На снимката: Меглена Кунева, Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев
Автор на анализа: Петър Чернев ( p.chernev@econ.bg )
Ако покойният полски режисьор Кшищоф Кешловски решеше да направи четвърта част на трилогията си "Три цвята"* по повод предизборната кампания за президент в България, със сигурност избраният цвят щеше да е сив. Сив като косата на повечето от кандидатите, сив като апатията, обхванала по-голямата част от хората, сив като липсата на сериозен дебат с малки изключения, сив като въздуха над София...
Единственият момент, предизвикал някаква реакция у повечето българи, беше случилото се в пловдивското село Катуница. След трагедията на двете семейства, чиито синове загинаха, много хора решиха да си упражнят говоренето на теми като мястото и интеграцията на циганите, кой защитава Цар Киро и кой е го короновал, защитени ли са малцинствата и други подобни неща. Дори за кратко време медиите решиха, че народът се е "събудил", без да уточняват от какво.
Около седмица звучаха призиви за използване на циганите (ромите) като материал за акрилни вещества и подобни глупости и невъзможни за реализация идеи. Разбира се, протестите бяха използвани от политиците от различните партии, които решиха да трупат позитиви на гърба на човешката трагедия и да се самоизтъкнат. По този въпрос толкова - нито разполагам с цялата информация, нито това е целта на анализа.
Кандидатите
Общо 18 кандидат-президентски двойки ще оспорват това кой да наследи Георги Първанов в кабинета на "Дондуков" 2. Сред имената личат това на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството от кабинета "Борисов" Росен Плевнелиев, бившия вицепремиер и министър на външните работи от кабинета "Станишев" Ивайло Калфин, лидера на "Атака" и бивш журналист Волен Сидеров, както и един от най-обсъжданите хора в държавата - Алексей Петров.
Меглена Кунева. Снимка: MeglenaKuneva.bg
Поне в следващите няколко дни съществува възможност България за първи път да има президент жена. Две са дамите, които се кандидатираха - бившият еврокомисар Меглена Кунева, както и Мария Капон, която беше депутат в 40-тото Народно събрание. Не липсва и цветната кандидатура - вокалистът на група "Хиподил" Светослав Витков, известен като Светльо Витков и Светльо Хиподилски. Ако успее да убеди хората, че той е техният кандидат, певецът спокойно може да последва пример на покойния бивш американски президент Роналд Рейгън. Преди да стане политик, той също е имал кариера, свързана с изкуството - бил е радио, филмов и телевизионен актьор.
Светльо Витков и Венци Мицов. Снимка: Facebook/Светльо Витков за Президент
Доброто, лошото и откровено посредственото
Най-големият плюс на току-що отминалата кампания?
Кандидатите решиха, подобно на колегите си от Западна Европа и останалата част от света, да пренесат една или друга част от кампаниите си в социалните мрежи като Facebook и Twitter. Примерите са доста - Меглена Кунева, която беше издигната от инициативен комитет, Румен Христов, който беше предложен от Коалиция "Съюз на десните сили" и номинираният от БСП Ивайло Калфин. Всички те поддържаха доколкото им позволява диалог с поддръжниците си и с помощта на глобалната мрежа.
Откровено посредственото: В тази категория ясен фаворит е изместването на фокуса на президентския вот - ГЕРБ и останалите политически партии преминаха в "окопна война". В резултат на това лагерите се разделиха на "за" и "против" управляващата партия и насочиха всички усилия да се покажат, че "не са като тях" - едните като "ченгетата от ГЕРБ", вторите като "онези, които ни управляваха за последните 20 години и докараха държавата до това състояние". Всичко това доведе до усещането, че в неделя гласуваме за Народно събрание и правителство, а не за президент.
Нищо от последните 20 години не е забравено от главните действащи лица в политическия ни живот. Този факт от своя страна доведе до частично разделяне на "съюза" между СДС и ДСБ в номинациите за държавен глава. Причина за това стана подкрепата на партии като Съюз на свободните демократи на Стефан Софиянски и други фракции, с които бившият премиер Иван Костов не поддържа особено добри отношения...
