Специално за Econ.bg
Интервю на Петър Чернев ( p.chernev@econ.bg )
Ивайло Калфин е шестият гост в предизборната рубрика на Econ.bg, в която ви представяме позициите на основните претенденти за президент на страната и за кметския стол в София. В серията от интервюта, посветена на предстоящите в края на октомври избори, се опитваме да улесним вашия вот и да ви помогнем да пуснете бюлетините си максимално информирано.
До момента позициите си по ключови въпроси, касаещи постовете, за които се съревновават, представиха кандидатите за кмет на столицата Николай Пехливанов (издигнат от "Атака"), Прошко Прошков (издигнат от "Синята коалиция") и Владимир Каролев (издигнат от НДСВ), както и кандидатите за президент Меглена Кунева (определяща се като граждански кандидат) и Атанас Семов (издигнат от РЗС).
Г-н Калфин, представете се с няколко думи - какво е образованието Ви, как протече професионалният Ви път до момента, в който решихте да влезете в политиката?
Ивайло Калфин:
Завършил съм Френската гимназия в София. След това се дипломирах с магистърска степен в специалност „Международни икономически отношения" в Икономическия институт тогава (ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС - бел. авт.). 10 години по-късно в края на 90-те години завърших втора магистратура във Великобритания - „Международно банково дело".
Общо взето, образованието ми е свързано с икономика и финанси. Винаги съм работил с тези материи, независимо в коя сфера съм бил зает. Когато съм излизал от политиката, не съм се притеснявал - аз имам чудесна професия. Иначе съм работил по разпределение в държавна външнотърговска фирма. Бил съм зает и в частния бизнес доста време като финансов консултант. Преди това се занимавах с износ на замразени плодове и зеленчуци.
Така че имам опит и поглед както към управлението и въпросите на реалния бизнес, така и от другата страна, където се намира регулаторният апарат. Три пъти съм бил избиран за член на българското Народно събрание. Бил съм вицепремиер и министър на външните работи. От 2 години съм евродепутат. В тази си роля работя основно отново по икономически и финансови въпроси - заместник-председател съм на бюджетната комисия на Европарламента.
Защо решихте да се кандидатирате за президент? Представете с няколко думи платформата си.
Ивайло Калфин:
Реших да се кандидатирам основно заради огромната подкрепа, която имах. Не съм правил вътрешнопартийна кампания, когато бяха номинациите. Предполагам, че с това, което съм правил до момента, съм привлякъл и вниманието на хората, които правиха номинациите.
За мен в България в момента има много сбъркани неща. Страната за съжаление прави точно обратното на това, което правят европейските държави. Рискуваме икономическата криза да премине в социална. Слава Богу, у нас финансовата криза не беше толкова тежка, колкото в Европа, но икономическата е много тежка.
Ако икономическите кризи и процеси могат да се регулират, то това много трудно може да бъде реализирано при социалните процеси. Няма държава в Европа, която да позволи това да стане - потъване в социална криза. Има драматично обедняване на хората, особено извън големите градове в страната. Хората се страхуват, че ще изгубят работата си, че не им достигат доходите, че няма да могат да си платят разходите до следващия месец, няма да могат да отидат на лекар, ако се разболеят...
Има огромна безперспективност. Отново виждам тази вълна, която беше налице в началото на 90-те години - млади и не толкова млади хора да търсят начин да заминат от страната.
Страната ни днес няма цели в нито една област. Включително и това, което обяснява господин Плевнелиев (кандидатът на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев - бел.авт.) за стратегията, свързана с шест магистрали и шест скоростни пътя. Това е претоплена супа от поне 10 години - оттогава се посочват тези цели за строеж на магистрали и скоростни пътища. Нито е осигурено финансирането за тях, нито се работи. Магистрали са се строели в миналото, строят се в момента, ще се строят и занапред. На нас ни липсват другите политики. Нямаме политиката как се насърчава бизнеса, как да спрем изтичането на инвестиции, как се създават работни места, как се подпомагат земеделието, технологичните отрасли, иновациите. Нямаме политиката, свързана с доходите, липсват ни и цели, свързани със здравеопазването. Всичко се прави ден за ден.
Амбицията ми е, а и това синтезира и платформата ми, да се види в България, че: Първо, царят е гол и държавата не е само рязане на ленти. Налице са сериозни проблеми. Второ - тези проблеми трябва да влязат в дневния ред на институциите, а не те да се правят, че ги няма.
Кои според Вас са темите в обществото, по които българският президент трябва да изразява позиция? Върху какво той трябва да съсредоточи вниманието си?
Ивайло Калфин:
Президентът по конституция, като избран на пряк избор, е човекът, който би трябвало да изразява основно настроенията на гражданите, и да търси тяхното обединение. Така че не бих казал, че има теми, които са забранени за държавния глава. Всяка една тема, особено социалните и икономическите, би трябвало да е в центъра на работата на институцията.
