МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Отдел "Маркетинг"

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ
НА
ПТИЧЕ МЕСО И ЯЙЦА

през 2003 г. и прогноза за 2004 г.

Март, 2004 г.

Р Е З Ю М Е

През 2004 г. общото предлагане на птиче месо в страната се очаква слабо да нарасне - с 3.2%, спрямо предходната година и да достигне до 148000 т. Това увеличение е в резултат на нарастването на общия брой птици и то основно на броя на бройлерите, което ще доведе до нарастване на националното производство на месо – с 4.5%, до 115000 т.

За 2004 г. не е предвидена автономна тарифна квота за внос на свинско месо с намалено мито, насочвано за колбасарската индустрия и затова вносът на птиче месо ще се задържи на високото ниво от предходната година - около 33000 т. Вносното месо се насочва главно за преработвателната промишленост, поради недостига на суровина в страната.

Прогнозира се общото предлагане на яйца за консумация през 2004 г. да бъде около 1556 000 хил. бр. или с 2.9% повече, в сравнение с предходната година. Възможно е през годината да бъдат внесени по-малко яйца за консумация - около 6000 хил. бр., тъй като производството им в страната обикновено задоволява вътрешното търсене. Съгласно новия кръг споразумения с ЕС за допълнителна либерализация на търговията се предвижда безмитен внос на 300 т яйца.

Очаква се през 2004 г. общото потребление на птиче месо минимално да нарасне - с около 3.2%, до 148000 т, поради прогнозирания макар и несъществен ръст на вътрешната консумация (с около 2.9%), до 143500 т. В същото време се прогнозира по-голямо увеличение на износа - с  около 15%, достигайки 4500 т, в резултат на предвидените експортни субсидии за птиче месо и яйца, които предстои да бъдат отпуснати през 2004 г.

Общото потребление на яйцата за консумация се предвижда да нарасне с 2.9%, спрямо 2003 г. и да достигне до 1556 000 хил. бр. Въпреки прогнозираното увеличение на експорта на яйца (с 2.2%), до 60000 хил. бр., се очаква стабилизиране на вътрешната консумация, спрямо предходната година, при което тя ще нарасне с 2.9%, до 1496000 хил. бр.

Стабилното и постепенно увеличаващо се производство на птиче месо и яйца  през последните няколко години, осигури баланс между търсене и предлагане на тези продукти на вътрешния пазар, което до голяма степен допринесе за поддържане на относително постоянните им, достъпни за потребителите цени в магазинната мрежа.

През 2004 г. се очаква слаб ръст на цените на птичето месо и яйцата за консумация и те ще се движат в следните стойности:

• изкупни цени: пилета бройлери – 1.60 лв./кг ж.т.;
• цени на едро: замразени пилета – 3.0 лв./кг, яйца – 0.15 лв./бр.;
• цени на дребно: замразени пилета - 3.30 лв./кг, яйца – 0.17 лв./бр.

І. Фактори, определящи предлагането на птиче месо и яйца

Общото предлагане на птиче месо в страната през 2004 г. се очаква слабо да нарасне - с 3.2%, спрямо предходната година и да достигне до 148000 т. Това увеличение е в резултат на нарастването на общия брой птици и то основно на броя на бройлерите, което ще доведе до нарастване на производството на месо – с 4.5%, достигайки до 115000 т.

През 2004 г. не се предвижда автономна тарифна квота за внос на свинско месо с намалено мито, насочвано за колбасарската индустрия и затова вносът на птиче месо ще се задържи на високото ниво от предходната година - около 33000 т. Вносното месо се насочва главно за преработвателната промишленост, поради недостига на суровина в страната.

Очаква се през 2004 г. общото предлагане на яйца за консумация да бъде около 1556 000 хил. бр. или с 2.9% повече, в сравнение с предходната година. Възможно е през годината да бъдат внесени по-малко яйца за консумация – около 6000 хил. бр., тъй като производството им в страната обикновено задоволява вътрешното търсене. С новия кръг преговори с ЕС за допълнителна либерализация на търговията се предвижда безмитен внос на 300 т яйца.

1. Брой птици

През 2004 г. общият брой на птиците в страната ще нарасне с около 2.4%, до 21 000 хил. бр. Очакваният ръст се дължи главно на прогнозираното увеличение на броя на кокошките-носачки (с 2.8%), както и на заложените бройлери за угояване. Към края на година се очаква броят на бройлерите от последния оборот да бъде около 8 000 хил. Използваните хибриди (бройлерно направление) се отличават с бърз растеж и достигане на оптимално тегло с по-малко разход на фураж, което благоприятства увеличението на продуктивността им.

Предвид факта, че Дирекция "Агростатистика" в МЗГ, към момента на изготвяне на настоящия бюлетин за 2003 г., не разполага с база данни за броя на птиците в страната и за обема на производството на месо и яйца в национален мащаб, обект на анализ ще бъде предимно информацията, предоставена от Съюза на птицевъдите.

Предоставените данни са оперативни (от всички птицекланици в страната), поради което Съюзът не счита, че информацията е пълна. Очаква се с проведеното от МЗГ преброяване на земеделските стопанства и селскостопанските  животни  през 2003 г., информацията за броя на птиците в страната да бъде по-точна и всеобхватна.

През 2003 г. Дирекция "Агростатистика" извърши анкетиране в кланиците в страната, включително и в тези за бели меса и предостави данни за промишленото производство на птиче месо през 2002 г. (Табл. 2, стр. 8).

Характерна черта на птицевъдството в страната през 2003 г. е, че наред със съпътстващите го проблеми, секторът продължава сравнително стабилното си развитие по отношение на броя на отглежданите птици и произвежданата продукция. В общия брой, преобладаващ е този на кокошките-носачки и бройлерите. Другите видове птици - пуйки, патици и гъски са в ограничено количество. През 2003 г., общият брой на птиците нараства с 6.7%, спрямо предходната година, достигайки до 20 500 000 бр., в т.ч.: 8750 000 броя кокошки-носачки (Табл. 1).

Табл. 1

По данни на Съюза на птицевъдите, броят на бройлерите, отглеждани в страната към края на годината е около 7 000 хил., като общо те наброяват около 45 000 хил., получени от 5 - 6 оборота през цялата година. Отглежданите в страната птици от бройлерно направление са хибриди на най-известните световни фирми в бранша: "Росс", "Шейвър" "Иса-Браун", "Арбор Ейкърс", "Декалб" и др. Те се отличават с висока интензивност на растежа, нисък разход на фураж, добро оползотворяване на фуража и ниска смъртност. Високата продуктивност на птиците е тясно свързана с използването на качествени, оптимално балансирани фуражни смески. През последните 1-2 години в страната съществено се подобри производството на комбинирани фуражи за различните видове и категории птици. По-крупните производители на птиче месо се стремят да затворят производствения цикъл с люпилня и родителски стада, собствена фуражна база, а също така кланица и складове, което е предпоставка за увеличение на производството и по-ниска себестойност на получената продукция. За бързото угояване на бройлерите е важно спазването на изискванията на технологията на отглеждане и точно изпълнение на хигиенните изисквания и прилагане на имунопрофилактични програми, с цел намаляване на смъртността и повишаване на здравния статус при птиците.

