Ценовата достъпност на цигарите в България се подобрява, но остава 1,6-1,7 пъти по-ниска спрямо средната за ЕС

13.12.2018 | 15:15
по статията работи: econ.bg
Прегледът на ценовата достъпност на цигарите в ЕС ясно показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни-членки и конкретно в България, въпреки по-ниските цени на цигарите
Ценовата достъпност на цигарите в България се подобрява, но остава 1,6-1,7 пъти по-ниска спрямо средната за ЕС
Снимка: БГНЕС

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува детайлен анализ на ценовата еластичност и достъпност на тютюневите продукти в България в рамките на общата европейска акцизна политика. Анализът е част от проект на ИПИ* под мотото „По правилата”, чиято основна цел е подобряване на водените политики и преодоляване на онези институционални и регулаторни слабости, които дават почва за незаконна търговия с тютюневи изделия в страната. Докладът обхваща периода 2007-2018 г., като коментира и наскоро проведената обществена консултация на Европейската комисия върху облагането на тютюневите изделия в ЕС. 

Предходен анализ на ИПИ  показа, че незаконната търговия на цигари в България е донесла приходи на криминалния свят между 2,5 до 3,5 млрд. лв. за периода 2007-2016 г. Макар към момента нивата на незаконната търговия на цигари да са относително ниски – в рамките на 5-6% от пазара, криминалните приходи от тази дейност не са за пренебрегване, като се оценяват на 100-140 млн. лв. за 2017 г. За да бъдат по-ясно откроени ефектите от акцизната политика върху цигарите в рамките на ЕС, последните месеци ИПИ изследва и ценовата достъпност във всички страни-членки на Съюза, както и еластичността на търсенето на цигари в България. Доколкото ни е известно, това е първото такова изследване от приемането на България в ЕС през 2007 г. 

Прегледът на ценовата достъпност на цигарите в ЕС ясно показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни-членки и конкретно в България, въпреки по-ниските цени на цигарите. Средната цена на цигарите в България е с 25-30% по-ниски от тези в новите страни-членки и наполовина спрямо средните цени за ЕС (без Великобритания и Ирландия). Въпреки това, три различни методологически подхода за изчисляване на достъпността на цигарите показват, че ценовата достъпност на цигарите в България е 1,6-1,7 пъти по-негативна спрямо средните нива за ЕС. През 2018 г. с разполагаемия нетен дневен доход на човек от населението в България могат да се закупят 5,8 кутии цигари, докато с разполагаемия доход в ЕС-28 могат да се закупят 9,3 кутии цигари. Това са съответно 17,1% от дневния разполагаем доход в България и 10,8% от този в ЕС. 

Като цяло в рамките на ЕС-28 за последните 10 години се наблюдава влошаване на ценовата достъпност на цигарите, която най-отчетливо това се проявява в новите-страни членки, както и в южните държави – Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция. След 2015 г. обаче има обръщане на тенденцията, като в някои страни ценовата достъпност на цигарите се подобрява въпреки покачването на акцизите. Такъв е случаят и в България, където се наблюдава ясна тенденция за подобряване на ценовата достъпност в последните 3-4 години в резултат на добрия икономически растеж. 

Що се отнася до еластичността на търсенето, изчисленията на ИПИ показват сравнително висока ценова еластичност на потреблението на цигари в България, като за периода 2007-2017 г. тя достига -0,95.  Тази по-висока еластичност означава, че потребителите реагират осезаемо на промени в достъпността на цигарите, като при загуба на достъпност ограничават своето потребление, но и търсят по-евтини алтернативи, в т.ч. незаконни продукти. Макар цените на цигарите да се удвоиха през последните 10 години, достъпността на цигарите, отчитайки и нарастването на доходите, се сви далеч по-малко -  с 29%. В същия период потреблението на легални цигари спадна с 27,6%. 

Проведеното от ИПИ, с помощта на Алфа Рисърч, социологическо проучване сред 5200 пушачи в България през март-април 2018 г. разкрива повече детайли за потребителското поведение при евентуално покачване на цената на цигарите. Прави впечатление, че еластичността на търсенето постепенно се увеличава при различните стъпки на покачване на цените – от около -0,50 при увеличение с 4% или 10% до над -1,00 при увеличение с 20% и 40%. Т.е. едно неголямо покачване на цените най-вероятно ще доведе и до относително по-малко свиване на потреблението, но по-рязък ценови скок ще предизвика по-сериозна реакция от потребителите. Видима е разликата в еластичността между по-богати и по-бедни, както и между работещи и пенсионери – хората с по-високи доходи и работещите реагират по-слабо на хипотетични покачвания на цените спрямо тези с по-ниски доходи и пенсионерите. Последното показва, че различията в социалния статус и дохода водят до различно поведение и следва да се взимат предвид при провеждането на акцизната политика. 

Дискусията за евентуалните промени в европейската акцизна рамка, в т.ч. и проведената консултация от ЕК, показва ясно обществените нагласи за обвързване на целите на европейската политика не толкова с номиналното изравняване на облагането в отделните страни, колкото с установяването на общи дефиниции, предпазването на общественото здраве и ограничаването на незаконната търговия. Последното означава, че въпросите за достъпността на цените и еластичността на търсенето са определящи за поведението на пушачите, в т.ч. обръщането им към незаконни алтернативи. Общата дискусия към момента говори по-скоро за запазване на основната рамка, което, в условията на продължаващ ръст на европейските икономики (според последните прогнози), би следвало да подобрява ценовата достъпност и да потиска незаконния пазар.

Изводите за новите страни-членки и конкретно за България разкриват, че през последните 3-4 години на практика има възстановяване на ценовата достъпност на цигарите въпреки покачването на акцизите. Това ограничи незаконния пазар и донесе стабилни приходи в бюджета – през 2018 г. облагането с акциз и ДДС на тютюневите изделия ще донесе близо 3 млрд. лв. на хазната. През 2019 г. в България не са предвидени промени в акцизната тежест, което означава, че ценовата достъпност на цигарите допълнително ще се подобри спрямо очаквания ръст на икономиката. 

В средносрочен план, дори и без поставянето на нова цел в европейската директива, дискусията за плавно покачване на акцизите върху цигарите най-вероятно ще продължи. Новите страни-членки, в т.ч. и България, следва да се придържат към политика, която от една страна да залага на предвидимост и постепенност в акцизните промени, а от друга да отчита промяната в доходите на гражданите. Това означава да се предприема покачване на акцизите най-вече в добрите години, когато нарастващите доходи могат да притъпят негативните ефекти от евентуалната загуба на ценова достъпност.

*Докладът е изготвен в рамките на проект на ИПИ „Право и икономика на незаконната търговия с тютюневи изделия в България”. Проектът на ИПИ е подкрепен от PMI IMPACT1, световна инициатива за предоставяне на финансова подкрепа на организации, разработващи и изпълняващи проекти за борба с незаконната търговия и свързаните с нея престъпления.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
СИНХРОН-С ООД Пълен инженеринг на системи за пожарна безопасност и системи за сигурност
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
Иванчо влиза в аптеката и започва да изброява на аптекарката: - бинт; - марля; - риванол; - кислородна вода; - лепенки; - обезболяващи; Аптекарката се притеснила и го пита -  - Да не е...
На този ден 21.09   1378 г. – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения. 1551 г. – Основан е Кралският и папски...