   за закупуването на семена за производство на СОЯ – субсидия в размер на 2 000 лв;

4.   за закупуването на семена за производство на РАПИЦА  -по тази субсидия са усвоени общо 187 586,11 лв.   

5.   за закупуването на семена за производство на ФЪСТЪЦИ – 78 035 лв.

3. Външнотърговски режим.

А. Внос на семена за посев и семена за преработка от маслодайни култури в България.

През  2004 г митническият режим за внос на семена за посев и  за преработка от маслодайни култури се осъществява при следните ставки на  мита:

 Вносът на маслодайни култури от страните-членки на ЕС е напълно либерализиран по отношение на маслодайния и шарен слънчоглед, соята и рапицата,  също и на памукът, ленът и фъстъците. С нулево мито се внасят както семената за посев от посочените култури, така и тези, използвани за получаването на масло.

След приемането й в ЦЕФТА ( 01.03.2003 г) Хърватия ползва нулево мито при  внос на слънчогледови семена за посев, а също и при вноса на соя и  рапица (Приложение № 3,1 на Митническата тарифа). 

 Б. Износ на маслодайни култури и семена за посев от България.

През 2002 г.  и  2003 г при износът на български слънчоглед, рапица, соя  за страните-членки на ЕС, се прилагаха действащите мита за трети страни без преференции.  За страните от ЦЕФТА се изнасяха маслодайни култури и техните семена при нулево мито. Изключение правят Чехия и Словакия, където в рамките на годината можеха да  изнасят съответно 3 000 т и 100 т слънчоглед (общо шарен и маслодаен) при мито от 10%. И през двете години Полша облагаше вноса на маслодаен и шарен слънчоглед  от България с преференциално мито, с 50% по-ниско от митото за най-облагодетелствана нация. 

Съгласно споразумението за свободна търговия с Турция, за периода 1.01 – 31.08. всяка година България може да изнася 25 000 т слънчоглед (шарен и маслодаен) при нулево мито. За внос на рапицата в Турция България има неограничена квота при нулева ставка на митото.

V. ЦЕНИ НА МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД

1. Цени на едро на маслодаен слънчоглед

Сезон 2002/03 се характеризираше с движение на цените в интервала 361-404 лв/т, като най-високите равнища бяха през втората част на маркетинговата година (през месеците януари-април 2003 г.), когато по-голяма част от суровината вече е изкупена (фиг №1, Прил. № 5). През м. август 2003 г. очакванията за новата реколта и освобождаването на наличностите от старата понижиха цената на едро на маслодайния слънчоглед до 314 лв/т.

В началото на новата маркетингова 2003/04 година цените се повишиха до 391-392 лв/т през месеците ноември и декември 2003 г. Увеличеното производство и благоприятното развитие на слънчогледовата реколта `2003 ги задържаха на нива по-ниски от миналогодишните.

До края на маркетинговата година се прогнозира запазване на цените на едро на маслодаен слънчоглед реколта `2003 в рамките на досегашните равнища 330-380 лв/т.

Фиг. 1

И реколта `2002 и реколта `2003 се търгуваха при цени под нивата през 2001/02, които бяха най-високи за последните четири години като резултат от по-слабата слънчогледова реколта. Тези равнища се доближават до изкупните цени на слънчогледа в Украйна, като продължават да бъдат по-ниски от тези в САЩ (фиг.2, Прил.5).

 
Фиг. 2

2. Разходи при производство на  маслодайни култури

В представената по-долу таблица са посочени ориентировъчни равнища на разходите за производството на маслодайни култури при използването на външни услуги.

Таблица № 3

По информация на Съюза на Масларите

При тези равнища на разходи и реализираният среден добив от 122 кг/дка средно за страната се формира ориентировъчна себестойност от 349,60 лв/т. При различните стопанства както средният добив, така и разходите за производство варират и следователно те ще имат различна възвръщаемост. Но като цяло средните изкупни цени успяват да покрият вложените средства поне в началото на сезона, когато поддържат високите си нива.