Основна предпоставка за разширяване на производството е  увеличаване броя на родителите от яйценосно и бройлерно направление. Националният генофонд от изходни линии и прародители частично задоволява нуждите на страната с разплоден материал и се налага внос както на птици за разплод, така и на стокови птици. Положително влияние оказват предоставената от ДФ "Земеделие" кредитна линия за финансово подпомагане на птицевъдството и преференциален кредит за внос и закупуване на птици за разплод и стоково производство.

Голяма част от водоплаващите птици (патици и гъски) се отглеждат главно за угояване и получаване на втлъстен черен дроб, който намира добър пазар в европейските страни и е насочен предимно за износ. През 2003 г. са заложени за отглеждане и угояване над 3 млн. патета. В момента, в този подсектор работят малък брой птицеферми (7), които внасят патета главно от Франция.

Световната тенденция за увеличение на производството на птиче месо и по специално на месо от пуйки се налага и у нас. Понастоящем, в страната има 3 ферми в които се отглеждат 6000 броя пуйки - родителски стада. Макар и недостатъчен, този брой е основа за развитието на бройлерното пуйковъдство у нас, но не може да задоволи нуждите на населението от този вид месо.

За да се отговори на изискванията на търсенето на пуйки с по-голямо тегло, селекционната работа се насочва към увеличаване на живото им тегло, както чрез масова селекция, така и чрез кръстосване с линии от по-тежък тип, внос от чужбина. Неколкократният внос през последните години на елитен родителски материал оказа съществено влияние върху продуктивността на съществуващия генофонд, който вече се доближава по продуктивни качества до вносните линии на водещите световни фирми.

Запазва се интересът към отглеждане и на друг вид птици, имащи стопанско значение - щрауси и пъдпъдъци.

В страната вече действат 70 ферми за щрауси, с около 3 000 бр. птици, като по-големите ферми са приблизително 40. Високите вкусови и диетични качества на щраусовото месо са причина за повишеното му търсене на международния пазар. Към настоящия момент все още няма данни за производството и реализацията на получената продукция от щрауси в страната.

През последните една-две години в страната бяха създадени около 500 ферми за отглеждане на японски пъдпъдъци. По експертна оценка, към момента техният брой е около 150 000.  Доказаните хранителни и лечебни  качества на яйцата и месните продукти от японски пъдпъдъци са предпоставка за добър източник на доходи от семеен бизнес. На този етап обаче, има доста трудности при реализацията на месо и яйца от тези птици. За сега само големите вериги магазини са основни купувачи на яйцата, особено през активния туристически период. Към момента няма износ на яйца, в т.ч. и пъдпъдъчи в ЕС, тъй като разработената Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход, представена в Брюксел все още не е одобрена.

2. Производство на птиче месо и яйца

По данни на Съюза на птицевъдите, националното производство на птиче месо през 2003 г. се запазва на нивото на предходната година и е в размер на 110 000 т (Табл. 2). Причина за това задържане е по-малкия брой бройлери, насочвани за клане през годината. В сравнение с 2002 г. бяха заложени по-голям брой птици, но заради ниските изкупни цени за производителите, които са принудени да предлагат продукцията си на цени близки до нейната себестойност, те не бяха реализирани. От друга страна, поскъпналите фуражни смески за птици през годината също ограничават разширяването на производството.  

Табл. 2

Този факт повлия съществено върху промишленото производство на птиче месо (без субпродукти), което през 2003 г. е в размер на около 60000 т – с 5.8% по-малко, в сравнение с предходната година (по данни на Съюза на птицевъдите).

Най-голям дял (около 90%) заема производството на месо от пилета - бройлери, следван от кокошки и петли. Под 10% е производството на месо от водоплаващи птици, с преобладаващ дял на патешкото месо. Годишното производство на втлъстен черен дроб в страната варира в границите между 800 и 1 200 т.

Общото производство на яйца през 2003 г. се запазва на нивото от предходната година и е в размер на 1 600 000 хил. бр., като от тях 100 000 хил. са за люпене и 1 500 000 хил. – предназначени за консумация (Табл. 3). Задържането на производството е в резултат на почти непроменения брой на кокошките-носачки спрямо предходната годината и на поскъпването на комбинираните фуражи за птици.

Табл. 3

По данни на Съюза на птицевъдите, средната носливост от кокошка е около 188 бр. яйца. Трябва да се отбележи обаче, че в промишлените птицеферми средната носливост от кокошка е по-висока - около 292 бр. яйца годишно. По-ниската средна продуктивност на кокошките в малките ферми се дължи на факта, че производителите влагат по-евтини фуражи, собствено производство, които са с по-ниско качество. Друга причина е, че за личния двор се търсят кокошки от комбинираните породи с по-ниска носливост, но с по-високо живо тегло.

Производството на стокови яйца в страната е съсредоточено в няколко големи промишлени птицеферми за отглеждане на стокови носачки, с механизирани и автоматизирани системи за отглеждане на птиците и събиране и сортиране на яйцата. В тях се отглеждат около 3000 хил. броя носачки и се произвеждат около 900 000 хил. броя яйца годишно. Отглежданите носачки са от високо продуктивни хибриди птици от най-известните фирми в тази област като: "Хисекс-Браун", "Иса – Браун", "Тетра – SL", "Бованс", "Декалб", "Еурибрид" и др., с генетичен потенциал за получаване на 300 бр. яйца годишно, при относително нисък разход на фураж. Високата продуктивност на носачките в промишлените птицеферми се дължи, освен на генетичните им  заложби, но и на храненето с пълноценни фуражни смески и внедряването в практиката на ефективни имунни, лекарствени и профилактични програми, в резултат на които смъртността при подрастващите и носачките е намалена. Разходите на фураж представляват около 65-70% от всички разходи, затова и производителите се стремят да намалят фуража до оптимални количества. За продуктивността на птиците важно значение има и качеството на фуража. Комбинираните фуражи за кокошки-носачки трябва да са балансирани по отношение на съдържанието на протеин, витамини, соли, въглехидрати, мазнини и обменна енергия, като напоследък, за подобряване на смилаемостта и усвояването на фуражите, към тях се добавят ензимни препарати.

Усилията на производителите са насочени към производство на птичи продукти с качество и безвредност, близки до тези на водещите европейски страни. В тази връзка, в промишлените предприятия започна въвеждането на Добрата производствена практика в птицевъдството. Особено внимание се обръща на остатъчното количество от антибиотици, сулфонамиди и на други лекарствени средства, които се прилагат в птицевъдството. Един от начините за ограничаване на употребата на антибиотици в птицевъдството е съвременната, научно обоснована имунопрофилактика на заболяванията при птиците.

3. Внос на  живи птици, птиче месо и яйца

По окончателни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. по тарифна позиция 0105 в страната са внесени 2623 480 бр. живи птици, в т.ч.: петли и кокошки – 726 670 бр., пуйки – 3 146 бр., патици и гъски - 1893 664 бр. Около 70% от внесените птици са патета и гъсета за угояване, около 29% са петли и кокошки - за разплод и селекция (Приложение 1, стр. 36-37). Внесените 3146 бр. пуйки са също за разплод, като част от тях са със средства по линия на ДФ "Земеделие", за попълване на родителските стада. Малка част от внесените птици от кокошия вид (комбиниран тип за придворно отглеждане) са от същите средства. Сравнявайки с предходната година е отчетено увеличение с около 9.8% на вноса на живи птици. Регистрираният ръст е главно при стоковите птици, предназначени за гушене. Най-голям брой живи птици се внасят от Франция (70% от общия брой) и то предимно еднодневни патета и по-малко гъсета – за гушене и получаване на втлъстен черен дроб. Средната цена по вноса на патета и гъсета е около 14 щ.дол./кг. Значително по-висока е цената за разплодните птици: петли и кокошки – около 45 щ.дол./кг, пуйки – 157 щ.дол./кг, патици и гъски – около 40 щ.дол./кг.

