Специално за Econ.bg

На 5 ноември тази година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков представи стратегия за преструктуриране на „Български пощи" ЕАД. Тя предвижда създаването на 5 нови дружества към компанията - „Хибрид пост", „Булпост", „Инфопост", "Пост трейд" и „Финанс пост", във всяко от които държавата ще има 51% участие.

Една седмица по-късно синдикатите свикаха пресконференция, на която алармираха, че предложената стратегия за реформа представлява скрит опит за приватизация на печелившите части на дружеството. За това какво точно предлагат синдикатите и за състоянието на пощите в момента разговаряме с Пламен Дончев, председател на Национална федерация "Съобщения" към КТ "Подкрепа", и Ася Атанасова - председател на стачния комитет на Национална федерация "Съобщения" към КТ "Подкрепа".

Какво предлагате да се промени в "Български пощи"?

Ася Атанасова:

В нашите предложения беше залегнало следното - дружеството трябва да се преструктурира. Това е позицията на КТ "Подкрепа" от 4 години насам. Ние виждаме какво става в европейските практики. Има много администрация. Трябва да тръгнем по нов път. Има услуги, които постепенно започват да отпадат. На пазара започват да излизат електронни разплащания. Виждате - влизаш в  Интернет, кликваш и плащаш. Употребата на тази услуга ще намалява. Това е тенденцията в света. Но доставката на пратки, куриерската услуга - писмата, колетите, това е нещо, което всяка държава се стреми да развива. Ние също се интересуваме, знаем за какво става въпрос.

Ние казваме така: Фирмата трябва да се преструктурира. Бившият директор на "Български пощи" (БП) Енцислав Хараманджиев 4 години не можа да го направи и сега казахме: Да, трябва да има предприятия на продуктов принцип вътре. Хайде да ги направим, но нека да бъдат предприятия вътре във фирмата, т.е. специализирани предприятия.

Кому е нужно да се прави прави публично-частно партньорство? Ще ви дам един пример за куриерската услуга, която ми е добре позната: "Булпост" е куриерската услуга на „Български пощи" и тя е от 1990 година на пазара - първата куриерска фирма. В този материал (стратегията - бел.ред.) е написано, че за 2 години, за да се създаде ПЧП, външен инвеститор ще даде 2,5 млн. лв. Но за какво? БП има тези пари, иам ноу хау, има обучен персонал, има хората, има колите, има всичко - наистина може да се направи това предприятие да заработи.

Ние предлагаме да се направи пилотен проект с едно специализирано поделение. Нека тръгне, нека го видим. То може спокойно да стане. Смятаме, че на „Български пощи" в никакъв случай не им е необходим „Хибрид пост". Хибридните услуги на пазара в момента са много. Някой ще дойде, ще инвестира, но какво ще вземем от това?

Връщам се пак на куриерските услуги. Вие имате 49%, аз 51% и образно тази година от тази услуга "пощи" сме взели например 5 млн. лв., но както сме двама, ще трябва да си ги разделим. А защо, след като ние можем сами да изпълняваме това нещо?

Същото е и за финансовите услуги („Финанс пост" - бел.ред.). Парите, които се акумулират в пощите, ще трябва да минават във „Финанс пост" и да се дели печалбата.

Ще видите, ако прочете материала: Няма ясни параметри в доклада. Десет пъти питахме какъв е икономическият ефект. Какво ще спечелим прогнозно на следващата година? Няма такова нещо. Аз за този труд винаги съм казвала - това е една среднодобра курсова работа.

Значи твърдите, че дружеството "Български пощи" трябва да се преструктурира, но без частно участие в него?

Ася Атанасова:

Да, точно така.

На 5 ноември министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков заяви, че очаква 40 млн. лв. инвестиции...

Ася Атанасова.

В какво? Да обясни, ако може. Няма такова нещо. Даже вътре в материала не е ясно посочено къде остава универсалната пощенска услуга, при която все още „Български пощи" има монопол. Не става ясно къде ще отиде тя, кой ще я изпълнява.