Някъде тук идва ред и за лошото: Изборите "2 в 1" или провеждане на местен вот и избор на президент в един и същи ден. Подобно на опита за вкарване на мажоритарен елемент в изборите преди 2 г., и тук можем да отчетем, че като цяло все още просто не сме готови - нито ние, нито управляващите. Да, по този начин се пестят пари от бюджета. За сметка на това обаче политическата принадлежност като че ли все още е много по-важна от чисто човешките качества.
Обединяването на двата вота доведе и до "борба на различни етажи", т.е - кандидати за кмет нападаха издигнатите за президент хора от други партии. Като пример може да бъде дадена случката в София и последвалата атака от страна на издигнатия за кмет на столицата Георги Кадиев към Росен Плевнелиев.
Предизборната кампания
С един месец - от 23 септември до 23 октомври, разполагаха кандидатите, за да успеят да убедят хората да гласуват за тях.
Росен Плевнелилев. Снимка: Булфото
Участниците в състезанието станаха ясни в началото на деветия месец на годината. Тогава се случиха няколко неща: Първо ГЕРБ номинира най-рейтинговия си министър - Росен Плевнелиев, за поста на "Дондуков" 2. След по-малко от десетина дни стана ясен и кандидатът за вицепрезидент, който ще бъде подкрепен от БСП - известният актьор и бивш министър на културата Стефан Данаилов. Това показа, че "червената" партия не смята да записва достойна загуба на тези избори, а ще се опита да стигне поне до балотаж срещу считания за безспорен фаворит кандидат. Накрая стана ясен и кандидатът за вицепрезидент на Румен Христов. За изненада или не това е бившият заместник-министър на вътрешните работи от кабинета "Костов" Емануил Йорданов.
Първият скандал не закъсня - в него беше замесено името на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството. Според председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов през 2007 г. Плевнелиев е отказал да даде и впоследствие не е алармирал съответните органи за подкуп, искан му от трима общински съветници. Последните трябвало да подпомогнат строителството на Бизнес парка в София, който по това време бил управляван от предприемача.
Впоследствие по историята се разшумя за три дни, размахаха се папки, обвинените в корупция отрекоха да са замесени и дотам. Активно участие в престрелките по медиите взе издигнатият за кмет на София от БСП Георги Кадиев. Той нападна за пореден път ГЕРБ и Бойко Борисов в качеството му на бивш кмет на столицата. Сред другите силно критикувани попаднаха самият Плевнелиев, който беше обвинен "че бяга по тъча" и лъже, както и кметът на столицата Йорданка Фандъкова, която продължавала порочните практики от времето на лидера на ГЕРБ и (бившия кмет на София) Стефан Софиянски.
Единствената партия, която през цялото време повтаряше едни и същи причини, поради които участва в президентските избори, беше РЗС. Хората на Яне Янев и в частност кандидатът Атанас Семов агитираха активно за свалянето на правителството на ГЕРБ и приемането на нова Конституция на България. Сред предлаганите промени са намаляване на броя на депутатите в Народното събрание от 240 на 100 и ограничаване до 2 на мандатите, които всеки на избираема позиция може да изкарва.
Атанас Семов. Снимка: Булфото
Националистите от "Атака" изпращат една от най-сивите и безинтересни предизборни кампании в историята си. Въпреки че Волен Сидеров и хората му напомниха за най-добрите си дни и окупираха заглавията със скандали 3 пъти, цялата работа по-скоро имаше вкус на претоплена манджа, а не на нещо сериозно. Причините за обезличаването на появилата се преди 6 години партия могат да бъдат търсени на много места.