Темите, свързани със сигурността, външната политика - където държавният глава има по-преки правомощия, според мен би трябвало да бъдат подчинени на целите, които се поставят във вътрешната политика.
За следващия мандат за мен най-важни биха били икономическите и социалните теми, с всички възможности на президентската институция да гарантира работещи институции.
Като бивш министър на външните работи кои според Вас са основните външнополитически теми за размисъл? В кои региони трябва да насочим усилията на външната си политика?
Ивайло Калфин:
Външната политика днес е много по-различна от тази, която беше. Заплахите са нови - тероризъм, междуетнически и междурелигиозни напрежения,енергийната сигурност - енергийната дипломация днес е една от основните политики на водещите държави в света. В Европейския съюз до 2020 г. също ще се говори основно за енергетика.
Киберпрестъпленията и киберпрестъпността стават изключително важни, включително за външнополитическото сътрудничество. Интернет няма как да бъде предпазен и регулиран единствено на национално ниво. Това са все нови теми, които би трябвало да влязат в арсенала от външнополитически средства на страната.
За мен основните регионални приоритети са Балканите и източните партньори на Европейския съюз.
България има много опит. Наши са инициативи, които станаха европейски политики, по времето, когато бях външен министър - за политиките на сътрудничество в Западните Балкани, Източното партньорство, Черноморската синергия, Дунавската стратегия. В последните две години изоставаме по един много важен принцип - да се търси регионалното сътрудничество. Не само двустранното. Разбира се, вина за изоставането може да се търси не само у нас, но и в останалите държави от региона.
Докъде стигна разрешаването на проблема с трудното и бавно легализиране на дипломи от европейските университети, с който се нагърбихте?
Ивайло Калфин:
До средата. Аз съм много щастлив, че много хора се включиха в тази инициатива. Те на практика оказаха натиска върху правителството да направи първата плаха, бих казал, стъпка. Законът за висшето образование беше приет за тези, които се връщат, за да продължат образованието си у нас. Те вече не трябва да минават през чиновниците в Министерството на образованието, младежта и науката, а от университета в България зависи кои предмети ще им бъдат признати.
Въпросът обаче не е приключил. Настоявам да се проверяват европейските дипломи само по отношение на тяхната достоверност и да не се поставя под съмнение това диплома за висше образование ли е или не, както се случва в момента. Ще продължа да се боря в тази инициатива, която е чисто гражданска, докато не бъдат приети необходимите законови промени. Признавам, че не успях да убедя министър Вълчев (министърът на образованието и науката от кабинета „Станишев" Даниел Вълчев - бел.авт.) в правотата си.
България има нужда от младите българи, които са завършили в Европа и които искат да се върнат у нас. Няма нито една причина да ги гоним.
Ако бъдете избран за президент, ще Ви липсва ли работата в Европейския парламент? Какво не успяхте да свършите до момента?
Ивайло Калфин:
Радвам се, че успях да си „отвоювам" авторитет и позиции в тези области, в които работя. Аз съм единственият не само представител на социалистическата партия, а и единственият източноевропеец, който е включен в групата, която ще води преговорите между Европейския парламент и страните-членки за програмния период от 2014 до 2020 г.
До края на годината възнамерявам да приключа един доклад, свързан с интернет и кибер сигурността в Европейския съюз. В него настоявам за киберстратегия за развитие на интернет като цяло и предпазването на големите фирми и структури в Глобалната мрежа. От този доклад ще зависи формирането на цялостната европейска политика в тази област.
Работата в Европейския парламент ми е много интересна, а ако ме изберат за президент, с не по-малко енергия ще се занимавам с ангажиментите си в качеството на държавен глава.
Мнението Ви за...
Европейския съюз (ЕС) и как трябва да се отнасяме към него?
Ивайло Калфин:
Европейският съюз дава възможности, той не решава проблеми. Той не замества националните политики, а ги допълва. България трябва да гледа не само какво получава от ЕС, а и да следи какъв е приносът й към него.
Еврозоната. Трябва ли да се откажем от влизането в нея за момента?
Ивайло Калфин:
За момента да, принципно не. Но това не е актуален проблем към днешна дата.
Големите енергийни проекти. От кои от тях имаме нужда?
Ивайло Калфин:
Всички големи проекти, които прекарват инфраструктура през българска територия и създават капацитет в тази област, са важни. В случая не става въпрос само за тези подписани с Русия, а и всички останали - „Набуко", газовите връзки със съседни страни...
Бъдещето на проекта АЕЦ „Белене" и юридическите спорове около него?
Ивайло Калфин:
Около проекта няма юридически проблеми, освен ако сами не си ги създадем. Икономически вече ще има. Двете години забавяне предполагат много по-неизгоден проект „Белене". Продължавам обаче да смятам, че той е полезен за България, ако разбира се съвсем не се забатачи от правителството.
Как бихме могли да подобрим усвояването на еврофондовете?