Пламен Дончев:

Това, което е важно да се подчертае, ние сме го внесли официално в работната група. Не знам дали е стигнало до министъра. Нашите виждания са в краткосрочните мерки, които трябва да се изпълнят, за да се стабилизира дружеството финансово. В момента то наистина е може би „под дъното". С предпиремането на краткосрочни мерки, БП ще получи капацитет финансови възможности да стартира едно преструкруриране.

Както вече казахме, трябва да има разпределени и формирани специализирани технологични поделения, които да бъдат в рамките на дружеството. В Европа има едно единствено предприятие - френската компания „Ла пост", което е формирано на принципа на холдинг с дъщерни дружества, но то е изцяло собственост на държавата. Няма аналог за създаване на ПЧП в европейските пощенски оператори - да съществува основният оператор и в рамките на него да се създават публично частни партньорства. В две или три европейски страни има Закон за ПЧП. В България, както и в голяма част от европейските страни, тепърва евентуално ще се създаде такъв закон.

Има две или три пощенски компании в Европа, които имат изведени от своя състав публично на борсата акции, които се продават, респективно не са собственост на държавата. Мажоритарните акции обаче на почти всички оператори в Европа са собственост на държавата.

Как гледате на идея да се пусне част от "Български пощи" - например 10-15%, на Българската фондова борса?

Пламен Дончев:

Това е добро решение, могат да се пуснат и 30%. Въпросът е, че в състоянието, в което са "Български пощи" в момента, едва ли ще се намери някой, който да инвестира парите си в дружеството. За мен то е съсипано умишлено. Оттук нататък следва то да извърви своя път към стабилизиране, защото всеки инвеститор иска да знае в какво точно си влага парите. Трябва да има яснота относно специализираните поделения, създадени на технологичен принцип, и да може каже: „Аз ще инвестирам например в приемането и доставката на колети. Знам колко ще струва колетът, приемането и обработката му."

Трябва да има ясни икономически разчети за всяка функция от различните услуги, за да може инвеститорът да каже - аз ще инвестирам тук и очаквам да спечеля това. Към момента такива понятия нямат яснота.

Казахте, че се извършват един или два одита на "Български пощи". За тази година ли става въпрос?

Ася Атанасова:

В момента текат тези проверки. Министър Цветков пусна проверки във всички предприятия и дружества в министерството. Фактически тръгна един одит, който върви в централото управление на „Български пощи" - там, където са съсредоточени всички договори. Тези договори се оказа, че г-н Харманджиев с пълномощно ги е дал на директора на едно от поделенията на "Български пощи" - „Сортировъчни мрежи и магистрален транспорт" (СММТ). Наложи се министърът да направи допълнителен одит на това поделение, за да може да извади договорите. Оттам излязоха сделките за камиони и коли, за които се говореше. Този одит продължава все още.

А какви резултати очаквате от одита? Ще има ли още драстични нарушения?

Ася Атанасова:

Аз специално очаквам да има. За мен този човек (Харманджиев - бел.ред.) сам си вярваше на това, което правеше в един момент. През всичките четири години той непрекъснато излизаше в медиите: купувахме самолет - излезе статия, че той ще купува самолет за „Български пощи", продавахме лекарства - знаете скандала с лекарствата, изведнъж станахме банков оператор, застрахователна агенция, плащахме си глобите на КАТ... Какво ли не. Каквото му хрумваше, то излизаше.

Има ли нарушения в договорите между "Български пощи" и EVN, E.ON и ЧЕЗ за плащането на сметки на клиенти на трите електроразпределителни дружества на касите на БП?

Ася Атанасова:

Все още не сме проверили. Всичко се криеше. Беше много трудно да извадим част от тези неща. Това, което наскоро излезе за EVN, E.ON, ЧЕЗ, все още не сме го видели. Най-големият проблем, в който ние го обвинихме, беше, че той (Харманджиев - бел.ред.) ни продаде пощенския бизнес. Защо?