За реализацията на по-висока печалба от съществено значение е повишаването на средния добив, което изисква правилното провеждане на технологичните операции, използването на качествени семена и влагането на повече финансови средства на дка.

3. Износни цени на маслодаен слънчоглед   

През 2002/03 средно претеглената експортна цена DAF българо-турска граница беше  272 щ.д./тон, при която се изнесоха 75,8 хил.т маслодаен слънчоглед (Приложение № 5).

В началото на сезон 2003/04 са експортирани 108 797 т слънчоглед при средно претеглена цена от 250 щ.д./тон  DAF (към м.II 2004 г., фиг. 3)

При условията на доставка FOB българско черноморско пристанище през 2002/03 г. изнесени бяха общо 164 739 т. при средна цена 232 щ.д./тон. През септември 2003 г – февруари 2004 г. средно претеглената цена котировка FOB БЧП беше 229 щ.д./тон  (Прил.№5).

ЕС като основен  вносител на маслодаен слънчоглед влияе върху международните цени на този селскостопански продукт. Основното количество, което се внася се доставя по море, при условие на доставка CIF Ротердам; ЕС Долен Рейн.

През новата маркетингова година се наблюдава нарастваща  тенденция на цените на маслодаен слънчоглед при внос в Европейския съюз спрямо предходните два сезона, отразена на фиг. 4.

фиг. 4

РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

В България потребителските предпочитания са основно към слънчогледовото масло, като консумацията на соево и рапично е минимална. Поради това, по данни на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, основните количества от вносните растителни масла не се предлагат на пазара на дребно като чист продукт ("рапично" или "соево масло"), а след смесване - като  слънчогледово. По тази причина, в баланса на растителни масла, към вноса са добавени и другите видове масла (соево, рапично и палмово). Включено е още и маслиновото масло. Всички те могат също така, наред с пряката консумация, да се употребяват и за индустриални цели.

През 2002/03 вносът  на растителни масла (слънчогледово, рапично, палмово, соево) бе значително по-нисък от предходната 2001/02, когато поради недостиг на вътрешния пазар бяха внесени значително повече масла.  Причините за това са слабата реколта `2001 от слънчоглед, по-ниските цени на останалите растителни масла спрямо слънчогледовото и външнотърговския режим на страната.

През новата маркетингова 2003/04 година се очаква вносът на слънчогледово масло да намалее, докато вносът на останалите растителни масла да се запази на същото равнище.

I. ФАКТОРИ НА ПРЕДЛАГАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

1. Производство на слънчогледово масло

От растителните масла у нас се произвежда главно слънчогледовото масло, поради традиционното за страната отглеждане на слънчоглед. Основните производители са бившите държавни заводи, снабдени с екстракционни мощности, и голям брой маслобойни, произвеждащи масло чрез механично пресоване.

Добрата реколта `2003 от слънчоглед предопредели очакванията за нарастване производството на слънчогледово масло с 30% спрямо 2002/03 и с около 70% спрямо 2001/02 . Предвижда се от 400 хил.т маслодаен слънчоглед да бъдат произведени 140 хил.т  олио.

2.  Внос

Общият внос на растителни масла през 2002/03 възлиза на 39 хил.т, от които    10,1 хил.т са сурово слънчогледово масло и  0,7 хил.т са рафинирано. По-високите цени на другите масла през 2002/03 обясняват намалелия до 28 хил.т спрямо 2001/02 внос на соево, рапично, палмово и маслиново масло  общо.

През 2003/04 вносът на растителни масла се прогнозира на равнище от 34 хил.т, което е малко по-ниско от предходната година. Към месец февруари 2004 г. са внесени 441 т сурово и 353 т рафинирано слънчогледово масло. До  януари 2004 г. от останалите масла са внесени общо 9 919 т.

 Балансът на слънчогледово масло е разработен по съвместна експертна оценка на представители на  Министерство на земеделието и горите, Съюза на маслопреработвателите.

