Специално за Econ.bg
Интервю на Петър Чернев ( p.chernev@econ.bg )
Представяме на вашето внимание кандидата за президент Меглена Кунева, издигната от инициативен комитет. Тя участва в предизборната рубрика на Econ.bg, в която се опитваме да улесним вашия вот на предстоящите в края на месец октомври 2011 г. местни и президентски избори.
Интервюираме кандидатите за президент и кандидатите за кмет на столицата. На всички наши събеседници задаваме приблизително еднакви въпроси, засягащи основните теми от дневния ред на обществото ни, отговорите на които се надяваме да хвърлят повече светлина върху техните позиции, тези, платформи и планове за изпълнение на задълженията (ако бъдат избрани на съответните постове).
До момента сме провели разговори с кандидатите за кмет на София Николай Пехливанов (издигнат от "Атака") и Прошко Прошков (издигнат от "Синята коалиция"), както и с кандидата за президент Атанас Семов (издигнат от РЗС).
Г-жо Кунева, представете се на нашите читатели с няколко думи - какво е образованието Ви, как протече професионалният Ви път до момента, в който решихте да влезете в политиката, какво е семейството Ви?
Меглена Кунева:
Родена съм в София. През 1981 г. завърших право в СУ "Св. Климент Охридски". Защитих докторска дисертация по екологичното право. Работих като журналист в програма "Христо Ботев" на БНР, където водих изключително популярното по това време предаване "Добър ден". През юни 2001 г. бях избрана за народен представител от листата на Национално движение Симеон Втори. През август станах главен преговарящ на България по присъединяването към ЕС и заместник-министър на външните работи. На 29 май 2002 г. бях избрана за първия български министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски. Договорът за присъединяването на България към ЕС подписах като министър. На 22 януари 2007 г. положих клетва като член на Европейската комисия, отговарящ за защитата на потребителите. На 6 юни инициативен комитет издигна кандидатурата ми за независим кандидат за президент. Омъжена съм, имам един син.
Представете платформата си,
идеите и намеренията си, които ще реализирате, ако бъдете избрана на поста Президент на България... Защо решихте да се кандидатирате?
Меглена Кунева:
Кандидатирах се, и то като граждански кандидат за президент, защото вярвам, че политическата система в България не е редно да се изчерпва само с политически партии. Гражданското общество в страната ни, след 20 години преход, вече е достатъчно силен фактор в демокрацията. Считам, че президентската институция, като надпартийна и с функция на обединител на нацията, може да бъде трибуната, от която да се усилва гласът на гражданите. Още на 21 юни, при обявяване на платформата ми, заявих намерението си да работя в тази посока.
Основните акценти в платформата ми са четири: справедлив правов ред, икономически просперитет, духовно и физическо здраве на нацията и достойно място на България в света. Вярвам, че във второто десетилетие на 21-ви век всичко е икономика и поради тази причина избрах за вицепрезидент Любомир Христов (на снимката) - уважаван в международните среди икономист с опит в Световната банка и с подчертана гражданска активност в борбата срещу монополите.
Кои според Вас са темите в обществото, по които българският президент трябва да изразява позиция? Върху какво трябва да съсредоточи вниманието си?
Меглена Кунева:
Президентът може да има силен глас по отношение на икономическата стабилност, борбата с монополите, непрозрачните назначения и корупцията, чуждестранните инвестиции, добрата репутация на България пред света, пазара на труда у нас, гарантирането на човешките права, достъпа до образование и здравни услуги на българските граждани. Това са важните теми, за които държавният глава не трябва да мълчи.
