Повечето от нас знаят, че сърдечносъдовите заболявания са сред най-честите причини за смъртност в развитите страни. Но мнозина вероятно ще останат изненадани да разберат, че обичайният „заподозрян“ – холестеролът, има основен "съучастник" при образуването на опасната артериална плака, водеща до сърдечен удар. Това са т.нар. възпалителни клетки, които се произвеждат от имунната ни система и защитават организма от най-различни външни „натрапници“, познати още като антигени.

Редица изследвания днес демонстрират негативната роля на възпаленията в натрупването на плаката в кръвоносните съдове, известно още като артеросклероза. Тя е една от основните причини за повечето сърдечните удари. До момента обаче знанията на учените за това кои от имунните клетки са ключови за съпровождащите артеросклерозата възпалителни процеси бяха ограничени.

Изследователите от калифорнийския Институт по алергии и имунология "Лойола" са открили, че специфичен тип имунни клетки - т.нар. CD4 T клетки, са тези, които направляват възпалителните процеси върху артериалните стени, съобщава medicalxpress.com. Нещо повече – учените установили, че при склерозирали артерии на мишки тези имунни клетки се държат така, сякаш преди това са засекли молекула – антиген в клетките на артериалните стени. Тя ги е принудила да стартират автоимунна атака, водеща до възпаление.

В крайна сметка тези възпалителни клетки се присъединявали към натрупванията от мазнини и холестерол в артериите и така спомагали за запушването на съдовете, което често води до сърдечен удар.

„Това, което ме вълнува най-много по отношение на откритията, е, че имунните клетки изглежда притежават „памет“ за молекулите, които са били произведени от тези антиген-съдържащи клетки“, казва ръководителят на проучването Клаус Лей, експерт по съдова имунология. До момента неговият екип е провел изследвания върху мишки.

„Имунната памет лежи в основата на успешните ваксини. Това означава, че (благодарение на това откритие) на теория става възможно да се създадат ваксини против сърдечносъдови заболявания“, коментира още Лей.

Учените смятат, че в случая виновният за автоимунната атака антиген е съвсем нормален протеин, който обаче тялото на мишките възприема за натрапник и затова стартира атака срещу клетките в артериалните стени, които го съдържат. С други думи, учените стигат до извода, че съществува силен автоимунен компонент при развиването на сърдечните заболявания.

Д-р Лей и колегите му предупреждават, че създаването на всяка ефективна ваксина е сложен процес, който изисква години на разработване. Ако такава обаче бъде направен, то тя би могла да се използва в комбинация с медикаментите, снижаващи нивата на холестерола, и би намалила значително броя на сърдечно-съдовите заболявания.

Сред сериозните автоимунни заболявания при хората са диабетът от тип 1, ревматоидният артрит и множествената склероза.