Вносът на птиче месо през 2003 г. нараства слабо - с около 1.7%, спрямо предходната година и достига 33 363 т (Фиг. 1).

Фиг. 1

В структурата на вноса през 2003 г., както и през предходните години, преобладава делът на замразеното месо, следван от черен дроб и карантия, и най-малко количество – внос на прясно месо (Фиг. 2).

Фиг. 2

През последните 2-3 години делът на замразеното месо се движи между 85% и 89%. През 2003 г. делът му в общия внос на птиче месо е 85%, или 28456 т (Приложение 1, стр. 36-37). Голяма част от внасяното месо е предназначено за преработка в колбаси и др. месни продукти. По-големи количества замразено месо се внасят от САЩ, Бразилия и някои европейски страни (Фиг. 3).

Фиг. 3

От общия внос на замразено птиче месо, приблизително 77% е импортът на пуешко (21 884 т), а останалото е месо от петли и кокошки – бройлери        (6 572 т). За нуждите на преработвателната промишленост се внася обезкостено месо. По тази причина, около половината от вноса – 13 282 т, са обезкостени, замразени разфасовки от пуйки, със средна вносна цена 420 щ. дол./т (цена, франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи). По-големите количества, внасяни в България се разпределят между Франция – 3236 т (ср. цена 419 щ.дол./т), Гърция – 2932 т (цена 383 щ.дол./т), САЩ – 1 759 т (495 щ. дол./т), Белгия – 1700 т (386 щ.дол./т) и Испания – 1082 т (414 щ.дол./т). Количеството внесени кълки и бутчета от пуйки е 5 925 т, на цена между 400 и 600 щ.дол./т. Страните, от които внасяме по-големи количества са Бразилия (1743 т), САЩ (1246 т), Гърция (1216 т), Канада (654 т) и др.

Импортът на месо от петли и кокошки (бройлери) се разпределя почти пропорционално между замразени разфасовки (половинки и четвъртинки), бутчета и черен дроб. Претеглените импортни цени, на които се реализира вносът и съответните количества са следните: половинки и четвъртинки – 504 щ.дол./т за 2 345 т; бутчета – 800 щ.дол./т за 571 т и черен дроб – 3974 т със средна цена 318 щ.дол./т.

През 2003 г., над 20% е нараснал вносът на пресни или замразени черен дроб и карантия. От общото количество (4 629 т), около 43% е внос от Бразилия (1968 т), със средна цена 324 щ.дол./т, следвана от Гърция – 1378 т (ср. цена 311 щ.дол./т). По-малки количества се внасят от Португалия (179 т), Турция (166 т) и др. страни.

България ежегодно изцяло усвоява предоставената безмитна квота за внос на 1000 т птиче месо и 1250 т преработени продукти от ЕС. 

Прави впечатление, че през 2003 г. над два пъти е нараснал вносът на готови храни от птиче месо и консерви от черен дроб и карантия, спрямо 2002 г., достигайки 9 423 т. През последните 2-3 години вносът на тези продукти се движеше в рамките между 3500 – 4 000 т. Голямото увеличение вероятно е за разнообразяване на асортимента на преработени птичи продукти на вътрешния пазар, както и заради по-ниската ставка на митото – 40%, в сравнение с тази на птичето месо. Освен това, в страната производството на тези продукти е ограничено. По-големи количества се внасят от САЩ, Гърция и Бразилия.

Общият внос на яйца в България през 2003 г. е в размер на 13408333 бр., като сравнявайки го с предходната година, той нараства значително – над 12 пъти. Това увеличение е в резултат главно на реализирания по-голям внос на яйца за консумация – 12455000 бр. Около 97% от тях са внесени от съседна Турция. Вносът е осъществен през последните 2-3 месеца на година, с оглед регулиране цените на вътрешния пазар, тъй като поскъпването на фуражните смески за птиците доведе до нарастване на цените на крайните продукти и цената на дребно на яйцата достигна нива от 0.19 – 0.20 лв./бр.

Намалява броят на внесените яйца за люпене с около 8.8%, като от 1045600 през 2002 г., той спада до 953 333 бр. през 2003 г., тъй като наличният брой носачки осигурява необходимия разплоден материал. Традиционно по-големи количества яйца за люпене (за патета) внасяме от Франция (74% от общия внос), със средна цена 5 098 щ.дол./т, Канада (16%, цена – 10195 щ.дол./т), Словакия (9.3%, цена – 2 643 щ.дол./т) и др. (Фиг. 4).

Фиг. 4

През 2003 г. почти двойно е нараснал вносът на яйца без черупки и сушени жълтъци, достигайки 329 т. Това са преработени яйчни продукти и яйчен меланж, предназначени за сладкарската промишленост и за производство на сладоледи. Внос в по-големи количества е реализиран от Швеция, Австрия, Франция.

ІІ. Фактори, определящи потреблението на птиче месо и яйца

Очаква се през 2004 г. общото потребление на птиче месо минимално да нарасне - с около 3.2%, до 148000 т, поради прогнозирания макар и несъществен ръст на вътрешната консумация (с 2.9%). В същото време се прогнозира по-голямо увеличение на износа - с  около 15%, достигайки 4500 т, в резултат на предвидените експортни субсидии за птиче месо и яйца, които предстои да се отпуснат през годината.

Общото потребление на яйцата за консумация се очаква да нарасне с 2.9%, спрямо 2003 г. и да достигне до 1556 000 хил. бр. Въпреки предвижданото увеличение на износа на яйца (с 2.2%), очаква се стабилизиране на вътрешната консумация, спрямо предходната година, при което тя ще нарасне с 2.9%, до 1496000 хил. бр.

1. Потребление на птиче месо и яйца

На Табл. 4 са показани предлагането и потреблението на птиче месо за периода 2001 – 2003 г. и прогноза за 2004 г.

Табл. 4

Както е видно от данните в Таблицата, за разглеждания период се оформя трайна тенденция на нарастване на вътрешната консумация на птиче месо. Наблюдаваният ръст е вследствие на ритмичното търсене и предлагане на птиче месо целогодишно на пазара и сравнително достъпните му цени, в сравнение с другите видове месо.

През 2003 г. вътрешната консумация на птиче месо е 139 454 т, като тя е нараснала минимално (под 1%) спрямо предходната година. Осъщественият по-голям внос в страната доведе до намаление на вътрешните цени, което от своя страна допринесе за повишеното му търсене и консумация.

Износът на птиче месо от България поначало не е в големи количества, имайки предвид потенциалните възможности за експорт, и заема дял между 3% и 5% от националното производство. По тази причина той не се отразява съществено на потреблението. През 2003 г. е регистрирано увеличение на износа с 5.7%, до 3 909 т. Една от основните причини за слабия експорт е липсата на лицензирани кланици за износ на бели меса в ЕС.

На Табл. 5 са показани предлагането и потреблението на яйца за консумация (не са включени яйцата за люпене).