Ние загубихме договорите с M-Tel и Globul. Той направи едно сдружение миналата година между куриерската фирма„МИБМ Експрес", „Тип топ куриер"(собственик на първата частна поща в България - T-POST - бел.ред.)и „Български пощи". И какво се получи - големият договор на M-Tel, от който печелихме много, отиде в МИБМ, а той подписа някакъв договор, според който ние сме подизпълнители и в момента голям процент от пратките на МИБМ пак минават през нас, но за никакви пари.

Пламен Дончев:

Той (Харманджиев) продаде нашите договори с големите клиенти, от които печелехме. Това, което е важното, е че ние станахме подизпълнител на фирма, която е с многократно по-малки възможности и потенциал да изпълнява предоставяните услуги. Всички са наясно с това. Те сами по себе си никога няма да се в състояние да изпълняват тези услуги, но ние продадохме дейността и станахме за срам, бидейки подизпълнител. Най-големият основен оператор в България става подизпълнител на някаква фирма с многократно по-малки възможности и капацитет, което е жалкото. Може да разберете спокойно кой е собственикът на фирмата, защо това се е случило и къде са отишли тези пари.

Тези договори, за които ви каза колежката, бяха сключени след изборите. Те дават възможност не "Български пощи", а друго предприятие да сключва нови договори. Тези документи, за които говоря, не се намират в централното управление, за да не могат да бъдат видени, бяха сключени ударно - в рамките на 20 дни. В този период бяха сключени много договори, които рязко ощетяват компанията. Ще оставя без коментар как това се случи.

Какви краткосрочни мерки трябва да бъдат приети за спасяването на „Български пощи"? Може ли да се стигне до вариант "Кремиковци"?

Пламен Дончев:

Ако не се приемат краткосрочни мерки по финансовото оздравяване на компанията, тя може да "потъне" в рамките на 6 месеца до 1 година.

Краткосрочните мерки, които предлагаме, са рязко затягане на финансовата дисциплина по отношение на допълнителни плащания, втори и трети трудови договори. В БП се плаща допълнително за участие във всяка една комисия, независимо че това е основно задължение по трудова и длъжностна характеристика. Въпреки това те (участващите в комисии - бел.ред.) получават допълнителни средства.

Само за търга за автомобили всеки участник в комисията, определила победителя, е получавал по 1800 лв., имайки задължението да работи това. Сключват се втори, някъде и трети трудови договори на една персона, което предполага, че той основно, работейки на 8 часа днес, работи на втори договор, незнайно кога, а може би и на трети. Това са администрастивни разходи, служебни разходи, разходи за командировки в чужбина.

Ако знаете само колко хора от "Български пощи" многократно са ходили на сесиите на Европейската експлоатационна комисия по пощенски услуги, при положение, че ние не сме нито член на тази комисия, нито на административната. Ходят по 10, 20, 25 души на тези срещи, докато страна-членка като Китай ходи с 15 свои представители.

Може да се съкратят разходите, когато се оптимизира цялостно пощенската мрежа. Четири години никой не си мръдна пръста. Четири години не се случваше нищо, ако то нямаше някаква принадена стойност - като почнеш от химикалките и стигнеш до автомобилите.

Какво очаквате от новото ръководство на "Български пощи"? Имате ли някакви конкретни обвинения спрямо бившия транспортен министър Петър Мутафчиев и г-н Харманджиев?

Пламен Дончев:

Още е прекалено рано да очакваме каквото и да било от новото ръководство - то е на 3 дни работа (считано от 12 ноември - бел.ред.). Още не сме могли официално да се срещнем и да разговаряме. Надяваме се новото ръководство да забрави за така наречената система за преструктуриране на „Български пощи", да успее да оздрави компанията, да намери своя подходящ екип, който да изпълни тези задачи, за да стъпят малко или много „Български пощи" на крака и да работим съвместно заедно, за да оцелее „Български пощи" като компания.

Ася Атанасова:

Новото ръководство няма да има това време, което имаше предишното.

Пламен Дончев:

Не може да дадем 100 дни на новото ръководство, тъй като компанията е много зле не само финансово, а също експлоатационно и технологично. Хората са толкова демотивирани от това, което се случва, че компанията върви на самотек. Не се изпълняват основни разпоредби, нареждания, инструкции. Правилата, които ги има - никой не следи дали се спазват.