Това, което е неприемливо и вредно за политическия живот, е, че системно се подценява ролята на президент. Понякога си мисля, че това се прави нарочно, за да се обезсмислят изборите и да се създаде по-добра хранителна среда за купуването на гласове. Така че да може да се осигури властта за самата власт. Може би причината е и, че досега тази институция не е била изпълнена с реално съдържание. Тя има голяма комуникационна власт и конституционна функция да обединява и гарантира диалога. Президентът може да следи при приемането на всеки закон или промени в закон, за да не се допускат лобистки интереси, толериране на монополите, неравнопоставеност, лоша среда за бизнеса и инвестициите. Държавният глава може достатъчно силно и бързо да обяви къде вижда скрити интереси, вместо просто да налага вето. Проблемите с инвестициите, скритите данъци, лицензионните режими, непрекъснатото променяне на нормативната среда са съществен проблем за икономиката. Нелоялната конкуренция, сивият сектор и неизплащането на задълженията на държавата по обществените поръчки са сериозна пречка за икономиката. Да не говорим за медиите, в чиито сектор нелоялна конкуренция и липсата на върховенство на закона не дават никаква яснота за това кой от къде се издържа и това влияе негативно върху доверието в обществото.
Бихте ли посочили кои според Вас са основните външнополитически теми за размисъл за страната ни? В кои региони и по кои въпроси трябва да съсредоточим дипломатическите си усилия?
Меглена Кунева:
На първо място България трябва да излезе от незавидното си положение на най-бедната страна членка на ЕС, защото това влияе негативно на международния ни престиж. Начертаване на ясни и последователно спазвани национални приоритети в тази област са неотложни. Само България и Румъния все още сме под мониторинг по темата правосъдие и вътрешен ред. По-нататъшното развитие на партньорските отношения със страните от ЕС и Северноатлантическия договор и на стратегическите отношения със САЩ са също от изключителна важност. Имаме и неизползван капацитет в отношенията с бързоразвиващите се икономики на Бразилия, Китай, Индия, както и в отношенията с Русия. С тези страни е необходимо сътрудничество, както в икономическата област, така и като културни връзки в съответствие с националните интереси на България.
Една много важна тема е подпомагане на българските граждани в чужбина от страна на нашата дипломация и изобщо на държавата, защитата на интересите на бизнеса ни зад граница, отстояването на социалните и икономически интереси на България в международен план.
В началото на кампанията си обявихте нов начин на набиране на средства. Доколко успешен е до момента той?
Меглена Кунева:
Това е съвършено ново за политическия живот у нас - граждански кандидат за президент да разчита на малки дарения от хората, за да финансира кампанията си. Радостно е, че много българи изпращат суми по сметката, обявена на сайта на кампанията www.meglenakuneva.bg. Получаваме дарения включително от 10, 20, 50 лева, които за мен са знак, че хората имат съзнанието за личен принос към промяната на статуквото. Това е гражданското общество. Знам, че е нещо различно, твърде ново. Нашата кампания не се финансира от държавна субсидия, на която имат право политическите партии. Нямам зад гърба си и партийни структури, които да правят кампанията ни. Разчитаме на над 500 доброволци и на инициативния комитет, който е от над 800 души - адвокати, лекари, юристи, правозащитници, хора на изкуството, педагози, учени, предприемачи, студенти и др. Признавам, че сме вдъхновени от кампанията на Обама и искаме да докажем, че и в България това може да се случи. Неоценима е подкрепата на българите, за която сърдечно им благодаря.
Знаят ли как българските и европейските потребители да защитават правата си?
Меглена Кунева:
Знаят все повече. Преди 2007 г. в България почти не се говореше за права на потребителите в България, а сега това е една основна тема. Като европейски комисар в продължение на 3 години вложих много усилия в областта на защитата правата на потребителите. Но истинската защита не може да дойде от потребителите, а от държавните институции. Ако регулаторите не следят за картели, ако позволяват на банките да променят лихвите, никакви закони и европейски регулации не могат да помогнат.
Мнението Ви за:
Европейския съюз и как трябва да се отнасяме към него...
Меглена Кунева:
Присъединяването на България към ЕС беше национален приоритет. По време на преговорите казвах, че съм професионален оптимист, защото не бяха много хората, които вярваха, че ще влезем в ЕС през 2007 г. Е, успяхме! Принадлежността към Обединена Европа даде големи възможности на страната ни, отвори пазарите за нас. Как използваметези нови условия - това е въпрос на приоритети и политики. Аз изпълних националната цел - членството. Оттам нататък, за напредъка ни, носят отговорност управляващите - нали с това очакване хората ги избират.
Еврозоната. Трябва ли да се откажем от влизането в нея за момента?