Табл. 5

Оформилата се от 2000 г. насам трайна тенденция на ежегодно повишаване на вътрешната консумация на яйца се променя. През 2003 г. потреблението на яйца бележи минимален спад - с 1.2%, спрямо 2002 г., достигайки 1453 753 хил. бр., в резултат на осъществения по-голям износ. Намалената консумация до известна степен е повлияна от нарастването на цените на яйцата на вътрешния пазар и по-специално към края на годината, поради поскъпването на фуражните смески за птици. Износът отбелязва съществено увеличение – над 2 пъти, до 58 702 хил. бр., намирайки добър пазар в Швейцария през 2003 г.

Големият процент на самозадоволяване на населението с птиче месо и яйца не дава възможност да се направи точна оценка на тяхната консумация, поради което данните вероятно не са пълни. Преработеното птиче месо в колбаси и др. месни продукти също не може да бъде прецизно отчетено. Не се отчита и компонентното съдържание на яйцата в някои готови продукти, както и консумацията в столове, ресторанти и др. заведения за обществено хранене. По тази причина, дадената в Табл. 4 вътрешна консумация на птиче месо и в Табл. 5 – на яйца, са по експертна оценка.

2. Износ на живи птици, птиче месо и яйца

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистрирано намаление на износа на живи птици почти наполовина, спрямо предходната година и техният брой е 219547 (Приложение 2, стр. 38-39). Преобладаващ е броят на изнесените пилета - петли и кокошки, но през годината е осъществен и експорт на пуйки – 890 бр. Птиците са за разплод и селекция, като износът им е реализиран на цени както следва: петли и кокошки – между 8.62 и 13.5 щ.дол/кг; пуйки – 10.66 щ.дол./кг, според броя и дестинацията им. Традиционно над 70% от износа е насочен за съседна Македония.

Осъщественият износ на птиче месо през 2003 г. е в размер на 3 909 т, в т.ч.: прясно или охладено – 1311 т, замразено – 1382 т и 1212 т втлъстен черен дроб. Сравнявайки го с предходната година, изнесеното количество месо нараства с 5.7% (Фиг. 5). Над 80% от износа е на месо от водоплаващи птици, главно от патици и черен дроб от тях.

Фиг. 5

България няма лицензирана птицекланица за експорт на месо в ЕС, а седемте кланици, получили лиценз са за износ на черен дроб и месо от водоплаващи птици. Това е една от причините България да усвоява частично предоставената безмитна квота за внос в ЕС на 6050 т птиче месо.

Към края на м. февруари 2004 г., изпълнението на квотата (квотата се отваря на 1.07. на съответната година и е валидна до 30.06. на следващата) е както следва:

• за периода 1.07.2001 – 30.06.2002 г. – усвоено количество 2416 т, или 40% изпълнение на квотата;
• за периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. – усвоено количество 1 951 т, или 32% изпълнение;
• за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г. – за седемте месеца на изтеклия период са усвоени 1 580 т, или около 26% от квотата.

През 2003 г. нараства износът на готови храни от птиче месо и консерви от черен дроб и карантия с 5.6%, спрямо предходната година (2 187 т). Основни контрагенти за тези продукти са главно Белгия (1432 т), Австрия (350 т) и Франция (196 т), а с това количество практически изцяло се усвоява отпусната квота за безмитен внос в ЕС на 1250 т консервирано месо от птици.

За периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. квотата се увеличава от 1000 т на   1 250 т - с нулево мито, а за следващия период – от 1.07.2003 – 30.06.2004 г. квотата нараства до 1 500 т (без прилагане на експортни субсидии и годишна стъпка на нарастване от 150 т).

Експортът на втлъстен черен дроб от България през годината нараства с 12.8% и е 1212 т, като е насочен също за Франция (52.4%), Австрия (37.9%) и Белгия (7.6%) (Фиг. 6).

Фиг. 6

Средната износна цена (франко българска граница), на която се реализира черния дроб през 2003 г. варира между 10 и 15 щ.дол./кг, в зависимост от количеството, направлението и вида птици, от които е получен. Втлъстеният чернен дроб от патици е с цена между 7 и 12 щ.дол./кг, а гъшият дроб, като деликатес, достига 15 щ.дол./кг.

Експортната цена на прясно или охладено месо е 1.16 щ.дол./кг - за месо от петли и кокошки, цената на килограм месо от пуйки достига около 2.20 щ.дол., докато цената на патиците и гъските е доста по-висока и варира между 4.50 - 5.50 щ.дол./кг. Регистрираната цена на замразеното месо е: 1.70 щ.дол./кг – за петли и кокошки, 1.95 щ.дол./кг – за пуйки и между 5 - 6 щ.дол./кг за патици и гъски.

През 2003 г. е осъществен износ на 65580 000 бр. яйца, в т.ч.: 6878 333 - за люпене и 58701 667 - за консумация. Износът е нараснал приблизително два пъти, спрямо предходната година, главно заради по-големия експорт на яйца за консумация (Фиг. 7).

Фиг. 7

За разлика от предходни години, през 2003 г. постоянните контрагенти на яйца за консумация  – Македония и Югославия са изместени от Швейцария, чийто дял в износа е около 71%, или 41480 хил. бр. Средната експортна цена, на която е реализиран износът е 1.12 щ.дол./кг.

Големият интерес проявен от Швейцария е продиктуван от факта, че яйцата за консумация са от свободно отглеждани кокошки от основно две по-големи български птицеферми, поради което те са по-атрактивни и считани за екологично чисти.

Експортът на яйца за люпене е нараснал с 8%, в сравнение с 2002 г., а традиционен търговски партньор на страната е Унгария (71.3%) - 4906 хил. бр., със средна цена 2.40 щ.дол./кг.

ІІІ. Цени на птиче месо и яйца

Стабилното и постепенно увеличаващо се производство на птиче месо и яйца  през последните няколко години, осигури баланс между търсене и предлагане на тези продукти на вътрешния пазар, което до голяма степен допринесе за поддържане на относително постоянните им, достъпни за потребителите цени в магазинната мрежа.

В резултат на поскъпването на фуражните смески през второто полугодие на 2003 г., през 2004 г. се очаква минимално увеличение на цените на птичето месо и яйцата за консумация и те ще се движат в следните стойности:

• изкупни цени: пилета бройлери – 1.60 лв./кг ж.т.;
• цени на едро: замразени пилета – 3.0 лв./кг, яйца – 0.15 лв./бр.;
• цени на дребно: замразени пилета - 3.30 лв./кг, яйца – 0.17 лв./бр.

В последните години на непрекъснато променящи се пазарни условия, птицевъдството е един от секторите, отчитащ сравнително добро развитие. Секторът се характеризира с бързооборотно производство, висока степен на индустриализация, използване на съвременни хибриди и линии, прилагане на ефективна система на балансирано хранене на птиците, при което до голяма степен се гарантира получаването на добри производствени резултати.

1. Цени на пилета бройлери и замразени пилета

Средногодишната изкупна цена на пилета бройлери през 2003 г. е 1.56 лв./кг ж.т. и е на нивото от предходната година. При цените на едро и дребно на замразени пилета е отчетено слабо намаление – с 2.1% за цената на едро и с 5% за цената на дребно, като те са съответно 2.76 лв./кг и 3.06 лв./кг (Табл.6).