След сблъсъците с мюсюлманите пред софийската джамия "Баня Башь" в края на месец май обявилият рано кандидатурата си Сидеров окупира заглавията за първи път. След боя между вярващи мюсюлмани и националисти се появиха и признаци за разцепление между "Атака" и ГЕРБ. До този момент двете партии управляваха страната, без да имат сключено предизборно споразумение. За втори път хората си припомниха за крайните настроения на бившия журналист след събитията в Катуница. Тогава той с патос поиска лицензът на bTV да бъде отнет. Медията беше припозната и като причината Сидеров да се размине с премиерския пост на изборите преди 2 години.
Джамията в София след сблъсъците. Снимка: Булфото
Накрая извънредният парламентарен контрол, който се състоя в предпоследния петък преди изборите, беше прекратен. Причина за това станаха опитите на лидера на "Атака" да превърне НС в предизборна трибуна.
Кампанията на БСП може да бъде разделена условно на 2 части - преди и след обявяването на Стефан Данаилов за вицепрезидент. В началото всичко тръгна спокойно и равномерно. След обявяването на номинацията на известения актьор, "червените" живнаха. Някъде по това време се заговори и за разбиване на монопола на ГЕРБ, "която не може да окупира всички власти", както и беше припомнено колко лоши неща са се случили за последните 2 години от управлението на това правителство. Промяната беше съпътствана от бодри констатации от рода на "ГЕРБ има 19 километра магистрали, а Ламбо е на всеки километър".
Стефан Данаилов. Снимка: Lambo.bg
Държавата не е само рязане на ленти, коментира в интервю за Econ.bg Ивайло Калфин. Той допълни, че са налице сериозни проблеми и обедняване на населението, което се чуди как да си плати сметките за следващия месец и дали ще може да си покрие разходите за медицински услуги. Не липсваха и критики към кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Според бившия външнен министър стратегията за изграждане на шест магистрали и шест скоростни пътя е "претоплена супа", за която не се знае кой ще плати.
Реформата в армията трябва да бъде обявена за приключена, обяви още "червеният" кандидат. Според него за българските въоръжени сили е необходимо по-адекватно финансиране.
Бойко Борисов, Симеон Дянков, Кристалина Георгиева, Цветан Цветанов и Росен Плевнелиев... В един или друг период името на всеки един от тях се свързваше с номинацията на ГЕРБ за президент. В крайна сметка тя отиде при най-рейтинговия министър от настоящия кабинет, който се явява на изборите заедно с министъра на правосъдието Маргарита Попова.
Маргарита Попова и Росен Плевнелиев. Снимка: Булфото
Запомнящи се моменти? Освен скандала, започнат от Цветан Цветанов, клонят към никакви. Единственото, което заслужава да бъде споменато, като че ли са участията на Плевнелиев в трите диспута, които се състояха в последните 2 седмици преди изборите. В тях той повече се изявяваше като защитник на правителството, а не като кандидат за президент.
За нов обществен договор, прекратяване на проектите "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене" се обяви в интервю за Econ.bg кандидатът за президент на десните Румен Христов. В допълнение той задава множество въпроси около проекта за втора атомна централа, като например кой ще купува произведеното електричество. "България има нужда както от образование, така и от пътища, но акцент трябва да бъде поставен върху първото. Пътищата в страната, които не са част от магистралите, са в окаяно състояние", посочва още издигнатият от Коалиция "Съюз на десните сили" доктор по икономика.
Румен Христов. Снимка: Sds.bg
И "синият", и "червеният" кандидати за президент алармират за това, че цари голяма безперспективност сред младите хора, голяма част от които са принудени да емигрират.
Диспутите
На доста по-малко от пръстите на едната ръка се брояха значимите срещи по телевизията между по-сериозните кандидати според предварителните очаквания - Росен Плевнелиев, Меглена Кунева и Ивайло Калфин. Причините за това могат да бъдат търсени на различни места - ефекта "Петър Стоянов", стратегиите на различните предизборни щабове или просто нежелание.