II. ФАКТОРИ НА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА РАСТИТЕЛНИ  МАСЛА

1. Пряка консумация на растителни масла

Консумацията на растителни масла през посочените в баланса години е определена на база броя на населението на страната и годишната консумация на растителни масла средно на човек от населението (по данни на НСИ).

През 2002/03 количеството растителни масла, употребено в домакинствата, е 101,4 хил.т, при консумация на растителни масла през 2002 г  от 14 л средно на човек от населението (по данни на НСИ).

Очаква се през маркетинговата 2003/04 година това равнище да се запази.

2. Индустриална употреба

Индустриалната употреба на масла включва потреблението им в промишлеността (консервна, рибна, захарна), употребата им за производство на хранителни маслопродукти (майонези и маргарини)  и за технически цели (производство на бои, лакове и др.).

През 2002/03  употребата  на растителни масла в индустрията се  запази на почти същото равнище 28 хил.т. (при 27 хил.т за 2001/02), като се очаква през новия сезон 2003/04 тя да нарастне.

3. Износ на слънчогледово масло

През 2002/03 износът на слънчогледово масло  нарасна  с 64% спрямо 2001/02   (14 хил.т) до 23 хил.т., в т. ч. сурово слънчогледово масло – 18,9 хил.т и рафинирано – 3,6 хил.т.(Приложение № 6 и №7 ).

За периода септември 2003 г- февруари 2004 г. са изнесени 10 468 т сурово и         2 601 т рафинирано слънчогледово масло, като прогнозите са до края на 2003/04  общото количество на изнесеното слънчогледово масло да достигне 25 хил.т.

Износът от България на останалите растителни масла (соево, рапично,палмово) не е отчетен в баланса поради регистрираните незначителни количества под 1 тон.

III. ВЪНШНОТЪРГОВСКИ РЕЖИМ

1. Внос на растителни масла

През 2004 г. растителните масла се внасят в страната при следните  действащи /автономни/ мита [2] :

Вносът на сурово слънчогледово масло се осъществява при ставка от 10%, докато рафинираното се облага с 15%.

Рапично масло се внася при  6,4% мито за суровото и 7% за рафинираното.

При вноса на сурово соево масло за хранителни цели и рафинирано палмово масло се прилага тарифна редукция за внос за 2004 г., като размерът на митническата ставка е съответно 3,2% за соевото и 3,8% за палмовото /Приложение №5 към чл.15, ал.1 на ПМС №285/09.12.2002г./.

Вносът на растителни масла през 2003г. от ЕС бе напълно либерализиран (Приложение № 1.1 на Митническата тарифа. Безмитно се внасяха соево, палмово и памучно масло, сурово и рафинирано масло от шафран.

От 1.07.2003 [3] г.  до 30.06.2004 г страните от ЕС ползват при внос на слънчогледово масло квота от 3 000 тона с нулева ставка на митото, която е на реципрочен принцип.

За страните на ЦЕФТА с нулева ставка се облагат внесените в България количества соево, памучно и палмово масло.

По отношение на слънчогледовото масло Унгария и Румъния ползват квоти за внос в България с преференциални мита през периода 1 януари – 30 април 2004 г.

Съгласно споразумението за свободна търговия с България, от 2000 г. включително, Турция  може да внася годишно до 500 т рафинирано слънчогледово масло при 10,5% преференциално мито, като количества над импортната квота се внасят в България при общите ставки на митата за трети страни. Суровите масла се внасят при общите мита в българската тарифа.

Износът на слънчогледово масло е напълно либерализиран [4] .

През 2003 г. за България беше договорена безмитна квота за внос в ЕС на сурово и рафинирано слънчогледово масло в размер на 500 т (общо) за периода         1.07.2002 – 30.06.2003 г.   От  01.07.2003 г на страната ни се предостави квота за ЕС от    3 000 т 2 за периода 01.07.03  -  30.06.04 г.

При износа на останалите растителни масла (соево, рапично, памучно) от България за ЕС се ползват преференции за износ в неограничени количества при нулева ставка на мито.