Меглена Кунева:
Нито ние сме изпълнили критериите за членство, нито моментът е подходящ. Еврозоната е в криза, а Гърция преди дни обяви, че има средства до края на октомври. Влизането в еврозоната е ангажимент, записан в договора ни и той ще се случи, но за да се възползваме максимално от единната валута, трябва да сме добре подготвени. Това забавяне, което се случва сега, трябва да бъде използвано за допълнително стабилизиране на собствената ни икономика и в същото време България да стане по-активна в дебатите на еврозоната.
Големите енергийни проекти. От кои от тях имаме нужда?
Меглена Кунева:
Най-важна е диверсификацията на енергийните източници. И енергийната ефективност. Ние фокусираме дебата върху АЕЦ "Белене" и газопроводите "Южен поток" и "Набуко". А не говорим колко бихме спестили, ако инвестираме в енергийна ефективност. Забравихме за газовите връзки с Румъния и Гърция, за които има европейско финансиране и които ще ни осигурят независимост от единствения източник. Какво се случи с тези проекти? Енергийните проекти са дългосрочни, с отражение върху бъдещите поколения и когато за тях се взимат решения, трябва да се изчистят всички съмнения, че това се прави под натиск от лобита, и да се преценят всички ползи.
Бъдещето на проекта „Белене" и юридическите спорове...
Меглена Кунева:
Нека за „Белене" станат ясни и публични всички компоненти на проекта - икономически параметри, цена, безопасност, инвеститор, модерна технология. Те определят информирания избор на обществото. Публичният ресурс не може да се пилее в проект, по който имаме неясноти като граждани, по който и да е от тези аспекти. Ако имаме гаранции като общество и информацията, че по всички тези параметри сме осигурили най-добрите показатели, можем да вземаме решения. Всичко друго е популизъм с десетилетия напред последици за България. Аз съм за яснота и публична информация, които управляващите трябва да дадат на гражданите.
Как бихме могли да подобрим усвояването на еврофондовете?
Меглена Кунева:
Затрудненият достъп до процедурите за кандидатстване, начинът, по който се провеждат обществените поръчки, твърде тромавите административни изисквания и документация, лобизмът, неизплащането на задълженията на държавата към бизнеса, в т.ч. и връщането на ДДС, недостатъчният административен капацитет на бенефициентите, ако щете мотивацията на администрацията, отказват голяма част от хората да участват в процедурите. Четох данни в медиите, че 50% от българските компании, които са участвали в процедури, финансирани от европейските фондове, се отказват от повторно участие. Шеф на фабрика за консерви в Пловдивско ми разказа, че няма да опитва втори път, а ще тегли кредити. Със 70 млн. евро по-малко са разплатени по оперативните програми през тази година в сравнение със същия период на миналата, по данни на МФ. Пак по техни данни сме усвоили едва 14.78% от средствата по оперативните програми.
Т.е. изводът е, че ако управляващите не отстранят пречките пред бенефициентите и не подобрят административния капациет, не спрат корупционните практики и не направят системите за проверка ефективни, усвояването няма да се подобрява. Правителството дойде през 2009 година с обещанието да достигнем 90% усвояемост. В политиката обаче с обещания не става, трябва работа и ясен план за действия, който да се прилага устойчиво, от подготвени и квалифицирани хора, да включва действия срещу корупцията и да се отчита публично. Всичко друго е популизъм.
Бюджет - нужни ли са толкова много пари за сектор „Сигурност" и поддръжката на толкова много организации, занимаващи се с подобни дейности?
Меглена Кунева:
България е държавата, която в процентно съотношение, отделя най-много средства за МВР в сравнение с другите страни членки на ЕС. Това са над 1 млрд. лева. Ето, въпрос на държавнически подход: сигурност, пътища, енергийна независимост, екология, конкурентоспособност, образование, здравеопазване. Кое е приоритет? Правителството обяви за приоритети строителството на магистрали, Шенген, влизането в еврозоната, борбата срещу корупцията и престъпността. Какво се оказва две години по-късно: по отношение на транспорта изоставаме с плащанията, в Шенген не сме приети и не се знае кога ще стане това, за влизане в еврозоната спря да се говори и се излъчват противоречиви послания, а борбата срещу престъпността и корупцията се превърна в полицейщина, сигурност за сметка на човешките права, скандали с подслушвания и открити битки на управляващите със съдебната система. Аз не мисля, че това са начините да се провежда политика на приоритетност на тези важни сектори. А и говорим за огромен публичен ресурс, който, ако ще се дава за сигурност, следва и да се отчита публично.