Табл. 6

През 2003 г. средната себестойност на килограм пилета бройлери живо тегло е около 1.35 лв., а на кланично тегло – около 2 лв. Средната себестойност на едно яйце е 0.085 лв. (по данни на Съюза на птицевъдите).

По данни на САПИ, на Фиг. 8 е показано движението на изкупната цена на пилета бройлери и цената на едро и дребно на замразени пилета по тримесечия през 2002 и 2003 г. (цените на едро и дребно са с включено ДДС).

Фиг. 8

Както се вижда от данните на фигурата, изкупната цена на бройлерите през 2003 г. бележи минимални отклонения и се движи в границите между 1.55 и 1.58 лв./кг ж.т. Средногодишната изкупна цена обаче, остава без промяна спрямо миналогодишната – 1.56 лв./кг ж.т. Докато изкупната цена остава относително постоянна през годината, то при цената на едро се наблюдава известна динамика, като през различните тримесечия стойността й видимо отбелязва колебания: ІІ-ро и ІV-то трим. на годината - растеж и спад през І-во и ІІІ-то. Най-висока стойност на цената на едро на замразените пилета е регистрирана в края на 2003 г. (2.99 лв./кг), а най-ниска - в началото на годината (2.54 лв./кг). Цената на дребно следва динамиката на тази на едро, но поддържа по-високи стойности – между 2.84 и 3.29 лв./кг. Известно влияние за спада на цените на пилетата на вътрешния пазар оказват осъщественият по-голям внос на месо през годината, както и ниската покупателна способност на населението, която ограничава търсенето.

2. Цени на яйца

За разлика от предходни години, през 2003 г. цената на едро и дребно на яйцата за консумация нараства, спрямо предходната година (Табл. 7). Независимо от увеличеното производство (по данни на Съюза на птицевъдите) и внос на яйца за консумация, от втората половина на 2003 г. започва постепенно нарастване на цените им. По-осезателен ръст е регистриран през последните 2-3 месеца на годината, когато цената на дребно достигна до 0.19 – 0.20 лв./бр. Това постъпване е свързано преди всичко с нарастване на цените на комбинираните фуражи за птици. Цената на производител на фуражни смески за бройлери за угояване и кокошки-носачки поддържа най-високи стойности (между 530 и 550 лв./т), в сравнение с тази за останалите видове животни, което води до повишаване себестойността на получената продукция – месо и яйца. От друга страна, осъщественият износ на значително по-голям брой яйца за консумация, също допринесе до повишаване на цената им на вътрешния пазар, поради намалялото предлагане.

Отчетената средногодишна цена на едро е 0.13 лв./бр., а на дребно – 0.15 лв./бр., като увеличението е съответно с 8.3% и 7.1%, спрямо 2002 г.

Табл. 7

ІV. Държавна политика

1. Нормативна уредба

През последните 1-2 години са разработени и приети редица нормативни документи с цел хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на птицевъдството, производството и предлагането на месо и яйца на пазара.

 Някои от приетите Наредби, регламентиращи производството, съхранението, окачествяването и търговията на птиче месо, субпродукти и яйца са :

Наредба № 8 (ДВ,бр.28/2002 г.) за качество, класификация, съхранение и предлагане на месо и субпродукти от домашни птици;

Наредба № 31 (ДВ, бр.67/2002 г.) за изискванията при предлагане на пазара на кокоши яйца за консумация;

Наредба № 15 (ДВ, бр.49/2002 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производство и предлагане на пазара на прясно птиче месо;

Наредба № 13 (ДВ, бр.48/2002 г. ) за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки-носачки;

Наредба № 40 (ДВ, бр.97/2002 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производство и предлагане на пазара на яйчни продукти;

Наредба № 42 (ДВ, бр.97/2002 г.) за профилактика и борба със салмонелозите по птиците;

Наредба №  47 (ДВ, бр.109/2002 г.) за профилактика и борба с инфлуенца по птиците.

През 2003 г. е приета Наредба № 15 (ДВ, бр.35/2003 г.) за ветеринарномедицинските изисквания при внос на птици и яйца за люпене.

През 2003 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 42/5.05.1999 г., изм. и доп., бр. 83/19.09.2003 г.), с оглед по-пълното му съответствие с европейското законодателство, а така също и на Закона за храните (ДВ, бр. 90 /1999 г. изм. и доп., ДВ, бр. 102/2003 г.). Едно от измененията на този закон касае регистрацията на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, която ще се извършва от регионалната ветеринарномедицинска служба.

В началото на 2004 г. са приети изменения и допълнения на ЗАКОНА за животновъдството (ДВ, бр. 65 /2000 г. изм. и доп., ДВ, бр. 18/2004  г.).

През  2002 г. и 2003 г. са разработени и приети редица Наредби, касаещи ветеринарно-санитарните изисквания наложени от ДВСК към производители и преработватели на месо в съответствие с европейските норми в тази област. Някои от по-важните Наредби, касаещи производството и преработката на месо са:

Наредба № 7 (ДВ,бр.34/03.04.2002 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;

Наредба № 20 (ДВ,бр.55/04.06.2002 г.) за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане;

Наредба № 7 (ДВ,бр.40/19.04.2002 г.) за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни;

Наредба № 17 (ДВ,бр.49/17.05.2002 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;

Наредба № 31 (ДВ,бр78./13.08.2002 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на мляно месо и месни заготовки;

Наредба за изискванията към бързо замразените храни (ДВ, бр. 114/06.12.2002 г.).

С цел гарантиране на здравословното състояние на животните и безвредността на продуктите, получени от тях, контрола на заразните болести, наличието на хормони и техногенни замърсители и провеждането на държавната профилактична програма, са приети следните наредби:

Наредба  № 4 (ДВ,бр.30/22.03.2002 г.,изм.и доп.бр.24/14.03.2003 г.) за граничен ветеринарномедицински контрол;

Наредба № 11 (ДВ,бр.21/7.03.2003 г.) за изискванията при издаване на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход;

Наредба № 21 (ДВ,бр.55/04.06.2002г.) за обявяване и регистриране на заразните и паразитни болести по животните;

Наредба  № 6 (ДВ,бр.32/29.03.2002 г.) за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход;

Наредба № 29 (ДВ,бр.94/4.10.2002 г.) за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологични субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация;

Наредба № 44 (ДВ,бр.101/18.11.2003 г.) за ветеринарно-санитарните изисквания към пазарите за животни.

Прилагането на Наредбите ще доведе до подобряване санитарно-хигиенните условия при отглеждането на птиците, съответно и при производството на месо, както и до повишаване качеството на получената продукция.

 С цел пресичане каналите за нелегален внос, продължава да е в сила Заповед № РД 09-338/14.05.2002 г. касаеща вноса на месо, месни и рибни продукти. Във връзка с това и със съдействието на Агенция "Митници" е засилен ветеринарно-санитарният контрол по граничните пунктове, като за целта са фиксирани 16 гранични пункта, през които ще се осъществява вноса на месо, месни и рибни продукти.

През 2003 г. продължава работата на създадения миналата година Консултативен съвет по птицевъдство и птицепреработка, с цел конструктивно решаване на проблемите в птицевъдния и преработвателния бранш. В него участват както представители на заинтересованите ведомства, така и на неправителствени организации.