За Турция, всяка година България може да изнася 15 000 т сурово слънчогледово масло при 50% намаление на общото мито от митническата тарифа на Турция. Количества над така определените в импортните квоти се внасят при общите ставки на митата.    

IV. ЦЕНИ НА СЛЪНЧОГЛЕДОВО МАСЛО

1. Международни цени на растителни масла

 В развитието на цените на растителните масла се забелязва цикъл от 4-5 години, през който след няколко години на понижаване на цените на семената се стига до намаление на площите от фермерите, недостиг на семена и значително покачване на цените им, което отново стимулира стопаните да увеличат засетите площи.

Фиг.5

2. Износни цени на слънчогледово масло

През 2002/03 средно претеглената износна цена (EXW) от България на сурово слънчогледово масло бе 562 щ.д./тон за количество от 6 065 тона (Приложение №8 ).

Цената на  рафинираното слънчогледово масло през същата маркетингова година бе средно   637 щ.д/тон EXW  за количество от 1 997 тона.

През периода септември  2003 г – февруари 2004 г. бяха изнесени 6 060 т сурово слънчогледово масло при средно претеглена цена 518 щ.д/тон EXW,  а от рафинираното експортирани бяха съответно 1 716 т при средно претеглена цена 619 щ.д/тон EXW.

3. Вносни цени на растителни масла в България

В началото на 2003/04  внесените количества растителни масла при средно претеглени цени CIF по митнически декларации (Приложение №8) възлизат на:

• Рафинирано слънчогледово – 14 тона на 839 щ.д./тон;
• Рафинирано палмово – 434 тона на 559 щ.д./тон.
• Рафинирано соево - 255 тона на 417 щ.д./тон

4. Цени с ДДС на производител на наливно рафинирано слънчогледово масло

През новия сезон 2003/04 цените на производител на наливно слънчогледово олио  се движат  в интервала 1 454 – 1 520 лв/тон с ДДС, следвайки тенденция на по-високи нива през първите месеци (септември-октомври) и постепенно намаляване през следващите (фиг.6, Приложение 8).

фиг. 6

Като цяло цените са на най-ниското равнище спрямо предходните две години   2001/02 и 2002/03 поради ниските изкупни цени на слънчогледа, в следствие на добрата реколта.

5.Цени на дребно на олио

Цените на дребно на слънчогледовото масло през 2003/04 следват тенденцията на цените на производител.  По данни на "САПИ" ООД слънчогледовото масло  се продава средно за 1,76 лв/л (приложение 8), като в началото на 2004 г. се понижиха до равнища от 1,52 лв/л. Тези равнища също са под нивата на цените на дребно през  2001/02 и 2002/03 г. (фиг. 7).

 Фиг.7

V. СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ И МАСЛАТА, ПРОИЗВЕЖДАНИ ОТ ТЯХ [5]

1. Световно производство и потребление през 2002/03 г.

Сезон 2002/03 се характеризираше общо със загуби на маслодайни реколти в няколко страни по света. Цените се повишиха и много консуматори на масла и шротове съкратиха физическите си и договорираните си наличности. Непосредственото задоволяване на потребностите се установи като правило в очакване на обилно производство на маслодайни семена и намаление на цените още от началото на сезон 2003/04 нататък.

Все пак, в САЩ, Китай и в Европа през тази година се произведоха доста по-ниски от очакваните маслодайни реколти. Известна компенсация се постигна чрез маслодайните реколти в Индия, Канада и Бразилия, но световното производство на маслодайни семена, масла и шротове ще падне под очакванията през сезон 2003/04.

2. Очаквания за световното производство и потребление до края на  сезон 2003/04 г.

