Национална подписка за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) за книгите и печатните издания е предприета от обединение "За възраждане на книгата". Началото на подписката е обявено пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" съвместно с честването на 167 години от издаването на първия български вестник от Иван Богоров "Български орел".

Според Обединението е необходимо намаляването на данъка не само върху книгите, но и върху печатните издания, най-вече върху вестниците и печатната преса.

Недопустимо за българската култура и традиции в книгоиздаването е български издателства да печатат книги в Китай заради високото ДДС тук, отбелязват от "За възраждане на книгата". Пример за този абсурд е последното издание на Бибилията на български, което е печатано в Азия, се казва в декларацията на обединението, публикувана в социалната мрежа Facebook.

В декларацията се посочва, че ниското или нулево ДДС е нормална практика в редица европейски държави - Франция е 5 процента, Чехия – 9 на сто, а в Полша, Англия и Австрия е нулево.

"Идеята да се премахне ДДС върху книгите е добра, но това е нещо, което няма да се случи". Това коментира пред Econ.bg Константин Йорданов - директор отдел "Книгоиздаване" в издателство "Сиела". Според него държавата няма да се съгласи да премахне или дори да намали ДДС върху книгите, защото по този начин ще се създаде опасен прецедент.

Държавата прибира от издателствата ДДС в размер на 15 млн. лв. годишно, обясни Йорданов. Тази сума не е чак толкова голяма в сравнение с ДДС, което се плащат за лекарствата от фармацевтичната индустрия (размерът е около 2 млрд. лв. годишно), а те ще са първите, които ще поискат и ДДС за лекарствата да отпадне. Това според книгоиздателят е и причината, поради която тази инициатива няма да се случи.

По данни на Министерството на финансите по Консолидираната фискална програма общо данъчните приходи за февруари са 3 247,9 млн. лв. Приходите от косвени данъци са в размер на 1.90 мллд. лв., което е 15,4% от програмата за годината. В тази сума влизат приходи от ДДС – 1,33 млн. лв., или 16,9%.

Какво може да се направи?

В Западна Европа, посочи Йорданов, има прието изключение за ДДС върху книгите, но в България това е почти невъзможно да се случи. "Аз, ако съм финансов министър няма никога да позволя подобно нещо", коментира той.

Според него може да се осигури друга помощ за книгоиздателите. Най-лесният за държавата начин е като се субсидират библиотеките. По думите на Константин Йорданов в страната има около 9 хил. библиотеки, които към момента получават около 900 хил. лв. годишно за поддържане на книжния си фонд.

Помощ за бизнеса ще бъде, ако сумата, отпускана за библиотеките, се увеличи. Ние влагаме в бюджета по 15 млн. лв. годишно, а държавата дава на библиотеките само 900 хил. лв. В същото време кина, театри и др., които почти нищо не внасят в бюджета са дотирани с милиони годишно", допълва той.   

"Книгата трябва да бъде запазена, защото е застрашен вид", коментира пред Econ.bg от своя страна проф. Георги Лозанов. Според него е трудно да се направят данъчни промени, тъй като има сблъсък на приоритети. Според него обаче също, когато става въпрос за книгите има различни мерки, които могат да бъдат направени.

Така според проф. Лозанов може да се създаде “Програма за защита на книгата”, която може да включва както инициативата за намаляване на ДДС, така и реформи на популяризирането на книжарниците.

По отношение на запазването на книгите фокусът според проф. Лозанов трябва да бъде върху книжарниците като местя, където може да се популяризират книжните хартиени издания. Тези местя според него могат да станат средища, където да се чете, да се пие кафе, изобщо да се прекарва време в атмосферата на книгите и да се заживее с тях.

По думите на професора местата за продаване на книги у нас са еволюирали от ниско ниво - продажба на книги на улицата, през култовото място на пл. “Славейков”, което е било значимо културно пространство от Балкански тип, но което отмира, няма бъдеще, но оставя следа в миналото.

Набиращите все по-голяма популярност на книжарниците като места, където да се прекарва повече приятно врем е новото място на книгите у нас, смята професорът.