Пътища или образование и наука? Или и двете?
Меглена Кунева:
Свързани са. Строителство на пътища без добре образовани кадри, без иновативни технологии, без благоприятна бизнес среда няма как да е успешно. В 21-ви век сме - в Германия се строят пътища с "шептящ" асфалт. Т.е. технологията и икономиката са всичко. Пътища, образование, наука, безнес среда, законови рамки, здравеопазване на нацията, конкурентоспособност, инвестиции - това са фактори в икономиката на България. Ако строителството на пътища е приоритет, как ще се обясни на българите, че страната ни се нарежда но 136-о място по лоши пътища от 142 държави. И това са данни отпреди броени дни, изнесени от Световния икономически форум. Т.е. резултатът е очевиден - на 6-то място отзад напред се намираме в класация на 142 държави. След нас остават, забележете, Хаити, Босна и Монголия. И това, след като повече от 2 години вече слушаме, че строителството на пътища е прироритет. Как ще се обясни, че усвоените средства по ОП „Транспорт" при бюджет от над 2 млрд. евро, са едва 259 млн.евро - за магистрали, жп-линии, метро. Така ли се изпълнява приоритет!
Възможностите за създаване на по-добра бизнес среда в България и за привличане на повече чужди инвестиции...
Меглена Кунева:
По-добра бизнес среда не се прави с говорене. Докато не се предприемат адекватни, добре премислени, резултатни действия, инвеститорите ще продължат да се оттеглят. В Бургас собственик на фабрика с 300 души персонал си мести бизнеса във Виетнам заради рекет на местен монопол и безхаберие на администрацията. В малък град в Родопите един собственик на кафене ми разказа, че е преживял 250 проверки за 1 години, а жена в малък черономрски град сподели, че бизнесът й - семейно кафене - е проверяван 27 пъти за 1 месец, докато съседното кафене - нито веднъж. В друг малък град край Дунав кметът ми разказа, че предприемач, който има над 40 проекта в Европа за над 250 млн. евро, замразява инвестицията си в града и се оттегля, заради промяната в цената и срока на изкупуване на енергията от ветрогенератори, в каквито мощности той е инвестирал.
При тези примери някак закономерно изглежда трайно безработните в страната да са над 40%. Т.е. привличането на чуждестранни инвестиции е резултат от стабилна икономическа среда, устойчива нормативна база, която да не се променя непрекъснато, непротиворечащи си сигнали от управляващите към бизнеса, разумна данъчна и осигурителна политика, от наличието на квалифицирана работна ръка, добра инфраструктура, правов ред в държавата и ефективно работещата съдебна система, от контрола върху корупцията, лобизма, монополите. И най-вече зависи от имиджа на България. А имиджът на България е функция от всички тези фактори. И моят въпрос е докога правителството ще абдикира от отговорността за прекратяването на враждебната среда, в която малкият и средният бизнес и инвеститорите, са поставени.
Според Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Какво е мнението ви за реформата в българската армия? Какви идеи бихте лансирали в тази посока?
Меглена Кунева:
Първо предвидимост. И задължително граждански контрол. От цяло десетилетие се правят реформи, идват министри, казват, че това ще е последната реформа, но после идва следващ и започва поредната. 40 промени на стария закон за отбрана и въоръжени сили и 10 промени на новия закон, приет през 2009 година, определено са показателни за липса на дългосрочен подход. И то в толкова деликатна и консервативна сфера като армията. С 40% се намалиха средствата за отбрана - в нито един друг сектор няма такова съотношение, а на фона на това се очаква системата да не претръпи сътресения. През 2004 година имахме 11 приоритетни модернизационни проекта. Сега от тях останаха единствено корупционните съмнения.