Преработката на 10-те маслодайни семена се очаква да нарасне със 17 мил. тона през 2003/04. Прероботката им, както и търсенето на масла и шротове през последните месеци беше много голямо, което доведе до бърз пласмент на наличните ресурси. Изключително голямо е търсенето от страна на Китай, където вносът на маслодайни семена и масла е надхвърлило даже оптимистичните прогнози, след като местното производство се оказа под очакваното, а търсенето на растителни масла и шротове рязко превишава предварителните прогнози. През сезон 2003/04 Китай се очертава като най-големият световен преработвател на маслодайни семена, като за периода октомври – септември 2003/04 вероятно ще преработи 54,7 мил. тона суровина. Рязкото разрастване на преработката в Китай контрастира на спада в САЩ за втора поредна година. Това е причината преработвателната индустрия на маслодайни семена в САЩ да заеме второ място в света и да загуби пазарни дялове, които се прехвърлят към Аржентина и Бразилия. През последните години преработвателите от Европейският съюз също са загубили пазарни дялове и с преработката на 30,8 мил. тона суровина ЕС-15 поема 11% от световната преработка.

Потребността от нарастване на световната преработка на маслодайни семена над средното в периода октомври – септември  2003/04 се дължи на следните фактори:

1) голямо световно търсене на масла и мазнини,

2) твърде ниски запаси от масла и мазнини в началото на този сезон и желание поне частично да се запълнят празните складове и

3) забавянето на световното производство на палмово масло.

Последният фактор е много важен и решително ще доведе до нарастване на преработката, за да може да се задоволи търсенето на масла.

10 МАСЛ. СЕМЕНА: Световно търсене и предлагане (мил. тона)

03/04F     02/03       01/02       00/01       99/00       98/99

Нач. наличности     51.0*       49.2         47.9         45.8         43.9         37.0

Производство          340.5*     325.7       322.4       312.0       302.7       295.4

В т ч. соя 199.2*     195.4       184.5       175.3       160.2       160.6

Слънч. и  рапица     62.9*       56.9         58.5         60.8         69.4         63.6

Други семена          78.4*       73.4         79.4         75.9         73.1         71.2

Общо ресурси         391.5*     374.9       370.3       357.8       346.6       332.4

Употребление         341.2*     323.9*     321.1       309.9       300.8       288.5

В т ч. соя 200.3*     191.3*     183.3       170.4       160.5       156.1

Слънч. и  рапица     62.6*       58.2*       58.6         63.7         67.1         61.3

Други семена          78.3*       74.4*       79.2         75.8         73.2         71.1

Кр. наличности       50.3*       51.0*       49.2         47.9         45.8         43.9

В т ч. соя 43.7*       44.8*       40.7         39.5         34.6         34.9

Слънч. и  рапица     4.7*         4.4*         5.7           5.8           8.7           6.4

Други семена          1.9*         1.8*         2.8           2.6           2.5           2.6

Нал./употребл.(a)    14.7%      15.8%      15.3%      15.5%      15.2%      15.2%

В т ч. соя 21.8%      23.4%      22.2%      23.2%      21.5%      22.3%      22,3%

Слънчоглед             6.6%        7.8%        9.4%        8.6%        11.8%      10.8%      10,8%

Рапица    8.2%        7.5%        10.0%      9.3%        13.8%      10.0%      10,0%

(a) наличностите в % от текущото им 12-месечно употребл.

Забележка: Изчислено от цифри без закръгления.

Очакванията за производството на маслодайни семена през сезон 2003/04 обаче трябва да се намалят, заради пропадането на соевата реколта в САЩ и по-ниското от предвиденото производство в Европа, Китай, Турция, Аржентина, Южна Африка и други страни.  Тези причини доведоха до много свито предлагане в северното полукълбо, особено за соята и нейните продукти.

Соя и соеви продукти

Запасите от соя, соево масло и шрот в САЩ, които ще бъдат на разположение през втората половина на сезона ще са необичайно ниски. Запасите от соя ще трябва да се намалят под така наречените "минимално необходими стокови запаси във всички бази от производителите до консуматорите". През периода септември – декември 2003 г. износът на соя от САЩ рязко нарастна, а преработката също бе над очакваното ниво. Но "изстискването" на наличностите от соя, соево масло и шрот ще наложи рязкото му съкращаване в перида март – август 2004 г. 