В първия от по-значимите телевизионни дебати се срещнаха издигнатите от ГЕРБ и БСП политици. Те премериха позициите си в ефира на ТВ7 и бегло върнаха спомена за времето отпреди 10 години. Тогава стремящият се към втори мандат президент Петър Стоянов загуби вота от Георги Първанов, след като извади секретна папка по адрес на Богомил Бонев по време на телевизионен дебат. В резултат хората оттеглиха подкрепата си за третия президент в най-новата история на България и той загуби изборите.
Този път в папката имаше нещо далеч по-прозаично - данъчните декларации на Ивайло Калфин за последните 5 години. Той призова опонента си да направи същото - молба, която беше отказана. Плевнелиев добави, че дебатите никога не са се печелили с папки, а с ясни ангажименти.
Засегнатите теми бяха различни - от случилото се в Катуница през шистовия газ до бъдещето на големите енергийни проекти, в които участва и Русия.
По първия пункт Плевнелиев обясни, че управляващите още в началото са посочили, че това е криминален случай и не искат той да се политизира. На това "червеният" кандидат отговори, че премиерът не е видял пластовете на етническо напрежение, липсата на доверие към институциите и чадъра, който е "опънат" над Цар Киро. Друго обвинение беше свързано с липсата на реакция от страна на компетентните органи.
Разминаване беше отчетено и по отношение на големите енергийни проекти - АЕЦ "Белене", "Бургас-Александруполис" и "Южен поток". Преди няколко години те бяха наречени от Георги Първанов "голям шлем". Според бившия министър на регионалното развитие и благоустройството от сегашното правителство за подобно определение не може да се говори. Той обясни, че те ще се случат, единствено ако са изгодни на България. От своя страна бившият вицепремиер и министър на външните работи от правителството "Станишев" обясни, че Русия е стратегически партньор на ЕС и партньорството с нея трябва да се развива. В допълнение Калфин обясни, че предишното правителство е подписало договор на стойност 4.8 млрд. евро за оборудването на втората атомна централа, което днес ще струва повече.
"Червеният" кандидат обясни, че ако бъде избран, ще инициира дебат за шистовия газ. Плевнелиев се съгласи, но добави, че е важна подготовката и формулировката на въпроса. В допълнение той обясни, че "референдумът е ядрената бомба на демокрацията, той е много силно средство".
Вторият дебат се състоя в предпоследната събота преди изборите. Той беше съпътстван от огромен скандал - bTV използва данните за подкрепата за съответните кандидат-президенти на агенция "Маркетлинкс", която се оглавява от шефа на кабинета на премиера Бойко Борисов - Румяна Бъчварова. Този факт предизвика възмущението на Ивайло Калфин. От медията се оправдаха, че фирмата е избрана с конкурс и отдавна вече не се управлява от Бъчварова.
Стефан Данаилов и Ивайло Калфин. Снимка: Kalfin.bg
С това странните и скандални моменти не приключиха. Първо Стефан Данаилов напусна студиото видимо възмутен от говорлнята в стил "Иван и Андрей", която се образува в един момент. След това по време на цялото предаване, което продължи почти 3 часа, bTV показваха единствено силуетите на участващите кандидати и проценти подкрепа, без да посочват имена. Те трябваше да станат ясни на следващия ден, но това така и не се случи... Накрая, но не на последно място, не липсваха и репликите в стил "площадката пред блока" като например: "Мълчете, Попова!"(Маргарита Попова - бел.авт.). Тя беше отправена от Стефан Данаилов.
Вече с участието на Меглена Кунева сочените за предварителни фаворити за спечелването на изборите спориха за подкрепата на Доган, за налагането на вето и за ясни примери за корупция в България.
Темата за подкрепата на ДПС и нейният лидер беше повдигната от Росен Плевнелиев. Първо бившият еврокомисар отговори, че няма предварителна договорка с никого и думите "права" и "свободи" за нея значат много. От своя страна Калфин също отрече да е постигал подобни договорености и добави, че единствената му цел е ГЕРБ да не се сдобият с контрол и в президентството. Кунева също обясни, че би била щастлива, ако получи подкрепа в смесените региони.