На основание на Закона за подпомагане на земеделските производители, през 2003 г. са издадени Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензии (ДВ.бр.97/2003г.) и Наредба №42 (ДВ.бр.97/2003г.) за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти. По реда на тази наредба от м. май 2004 г. се предвижда отпускане на експортни субсидии за птичи продукти в размер на 1 200 000 лв., разпределени съответно за: птиче месо - 1 000 000 лв. и за яйца - 200 000 лв.

2. Външнотърговски режим

2.1. Внос на живи птици, птиче месо и яйца

В Митническата тарифа, в сила от 1 януари 2004 г. са предвидени някои изменения в ставките на автономните и конвенционалните мита при внос на живи птици, птиче месо и яйца, които са посочени в Приложение 3 на стр. 40-41.

Автономното мито е действащото, а конвенционалните представляват обвързаните мита, във връзка с поетите ангажименти на България като страна член на СТО. Конвенционалните мита са максималният размер на ставките, до които могат да бъдат увеличавани националните "автономни" мита.

Действащи преференциални мита през 2004 г.:

Внос от страните от ЕС: живи птици – петли, кокошки, патици и гъски - квота от 400 т с нулево мито и годишна стъпка на нарастване - 40 т от 1.07.2004 г.;

месо от птици – квота от 1 000 т с нулево мито;

черен дроб от пуйки – нулево мито за неограничено количество; тлъст черен дроб от патици и гъски, и черен дроб, различен от тлъстия от патици и гъски – нулево мито за неограничено количество;

яйца за консумация – нулево мито  за 300 т;

готови храни и консерви, приготвени от черен дроб и месо от домашни птици – 1500 т квота с нулево мито /Приложение 1.3 на МТ/;

При внос от ЦЕФТА: живи птици – 9% мито, петли, кокошки и др. с тегло до и над 2 кг – 10% мито;

замразени петли и кокошки – неразфасовани и разфасовани – 28% мито; черен дроб от петли, кокошки, пуйки, гъски и патици – 10% мито;

готови храни и консерви, приготвени от черен дроб и месо от домашни птици – 15% мито /Приложение 3.2 на МТ/;

Внос от Чехия и Словакия: месо от петли и кокошки, неразфасовани – пресни или охладени; разфасовки и карантии – пресни или охладени – мито 25% за неограничено количество;

месо от пуйки – разфасовано и неразфасовано, прясно или охладено – мито 18% за неограничено количество; разфасовано и неразфасовано замразено – мито 18% за квота от 33.3 т;

месо от патици, гъски и токачки – неразфасовано, прясно или охладено – 18% мито за неограничено количество; неразфасовано, замразено – 9% мито за квота от 33.3 т; тлъст черен дроб от гъски и патици – мито 18% за квота от 33.3 т при внос от Чехия и за неограничено количество внос от Словакия; разфасовки, черен дроб  и карантии – пресни, охладени или замразени – 9% мито за квота от 33.3 т при внос от Чехия и за неограничено количество внос от Словакия;

яйца от патици или гъски, или др. – за мътене – нулево мито за неограничено количество;

яйца без черупки и яйчни жълтъци – 12.5% мито за неограничено количество /Приложение 3.3 на МТ/;

Внос от Унгария: месо от петли и кокошки  - разфасовки и карантии, пресни или охладени – 15% мито за квота от 166.6 т;

месо от пуйки, патици, гъски или токачки – неразфасовано или разфасовано, прясно, охладено или замразено - 15% мито за квота от 166.6 т /Приложение 3.3 на МТ/;

Внос от Полша: месо от пуйки – неразфасовано и разфасовано, прясно, охладено или замразено – 50% намаление на митото за квота от 66.6 т /Приложение 3.3 на МТ/;

Внос от Турция: месо от пуйки – неразфасовано, прясно или охладено – 100 т квота с мито 12.5 min 50 евро/т; неразфасовано, замразено – 100 т квота с мито 12.5% /Приложение 4 на МТ/;

Внос от Македония на 100 т колбаси от птиче месо с 20% мито /Приложение 5 на МТ/;

При внос от Естония на колбаси от птиче месо – 30% намаление на митото за квота от 16.6 т /Приложение 7 на МТ/;

Внос от Литва – квота от 33.3 т птиче месо с 10% мито; 33.3 т колбаси с 20% намаление на митото /Приложение 8 на МТ/;

Латвия – внос на 16.6 т колбаси с 30% намаление на митото /Приложение № 9 на МТ/;

В ПРИЛОЖЕНИЕ 5, към чл. 15, ал. 1 на Митническата тарифа са посочени автономните тарифни редукции при внос през 2004 г. Импортът на щраусови яйца през годината е с нулево мито за неограничено количество.

В ПРИЛОЖЕНИЕ на Митническата тарифа са посочени преференциите съгласно споразумението по СТО: месо от петли и кокошки –  неразфасовано, замразено - квота от 200 т с мито 55 min 650 щ. долара/т; замразени разфасовки и карантии - мито 55 min 650 щ. долара/т за квота от 1 300 т; замразено неразфасовано месо от пуйки – 300 т с 25% мито, разфасовки от пуйки – 700 т с 25% мито.

2.2. Износ на живи птици, птиче месо и яйца от България

Преференциални мита и квоти през 2004 г. при износ за страните от ЕС:  месо и карантия от домашни птици, с изключение на черен дроб от пуйки и патици – нулево мито за квота от 6 050 т за периода от 1.07.2003 до 30.06.2004 г.;

черен дроб от пуйки и патици – нулево мито за неограничено количество;

консервирано месо от птици – за квота от 1 500 т – нулево мито (включва периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г.), с годишно нарастване от 150 т (без прилагане на експортни субсидии).

птичи яйца с черупки, не за мътене – нулево мито за квота от 300 т за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г. (без прилагане на експортни субсидии);

сушени цели яйца и цели яйца без черупки – 20% мито за квота от 750 т за същия период;

Износ за ЦЕФТА: живи петли и кокошки, пуйки и други – мито 9%; петли и кокошки под и над 2 кг. – 10% мито;

месо и карантии от петли и кокошки – неразфасовани и разфасовани, замразени – 28% мито за неограничено количество;

черен дроб от домашни птици – 10% мито;

Чехия и Словакия – неразфасовани и разфасовани патици и гъски – пресни, охладени или замразени – 9% мито за квота от 100 т при внос в Чехия и за неограничено количество за Словакия;

яйца за мътене – нулево мито за неограничено количество;

Унгария – разфасовки и карантии от петли и кокошки, пуйки, патици, гъски или токачки, пресни или охладени – 25% мито за 750 т квота;

яйца от домашни птици -  20% мито за 3 млн. бр.

Преференции при износ за Македония, Турция, Литва:

Македония: птиче месо – тарифна квота 500 т с нулево мито;

Турция: втлъстен черен дроб от гъски и патици, пресен или охладен – 50% намаление на митото за квота от 10 т;

други замразени патици, гъски или токачки - 50% намаление на митото за квота от 10 т;

Литва: меса и карантии от домашни птици, предни, охладени или замразени – 10% намаление на митото за квота от 100 т.

3. ДФ "Земеделие"

ДФ "Земеделие" подпомага финансово земеделските производители като отпуска субсидии, целеви кредити, покрива изцяло или частично разходите за лихви по банкови кредити, дава гаранции и приема поръчителство пред финансови институции, заделя средства за съвместно финансиране на целеви проекти по програми на ЕС, свързани с развитието на земеделието и селските райони.