 Оценките за соевата реколта в САЩ – 2003 са за 66,7 мил. тона. През 2002 г. са произведени 74,8 мил. тона, а през 2001 – 78,7 мил. тона соя.  Запасите от соя в САЩ се прогнозират на 10-годишния минимум от 47,8 мил. тона, считано към 1 декември 2003 г., при 57,5 мил. тона преди една и 61,9 мил. тона преди две години.

Очаква се цените на соята да се повишават до или над 331 щ.д./тон. Цените на соевото масло вероятно ще се повишат над 661 щ.д./тон в Чикагската търговска палата. През втората половина на настоящия сезон ценовото предимство на соята и нейните продукти в САЩ ще продължи да се увеличава спрямо тези от Южна Америка, с цел да се постигне необходимото намаление на износа от САЩ.

Слънчоглед

Повечето от доставките на слънчоглед за този сезон са приключени. Последното повишение на цените отчасти отразява намалението на предложенията за износ от Черноморския регион. Предстоящото производство на слънчоглед в Аржентина, Уругвай и ЮАР няма да изпълни предварителните очаквания. За 2003/04 световното производство на слънчоглед ще регистрира 4-годишен максимум, заради произведените обилни реколти в Русия и Украйна, и Централна Европа. Разочароващото производство в Турция, ЕС, Аржентина и Южна Африка все пак ще задържи световните запаси под потенциала.

Понастоящем се пресмята, че световното производство на слънчоглед през 2003/04 ще бъде в размер на 25,9 мил. тона.  

Невероятно увеличение регистрира производството на слънчоглед в Русия, оценяно на рекордните 4,6 мил. тона (при 3,7 мил. тона за последния сезон) и Украйна – 4,2 мил. тона (при 3,5 миналия сезон). Увеличението се дължи на освобождаване на част от площите със зърнени култури и рапица, унищожени поради измръзване, които през пролетта на 2003 г. бяха повторно засети със слънчоглед. Подобна е ситуацията в Румъния, Унгария, България (виж глава I), Словакия и Чешката Република.

В резултат, общите площи със слънчоглед в Централна Европа бяха увеличени с 5,0 мил. дка, а производството на слънчоглед с 0,7 мил. тона. Производстведените през този сезон 3,5 мил. тона отразява нов рекорд, сравнявано с предишния от 3,3 мил. тона, постигнат преди 4 години. Производтвото се оценя, както следва:

• Румъния – 1,15 мил. тона (0,96 за миналия сезон);
• Унгария – 0,85 мил. тона (0,78 за миналия сезон);
• Словакия – 0,27 мил. тона (0,12 за миналия сезон);
• Чешка Република – 0,11 мил. тона (0,05 преди);
• Сърбия – 0,39 мил. тона (0,28 преди).

Световният износ се прогнозира да бъде увеличен до рекордните 1,9 мил. тона, основно за сметка на Русия, Украйна, Румъния и България. Това е рязко над този от предишните две години, като следствие от голямото импортно търсене от ЕС, Турция, Пакистан и Мексико.

Все пак,  пазарът е сравнително свит за януари – юли 2004 г . По-голямата част от  възможния износ от Русия и Украйна вече е приключен, поради което се очаква  доставките от тези дестинации бързо да намаляват след пиковете, регистрирани за октомври – декември 2003 г.. През януари – юли по-слабото производство на слънчоглед в Арженита и Уругвай (което ще се ожъне в началото на 2004 г.) ще намали нивото на износа под миналогодишното ниво.

Вносът в ЕС, Мексико, Турция и други страни ще покаже спад спрямо големите количества, доставени в първата половина на настоящия сезон. По-големият световния износ спрямо вноса за август – декември 2003 г. (обичайно време за доставки) ще се отрази в по-голям световен внос спрямо износа за януари – юли 2004 г.