Ивайло Калфин:
Като спрем да правим непрекъснато промени в структурите, занимаващи се с тях. Това е записано и в един доклад на Европейската комисия от месец юли тази година. Тя дава конкретни препоръки по въпроса. Трябва също така да спре непрекъснатото преструктуриране и уволнение на хора, както и да се сложи край на назначенията на ръководители по партийна, а не по компетентна оценка. Да не припомням Калина Илиева (бивш шеф на Държавен фонд „Земеделие", уволнена заради фалшивата си диплома - бел.авт.), тримата директори на Агенция „Пътна инфраструктура" и така нататък.
Пътища или образование и наука? Или и двете?
Ивайло Калфин:
И двете разбира се, но трябва да има приоритети. Науката и образованието за мен са основа.
Възможностите за създаване на по-добра бизнес среда в България и за привличане на повече чужди инвестиции...
Ивайло Калфин:
Показахме го (тройната коалиция и БСП - бел. авт.) - за 4 години в България дойдоха 20 млрд. евро- това не стана от самосебе си (Според официалния отчет за работата на предишното правителство, за 4-годишния му мандат в страната са постъпили 23 млрд. евро - бел. авт.). В момента чуждите инвестиции се изнасят и то не заради кризата, а защото отиват в съседни държави, там също има криза. Международните инвеститори искат постоянна политика, доверие в правителството, работещи институции, а не непрекъсната промяна в законите, както напоследък се прави в България.
Според Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Какво е мнението Ви за реформата в българската армия? Какви идеи бихте лансирали в тази насока?
Ивайло Калфин:
Аз мисля, че реформата в българската армия трябва да бъде обявена за приключена. Там вече трябва да има подобрения, а не реформи. От 20 години се правят реформи. Имаше един „План 2004" (при него числеността на армията ни се намалява до 45 000 души; неговата основна цел е извъшрване на реформи за приемането на страната в НАТО - бел.ред.) - той беше приключен и изпълнен. Има Бяла книга и стратегия за националната сигурност. Там липсват стратегическите идеи, но армията трябва да спре да бъде непрекъснато реформирана така или иначе.
Реформата в армията през последните няколко години се изроди в съкращения. Това не е реформа.
Що се отнася до идеите - българската армия трябва да се финансира адекватно, като бойната готовност не е свързана единствено с бройките и контингентите, а и с конкретното оборудване. България не трябва да свежда своята армия само до контингенти, които да участват в операции на НАТО.
И в тази връзка - как гледате на идеята за военно обучение в училище?
Ивайло Калфин:
Военното обучение според мен е нещо изключително полезно. Според мен то трябва да бъде факултативно, в модерна форма, по желание на младите хора.
Ако Ви изберат за президент, как ще работите със сегашното правителство?
Ивайло Калфин:
Без никакви предразсъдъци ще поставям националните приоритети. Ще се обръщам не само към правителството, а към всички институции и ще показвам къде са проблемите. Оттук насетне всеки си прави изводите.
Според Вас има ли нужда от промени в Конституцията, касаещи както ролята и правомощията на президента, така и на останалите институции?
Ивайло Калфин:
Може да има подобрения в Конституцията, които да облекчават работата на президента, но аз съм против значителни принципни промени в нея. Разделението на властите в България е нещо полезно, балансът между тях също е полезен. Идеи като отхвърляне на вето с по-голямо парламентарно мнозинство, правото на президента директно да обявява референдуми и т.н. са добри предложения, които биха могли да намерят място, но тук става въпрос за подобрения, не за коренна смяна на правомощията на държавния глава.
Кое според Вас е най-важното качество за един президент?
Ивайло Калфин:
Да бъде достатъчно добре балансиран и да умее да поставя националния интерес на първо място.
Кой от досегашните президенти според Вас най-успешно е заемал този пост. Защо?
Ивайло Калфин:
Не според мен, а според избирателите има един президент, който два пъти е избиран - това е президентът Георги Първанов. Въпреки това мисля, че и тримата президенти в четирите мандата - Жельо Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, които имаха, свършиха много работа и пътят на България до голяма степен е свързан с тях. Те останаха с авторитет и трябва да бъде взето най-доброто от техния опит.
Как смятате, че ще се промени мнението на хората след обявяването на господин Стефан Данаилов за вицепрезидент?
Ивайло Калфин:
Много се радвам, че Стефан Данаилов прие да участваме заедно в тази битка. Той е познат не само като любим актьор и преподавател, а и като добър политик. Господин Данаилов е широко скроен и много емоционален човек, който вярва в каузи, а не участва за постове. За мен е много важно да имам такъв човек до себе си.
Кой ще е следващият президент на България?
Ивайло Калфин:
Това ще решат избирателите. Ще направя всичко възможно той да не е от ГЕРБ.
Как си представяте България след 20 години?
Ивайло Калфин:
В моите представи България е една средно добре развита европейска държава, в която не гледаме по кои показатели сме последни, а по кои сме първи в Европа.