Кой е най-драстичният пример за корупция през последните няколко години?
Според бившия министър на регионалното развитие и благоустройството това е сключеният през 2005 година договор за концесия на "АМ Тракия". Според клаузите в него аутбонът се дава за доизграждане и отдаване на концесия за срок от 35 години на българско-португалския консорциум "Магистрала "Тракия" АД. Навремето договорът е определян като неизгоден заради липсата на проведен търг или конкурс. По този повод Калфин и правителството "Станишев" бяха обвинени, че са били на път да ощетят държавата с 6 млрд. лв.
От своя страна Кунева и "червеният" кандидат за президент посочиха Калина Илиева и назначението й за шеф на ДФ "Земеделие". По този повод дори бившият еврокомисар се пошегува, че би направила "Калинка" забранителен знак. Назначението на председателя на Софийския градски съд, смяната на множество шефове в Агенция "Пътна инфраструктура" и покойният вече бизнесмен Михаил Михов също бяха дадени като примери в подкрепа на тази теза.
Бойко Борисов. Снимка: Булфото
Едно невидимо присъствие беше налично и в двата дебата - това на премиера Бойко Борисов. Особено ясно стана то в изказванията на Ивайло Калфин, който атакува лидера на ГЕРБ и водената от кабинета политика посредством нападки към Росен Плевнелиев. Последният на няколко пъти дори беше наречен "кукла на конци". Кунева стигна и малко по-далеч, коментирайки, че премиерът и президентът говорят по основните енергийни проекти едно и също, играят карти с едни и същи хора и са се явили почти едва ли не по сигнал след случилото се в Катуница.
По време на продължилото повече от 2 часа и половина предаване стана ясно, че Калфин би наложил вето на бюджета. От своя страна Плевнелиев обясни, че е готов да използва конституционното право на президента, ако разполага с доказателства, че добрите практики не се спазват. Бившият министър на регионалното развитие добави, че би върнал бюджета, ако получи ясни аргументи.
За да завършат седмицата и като цяло пребиваването си в различните предавания и телевизии, Калфин, Кунева и Плевнелиев гостуваха и в ефира на "Нова телевизия".
Там стана ясно, че "червената двойка" възнамерява да работи с това правителство с "уважение и усмивка". Освен това бившият вицепремиер възнамерява да задава въпроси на правителството. Ако Борисов не отговаря, съществувала опасност той и кабинетът му да "катастрофират" предсрочно.
От своя страна Плевнелиев обясни, че спи спокойно, както и че няма по-чист човек от него в данъчно отношение. Той допълни, че противниците му се опитват да го вкарат в оправдателен режим. За затваряне на бурканите с пепел (напомняне за отправените обвинения от страна на БСП за строежа на лот 2 на АМ "Тракия" - бел. авт.) и папките призова бившият министър от кабинета "Борисов". В заключение той пожела страната да бъде дадена на младите хора и строителите.
Накрая, но не последно място, Кунева се обяви против проекта АЕЦ "Белене" при конректните условия. Тя обясни, че един от проблемите на президентската институция е, че малко се говори за това, че държавният глава може да предлага промени в конституцията.
В заключение...
Кого да подкрепите или кого да накажете в предстоящия вот? Положението е изключително спорно - основните кандидати имат своите преимущества и недостатъци. Въпреки това като цяло най-вероятно решаваща ще се окаже оценката на хората за свършеното от правителството и премиера Бойко Борисов през последните няколко години.
Два са сигурните залози: България ще има нов президент и Росен Плевнелиев ще се класира на балотаж. Всичко останало представлява уравнение с прекалено много неизвестени и фактори, които могат да минат за форсмажорни.
*"Три цвята: Синьо, бяло и червено, е филмова трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски. Историите са донякъде базирани на политическите идеали на Френската република - свобода, равенство, братство. Критиците приемат трите творби съответно за анти-трагедия, анти-комедия и анти-романс.