Независимо от предстоящото предлагане на слънчоглед от новата реколта от Аржентина, цените продължиха покачването си в Европа и на световния пазар, достигайки нови 5-годишни максимуми в началото на януари 2004 г. Както вече беше подчертано многократно, експортните доставки от Украйна, Русия и Централна Европа са почти приключени. Това подобрява конкурентната позиция на производителите и износителите от Аржентина. Но, поради ограниченото предлагане, световното търсене на слънчогледово масло ще трябва да се преразпредели през втората половина на този сезон. Консуматорите на слънчогледово масло от Европейския съюз не са добре обезпечени. Специалистите от Oil World прогнозират ценовото предимство на слънчогледовото масло да се увеличава спрямо соевото през следващите месеци.

Рапица и нейните продукти

Световните наличности са сравнително по-обилни, отколкото при слънчогледа, неговото масло и шрот. През 2003 г. канадските фермери рязко  увеличиха производството на рапица до около 6,7 мил. тона (информация от канадската статистика), докато през 2002 г. са произведени 4,3 мил. тона. Цените на рапицата и рапичното масло ще следват развитието при соевия и слънчогледовите комплекси.

По-големите реколти от канола в Канада, а може би и в Австралия ще донесат някакво облекчение за пазара. Бързият пласмент на суровината от производителите досега през сезона доведе до голямо нарастване на износа и преработката в Канада. През втората половина на сезона износът от Канада ще се забави, но пък австралийските доставки се очаква да се увеличават.

Цените на рапицата и рапичното масло ще следват посоките от соевия и слънчогледовия комплекс, но вероятно цените на соята ще растат по-бързо от тези на рапицата през януари – март 2004 г.

Световният пазар на 17-те масла 

През 2003/04 рязко се ускорява производството на масла от семена, за да може да компенсира забавянето в производството на палмово масло. Световните запаси от 17-те масла и мазнини в края на декември 2003 г. Бяха оценени на 13,2 мил. тона, или с      1,4 мил. тона под тези от преди една година. Голямото нарастване на световните запаси от слънчогледово масло през октомври – март 2003/04 ще затихне през втората половина на сезона.

Фактът, че цените на основните масла са се покачили до многогодишни максимуми, показва необичайно ниски запаси, които повече няма как да компенсират недостатъчнния ръст на производството, поради което ще се наложи преразпределяне на търсенето.

Високи цени предизвикаха голямо производство на слънчогледово и рапично масло в началото на сезона, което ще покрие голяма част от световното търсене в периода октомври – март 2003/04. Прогнозите за значително нарастване на световното производтво на соево масло за април – септември 2004 с 0,6 мил. тона зависят от размера на соевите реколти в Южна Америка и темповете на нарастване на преработката на тази суровина в основните страни, освен САЩ.

Последното повишение на цените на растителните масла, обаче, не може да се смекчи достатъчно от сегашното възстановяване на световните запаси, тъй като то стартира от твърде ниско ниво. За последните два сезона силното намаление на наличностите достигна рекордни измерения.

Производството на масла от семена се забави значително в периода януари – март 2004, като междувременно  съвпадна с очакваното силно забавяне на производството на палмово масло.

За октомври – септември 2003/04 се очаква само слабо възстановяване на крайните световни запаси от 17-те масла и мазнини с 0,2 мил. тона..

Слънчогледово масло

Слънчогледовото масло разви известно ценово превъзходство спрямо конкурентните масла в края на 2003 г и началото на следващата.. Необичайно голямата отрицателна разлика на слънчогледовото масло спрямо останалите масла, преобладавала през последните месеци, стимулира нарастване на търсенето. Но доставките от ключовите страни износителки, като Русия и Украйна вече почти приключиха, така че ще се наложи цените да се коригират.