С което стигаме до другата важна тема: планиране и управление на средствата в отбраната, оптимизирането на обществените поръчки и тяхното провеждане, прозрачността при сключването на договорите и прякото договаряне, което намирам за негативна практика. Да, прие се Отбранителната стратегия, но това гаранция ли е, че при следващите министри на отбраната модернизацията на армията ще продължи? Т.е. говорим за политически задачи. И в дефинирането им президентът като държавен глава и главнокомандващ не може да е пасивен. В този аспект неговата позиция не може да е и плод на еднолично решение, а трябва да е резултат от консенсус. За съжаление станахме свидетели на публични спорове и то с халпив тон между министъра на отбраната и президента - нещо, което няма как да е в полза на страната. И тук да добавим - публичността на информацията. Разбира се, че не визирам секретни операции, но да се знаят приоритетите, задачите - както специфично военните и отбранителните, така и тези, свързани с обществените функции. А кои са те е трудно да се каже, ако се четат документите, приети от НС и МС.
Тук като допълнителен щрих, извън отбраната, добавям, че изобщо в сферата национална сигурност е тревожно, че продължават редица непродуктивни практики - НСО и НРС работят без законова рамка, дублират се функции и капацитет между МВР и ДАНС, БОРКОР работи ли, какво, кога ще имаме яснота като общество не е ясно. Боравенето с класифицирана информация, контролира ли се и от кого е друг въпрос, по който президентът не трябва да мълчи. Като че ли службите, отговарящи за националната сигурност, водят собствен живот и обществото не е информирано нито за ефективността им, нито пък е получило гаранции, че не обслужват частни интереси.
Ако станете президент, как ще работите със сегашното правителство?
Меглена Кунева:
Само с конструктивен диалог с всички власти в България, не само с изпълнителната, можем да допринесем за напредък. Разделението в обществото ни е много силно. Аз в последните седмици бях в 88 населени места в България, изминах над 11 хил. км, проведох повече от 230 срещи. Недоверието ни разяжда. Политическите лидери трябва да спрат конфронтацията, защото хората очакват работа, усещане за държавност и по-достоен живот, а не политически боричкания. Така че отговорът ми е - с диалог, последователност и дипломатичност.
Според Вас има ли нужда от промени в Конституцията, касаещи както ролята и правомощията на президента, така и на останалите институции?
Меглена Кунева:
Не съм за промени в конституцията, касаещи правомощията на президента. Президентът може да сезира Конституционния съд, да налага вето, да работи за международния престиж на България, да бъде гласът на гражданите, обединител на нацията. Президентът може да даде добър пример на останалите институции като назначава в т.нар. президентски квоти личности с доказан опит, при ясни и прозрачни правила, с необходимата експертност и така да покаже, че е крайно време в България да се даде шанс на знаещите, образованите, кадърните. Не бих се осмелила да твърдя, че това е малка власт. Напротив - комуникационната власт е допълнителна сила, стига позицията да се изпълни със съдържание и последователни усилия. А най-важното е, че като президент зад моите решения няма да седи партийна централа и да ги диктува.
Кое е най-важното качество за един президент?
Меглена Кунева:
Да е близо до хората, да се среща с тях, да се вслушва в думите им. Да е последователен, диалогичен, настойчив. Да е дипломатичен. Опитът ми досега ме е научил, че дипломатичността отваря заключените врати, а истината дава независимост. Така че аз мисля, че президентът не трябва да мълчи.
Кой от досегашните президенти на България според Вас най-успешно е заемал този пост? Защо?
Меглена Кунева:
Президентът Желев. Той беше бащата на иституцията. Той допринесе за стабилността на България в онези години.
Кой ще е следващият президент на страната ни?
Меглена Кунева:
Избран с честни избори президент. Никой друг няма право, особено морално право, да се нарича държавен глава.
Как си представяте България след 20 години?
Меглена Кунева:
Има три варианта: единият е властта сега да се съсредоточи в една партия и един човек. Другият е да се засили противопоставянето между опозиция и управляващи и да се увеличи разединението в обществото. Третият е да се фокусираме върху план за нацията, за да може след 20 години българи, да остават да раждат децата си тук. Да се гордеят с държавата си, с мощното й гражданско общество. България с осъзната и използвана сила - така я виждам след 20 години. Но трябва да почнем да работим сега.