През 2003 г. е отпусната целева субсидия от ДФ "Земеделие" в размер на 738 248 лв. за подпомагане процеса на селекция и репродукция в птицевъдството и средствата се разпределят както следва:

1. За подпомагане на издръжката на основните стада от националния генофонд в птицевъдството – 205636 лв., като субсидията се определя на брой птици както следва:

• изходни линии кокоши вид 10 лв.
• изходни линии пуйки 15 лв.
• прародители кокошки 4 лв.

2. Внос и закупуване на елитни животни за попълване на генофонда и частичната им издръжка за птицевъдство – 150 000 лв.

• внос на водоплаващи птици / прародители гъски и родители патици/ : - 3000 бр. х 50 лв. = 150000 лв.

3. Подпомагане издръжката на птици от елитната част от популацията – 382612 лв.

• подрастващи родители яйценосно и бройлерно направление 0,68 лв.
• родителски стада на водоплаващи птици 1,00 лв.

В края на 2003 г. е отпусната и целева субсидия за подпомагане изхранването на селскостопанските животни и птици, с оглед компенсиране поскъпването на фуражите. За птиците, като животни с концентриран тип на хранене са предвидени 905 515 лв. месечно, като се подпомагат следните категории:

• подрастващи родители – 0.30 лв.
• кокошки носачки –0.25 лв.
• изходни линии кокошки и пуйки – 0.35лв.

През месец декември 2003 г. са усвоени около 762 630 лв. (84%) от отпуснатите средства. Срокът за отпускане на субсидията е до м. март 2004 г.

Размерът на целевата субсидия предвидена за птицевъдството през 2004 г. е 524629 лв., разпределени както следва:

• подпомагане изхранването на основните стада от националния генофонд – 206000 лв.;
• подпомагане изхранването на птици от елитната част на популацията – 318629 лв.

През 2003 г. с Програма "Животновъдство" на ДФ "Земеделие" са предвидени и  отпуснати  средства за реализиране на инвестиционни проекти в размер на 11 млн. лв., в следните направления и срокове на издължаване:

1. Закупуване на птици за стоково производство /еднодневни или подрастващи/:

• кокошки – носачки и ярки за стоково производство /min 1 500 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;
• Еднодневни пилета за стоково производство- бройлерно направление /min 3 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 12 месеца, в т.ч. гратисен период до 3 месеца;
• Еднодневни пилета за стоково производство- яйценосно направление /min 2 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;
• Пуйки, патици и гъски за стоково производство /min 500 бр./ - при срок на погасяване на кредита до 32 месеца, в т.ч. гратисен период до 8 месеца.
• Еднодневни гъсета, патета и пуйчета за стоково производство /min 1 000 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 6 месеца;
• Щрауси до 6 месечна възраст /min 10 броя/ - при срок на погасяване на кредита до 32 месеца, в т.ч. гратисен период до 8 месеца;

2. Закупуване на техника (машини, съоръжения и оборудване) - при срок на погасяване на кредита до 36 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца, необходими за люпене, сексиране и окачествяване на пилета  и  отглеждане на птици.

3. Ново строителство при срок на погасяване на кредита до 42 месеца, в т.ч. гратисен период до 12 месеца, както следва:

• складове /центрове/ за окачествяване на разплодни и стокови яйца и люпилни
• селскостопански постройки за отглеждане на животни и птици
• фуражни кухни за задоволяване на собственото стопанство

4. Закупуване на обектите, посочени в т. 3, вкл. и прилежащата към тях земя - при срок на погасяване на кредита до 36 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца;

5. Възстановяване и реконструкция на обектите, посочени в т. 3 - при срок на погасяване на кредита до 36 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца;

По инвестиционите програми на ДФ"Земеделие" през 2003 г.  са одобрени и финанасирани 27 проекта в областта на птицевъдството на обща стойност 908 946 лв.

През 2004 г. по Програма "Животновъдство" на ДФ "Земеделие" е осигурен общ финансов ресурс от 25 млн. лв.  за реализиране на инвестиционни проекти. За направление  птицевъдство ново допълнение е разкриването на кредитна линия за изграждане на ферми за отглеждане на пъдпъдъци за яйца и месо.

4. Програма САПАРД

Мярка  01 Инвестиции в земеделските стопанства включва подкрепа на частни инвестиции, насочени към подобряване на качеството и технологиите за производство на селскостопански продукти. Разкрит е и подсектор за финансиране на обекти от яйценосно птицевъдство с  цел подобряване на хигиената при производство на яйца и защита на здравето на хората, подобряване качеството на продукцията, опазване на здравето на птиците и намаляване на разходите за производство на яйца.

Във Връзка с подобряване преработката и маркетинга на месо и месни продукти по Мярка 02, програма САПАРД предвижда отпускане на финансова помощ за следните дейности:

• изграждане или реконструиране на кланици или преработвателни предприятия
• оборудване за подобряване на хигиената и качеството на продуктите;
• подобряване опазването на околната среда; пречиствателни станции за механично пречистване на водата;
• пречистване на отпадните води в кланиците, птицекланиците, месопреработвателните предприятия;
• преработване на суб-продуктите и производствените отпадъци, елиминиране или обработване на отпадъците;
• закупуване на оборудване за производство на нови продукти и съвременно пакетиране;
• лаборатории и оборудване за подобряване и контрол на качеството на продуктите (НАССР);
• осигуряване на добри условия за преработка и кланична обработка на птици;
• подобряване условията за съхранение на готовата продукция (изграждане и оборудване на замразителни и хладилни помещения);
• специализиран транспорт за превоз на животни и птици за клане и готова продукция до търговската мрежа; хладилен транспорт за месо и месни продукти;
• изграждане на система за управление на качеството съобразено с изискванията на ИСО 9000.

Европейската комисия одобри някои промени в условията на вече действащите мерки по програма САПАРД. Измененията и допълненията отразяват исканията на браншовите организации и улесняват достъпа на земеделските стопани до средствата от програмата. Увеличават се областите на финансиране и максималните размери на инвестициите.
Измененията са обнародвани в съответни наредби на Министерство на земеделието и горите.

Изисквания за кандидатстващите за подпомагане в сектор "Месо и месни продукти" са да имат минимум 1 000 тона годишен кланичен добив на птиче месо, или минимум 25 т преработка на птиче месо в полуготови и готови храни годишно.

Специален приоритет ще се дава на проекти, коитоподобряват качеството на продуктите,подобряват производството на типични български продукти, представят договори с производители, подпомагани по мярка 1.1,намаляват разходите за 1 тон продукция,оказват положително влияние върху опазването на околната среда,развиват малките и средни предприятия, съгласно Закона за малките    и средни предприятия.

От 27.02.2004 г. временно се спира приемането на документите по тази мярка (02). Причина за това е фактът, че вече са договорени 98.7% от всички средства, предвидени по втора мярка на програмата за целия й седем-годишен период на действие.

По Мярка 04 Създаване на организации на производителите също се предвижда подпомагане на месопроизводителите. Целта е насърчаване създаването на организации на земеделски производители, чрез подпомагането им по програмата, с оглед подобряване на доходността от продукцията, възприемане на стандарти за определените видове продукти, ефективна стандартизация на всички пазарни етапи и доставка от производствения регион и др.