Световните наличности от слънчогледово масло се прогнозира да нарастнат с около 0,5 мил. тона над миналогодишното ниво за периода октомври – март 2003/04. Но темпото на увеличаващо се потребление вероятно ще погълне по-голямата част от това нарастване на наличностите, като се очаква в края на март 2004 г. запасите да останат съвсем малко по-високи спрямо предходната година. Тъй като преработката на слънчогледа изглежда ще бъде увеличена предимно в първата половина на този сезон, ограничавайки възможностите за  годишно нарастване в периода април – септември        2004 г, се прогнозира в този период производството и предлагането да бъдат сравнително ниски.

Слънчогледово масло: Световни наличности и разпределение

Соевия комплекс:  По-голямото от очакваното досега търсене през сезона и недостатъчото предлагане на стари реколти в Южна Америка доведе до необхидимостта да се пласират при безпрецедентно темпо соеви наличности от САЩ.

Недостигът на соево масло в САЩ е много голям, след като се очаква запасите да паднат до 5-годишен минимум от 0,67 мил. тона, или с 0,4 мил. тона под тези от преди една година  и с почти 0,6 мил. тона по-малко от преди две. В резултат цените на соевото масло в САЩ ще се повишат спрямо тези на маслото с произход от Южна Америка и ще развият голямо ценово превъзходство, за да предизвикат прехвърляне на част от външното търсене към масло с друг произход.

За първата половина на сезон 2003/04 световното потребление на соево масло  надхвърли производството с около 3 мил. тона.

Палмово масло: В края на ноември 2003 г. наличностите от палмово масло в Малайзия бяха по-високи от очакваните на ниво от 920 хил. тона, но се смятат все още за ниски в историческа перспектива, сравнявани с 1,24 мил. тона от преди една година и средните 1,33 мил. тона за края на ноември през последните четири години. В периода декември – март 2003/04 производството бе сезонно слабо и по предварителни данни запасите от палмово масло в Малайзия в края на март 2004 г.  възлизат на 0,74 мил. т.

Очаква се световното търсене да надхвърли производството с почти 0,9 мил. тона за октомври – март 2003/04. Съгласно последните прогнози световните запаси от палмово масло ще паднат до 5-годишен минимум от 2,95 мил. тона, считано към 1 април 2004 г., отразявайки спад на съотношението наличности/потребление до 11,2%.

Въпреки, че производството на палмово масло ще започне сезонно да нараства от април нататък, в периода април – юни 2004 г. запасите ще продължат да спадат спрямо годишното потребление преди да се появи очакваното подобрение през юли – септимври 2004 г. Това обяснява и появилата се тенденция на нарастване при цената на палмово масло от август 2003 г. насам с 30% в Европа и с 24% в Малайзия. Очаква се това нарастване да е с по-бъзри темпове спрямо соевото и рапичното масло.

Маслиново масло: Прибирането на маслиновата реколта върви доста добре във всички основни култивиращи райони по Средиземноморието, и по-специално в Испания, Италия, Гърция, Тунис, Мароко, Сирия и Турция. Само в Турция производството ще падне малко под предварително очакваното за 2003/04.

Производството през последния сезон също се оказа над прогнозираното. Сега, когато вече цифрите за действителното производство и употреблението са готови за пълния сезон 2002/03 става ясно, че предварителните прогнози са били твърде ниски. Направени са някои основни корекции към увеличение за производството на маслиново масло – за Испания с 38 хил. тона, за Италия с 70 хил. тона, за Гърция с 42 хил. тона и за Турция с 18 хил. тона.

Засега се прогнозира световното производство на маслиново масло да достигне рекордните 3,05 мил. тона през 2003/04, отразявайки подобрение от 400 хил. тона спрямо предходната година. Пресовото масло само изглежда ще достигне рекордните 2,83 мил. тона, докато това от кюспе за хранителни и нехранителни цели се оценя на 220 хил. тона.

 

1)Сезонно слабото производство и

2) Ниски запаси от 17-те масла и мазнини  в началото на 2004 година, които се очаква да бъдат с 1,4 мил. тона  под тези от преди една година.

Според специалистите от Oil World през следващите три месеца най-голям потенциал за повишение на цените ще имат палмовото, соевото и слънчогледовото масло.