Избираеми за подпомагане са само организации на производители, които: имат не по-малко от 301 члена, които имат годишна пазарна продукция в размер на минимум 135 тона птиче  месо и отглеждат 125 000 пилета за месо, или имат минимален годишен оборот не по-малко от 150 000 ЕВРО, получен като сбор от оборота на отделните членове от продукта/група продукти за които ще се признават.

Инвестициите в човешки ресурси са от решаващо значение за успешното прилагане на Националния план за развитие на земеделието и селските райони в България (НПРЗСР). В тази връзкапо Мярка 09 Подобряване на професионалното обучение се предвижда професионално обучение на възрастни в специфични умения в областта на животновъдството, с цел да се отговори на изискванията за успешно прилагане на мерките по САПАРД.

Повече информация относно програмите на ДФ "Земеделие" и САПАРД може да се намери в Internet на страницата на МЗГ на адрес: www.mzgar.government.bg .

V. Международен пазар на птиче месо

През последните години се наблюдава тенденция на нарастване производството на птиче месо в световен мащаб, свързана с нарасналата консумация на този вид месо. Придобилата широки мащаби криза "луда крава" в ЕС допринесе до отлив от консумацията на телешко месо, което до голяма степен беше заменено с пилешко. Именно по тази причина търговията с птиче месо в повечето страни се ръководи от променените хранителни навици на потребителите, които търсят алтернативни и безопасни видове месо. 

ЕС

През 2003 г. производството на птиче месо в ЕС е в размер на 8565 хил. т - незначително по-малко (под 1%), спрямо предходната година. След постепенното отшумяване на кризата "луда крава", потребителите започнаха да се връщат към консумацията на телешко месо, така че потреблението на птиче месо остана на нива по-ниски от прогнозираните.

По тази причина, някои от страните-членки на Съюза отбелязват намаление на произведеното количество птиче месо, като Франция например. Този спад се дължи на намалената консумация на птиче месо в страната, поради влошените пазарни условия, но за сметка на това се компенсира с увеличение на производството в други страни като Испания, Холандия, Великобритания и Германия.

Вносът на птиче месо е 465 хил. т, което е спад с 8.8%, в сравнение с 2002 г. Съществено влияние за това оказа фактът, че ЕС ограничи вносът на осолено птиче месо променяйки тарифните мерки, което засегна най-вече търговията с Бразилия и Тайланд - основните контрагенти за осолено месо на европейския пазар. Стриктните ветеринарно-санитарни мерки на ЕС поначало ограничават импорта. От друга страна, постепенно нарастващото производство, допринасящо за намаление на цените прави европейския пазар непривлекателен за другите страни като направление за износ.

През 2003 г. износът на птиче месо бележи намаление с 5.4%, спрямо предходната година, до 1060 хил. т.  Забраната за внос на американско пилешко месо на руския пазар се оказа предимство за ЕС. Холандия, Франция и Германия увеличиха износът за Русия, но в сериозна конкуренция с Бразилия, която е важен неин търговски партньор.

Консумацията на птиче месо през 2003 г. намаля минимално (под 0.5%), спрямо предходната година, до 7 970 хил. т, в резултат на връщането на потребителите към телешкото месо, след като премина страхът от "лудата крава". Повишена консумация се наблюдава в Германия, където напоследък нараства популярността и потреблението на пуешкото месо.

По данни на "Agra Europe", през 2002 г. цените на производител на бройлери в ЕС се движат в границите между 0.60 – 0.90 евро/кг.

ЦЕФТА

Полша

От средата на 2002 г. бройлерното производство в Полша се развива с по- слаб темп, в сравнение с предходните 6 години. Намаляващата доходност, нарастването на цените на фуражите и конкуренцията на по-евтиното свинско месо на пазара са основни причини за слабото развитие на производството на бройлерите. Отчетеното нарастване на цените на фуражите от втората половина на 2002 г. продължи и през 2003 г., в резултат на по-слабата реколта и намаления преходен остатък на зърно. Над 70% от производството на птиче месо (бройлери) е съсредоточено в 30 големи птицекланици. Те разполагат с технологични линии и за производство на колбаси и пушени продукти. Повечето от тях имат собствена дистрибуторска мрежа и насочват продукцията си директно на пазара на дребно – в супермаркетите. Фермерите, които нямат сключен договор с голяма кланица се насочват да колят техните птици в по-малки местни кланици. Около 73% от общото производство на птиче месо е от бройлери, 23% - от пуйки и 4% - от водоплаващи птици.

През 2003 г. производството на птиче месо в страната е 670 хил. т, което е ръст с 5.5%, спрямо предходната година. Вносът намалява с около 16.7%, до 25 хил. т вследствие на по-голямото производство. Предоставената на Полша безмитната квота от ЕС е в размер на 23 хил. т и е напълно усвоена.

Средната вносна цена на замразени обезкостени разфасовки от пуйки от ЕС е 1.54 щ. дол. за килограм, а на бутчета – 0.66 щ. дол./кг.

Значително намаля вносът от САЩ – около 80%, поради ниския обменен курс на щ. долар спрямо злотата. Още една причина е високата импортна цена на американските бутчета – 1.19 щ. дол./кг.

Предвид въведената от 2001 г. безмитна квота за износ на птиче месо и преработени продукти от него в ЕС, Полша увеличи значително експортът за страните-членки и в по-малка степен - за източноевропейския пазар. През 2003 г. са изнесени 38 хил. т месо от птици – с 2.7% повече. Експортните цени на птиче месо, насочвано за ЕС бележат спад, спрямо предходната година - от 3.28 на 2.97 щ. дол./кг.

През последните 10 години консумацията на птиче месо в страната се удвои, като през 2003 г. тя достигна 21 кг на човек от населението, спрямо 19.8 кг през 2002 г. За нарасналото търсене на този вид месо допринасят откритите 5 случая на "луда крава" през 2002 и началото на 2003 г. Друга причина е фактът, че птичето месо е по-здравословно и диетично, и се предлага в голяма част от веригите заведения за бързо хранене. Около 2/3 от месото се предлага като цели птици, а останалото – разфасовано. През 2003 г. вътрешната консумация е в размер на 657 хил. т.

Полша ще се присъедини към ЕС през май 2004 г. Въпреки това, според полската ветеринарна служба, новите сертификати за червено и бяло месо ще бъдат въведени още от 1.12.2003 или най късно от 1.01.2004 г. Това е изискване от европейска страна във връзка с хармонизиране на условията на граничен контрол, около 6 месеца преди действителното присъединяване. На практика тези нови сертификати ще бъдат забрана за внос на месо от САЩ. Полша е главна отправна точка за прехвърляне на американското птиче месо за Украйна и Молдова. Годишно през страната преминават между 60 и 80 хил. т. 

При внос в Полша, месото трябва да бъде придружено със здравен сертификат издаден от страната износител, да бъде етикетирано на полски език, да съдържа информация за датата на производство и името на производителя.

През 2004 г. се очаква нарастване на производството и консумацията на птиче месо в Полша, и спад на вноса и износа.

Полската птицевъдна индустрия е много разнообразна. Към момента съществуват около 50 големи компании за производство на птиче месо, които успешно ще се конкурират с европейските, след присъединяването на страната към ЕС през май 2004 г. Малките производители и