Миналата година идваха от PostEurop (Асоциация на европейските пощенски оператори - бел.ред.) да следят за качеството на доставяне на услугите. Бяхме на по-ниско от необходимото ниво, но ни го казаха с мек тон - сега само ви коментираме, отбелязваме грешките, догодина ще дойдем и тогава ще последват финансови глоби, а те са сериозни в Европейския съюз.

В какъв размер?

Пламен Дончев:

Зависи от това кой параметър не е спазен. Вариантите са много.

По отношение на г-н Мутафчиев, истината е, че многократно сме се опитвали да говорим с него по този въпрос. Той донякъде се опитваше да стопира част от тези неща. Дори той беше заявил, че няма да приеме плана за преструктуриране, докато той не бъде съгласуван със синдикатите и те бъдат убедени, че има нужда от такъв тип преструктуриране.

За съжаление той е част от Тройната коалиция, а за още по-голямо съжаление в тази коалиция, както знаете, имаше много разнопосочени интереси, които не съвпаднаха. Иначе нещата можеха да се развият по-добре тогава.

С какво допринесе членът на съвета на директорите на "Български пощи" и съветник на министър Мутафчиев Валентина Лулева за дружеството през тези години?

Пламен Дончев:

Не можем да коментираме нейните действия по отношение на работата на борда на директорите.

Ася Атанасова:

В предишния Борд на директорите на "Български пощи" нямаше нито един пощенец (човек, който разбира от пощи). От министерството имат практика да вкарват в Съвета техни хора. Проблемът е, че всички бяха "външни". Такъв е небеизвестният Тодор Бобев, който стана член на борда и получи поста Главен директор на Дирекция "Корпоративна сигурност и контрол" в "Български пощи".

Пламен Дончев:

Нямаше хора от системата, които да могат да влияят под каквато и да е форма върху решенията на борда. Същото е и сега.

Ася Атанасова:

Привикват се едни хора в борда на директорите и те взимат решения, без изобщо да разбират нещо от пощенския бизнес. Аз мога да вляза и да ги подведа. Вие може да влезете и да ги подвете. И това беше трагедия.

Единственото ми опасение спрямо новото ръководство е, че в Съвета на директорите има много непознати лица. Те идват, но няма нито едно познато лице, за което да се каже със сигурност, че е читаво.

Трябва задължително да се направи събиране на разпиления административен персонал. Правили сме едно изчисление:  Всички тези длъжности, за които говоря...координатори и така нататък - йерархическата структура на "Български пощи", е толкова тежка. В нея има 58 отдела. В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията може би са около 40 с цялата му сложност и тежки структури.

Колко струва годишно администрацията на "Български пощи"?

Пламен Дончев:

Това никой не искаше да ни каже. Ние считаме, че там са основните резерви. В тези оздравителни мерки, които сме предложили, посочваме, че не по-малко от 400 хил. лв. на месец могат да се спестят от никому ненужни разходи и компанията ще функционира както и досега.

Ася Атанасова:

Ако искате, ще ви дадем и-мейла, който сме изпратили на "Български пощи" с искане за конкректни цифри - колко струва месечната издръжка на тези девет координатори например на "Булпост". Колко струва доплащането на регионалните директори, колко са допълнителните плащания по втори и трети трудов договор. Всичко това го поискахаме - 14 точки. Отговор не получихме. Това все още е тайна и ние сега се надяваме който и да е този човек, който ще оглавява „Български пощи", да изведе това нещо на бял свят. Парите са много.

За да придобиете представа - един пощальон в "Български пощи" на 8-часов работен ден взима 370 лв. Ако работиш на 4 часа в някакво малко село, където трябва да поддържаш услугата, парите намаляват наполовина като този човек вече се осигурява на половин година трудов стаж според новото законодателство. Цялата болка е в това, че този човек - г-н Харманджиев, ни съсипа бизнеса. След него възстановяването ще е много трудно. Надали новият Съвет на директорите ще има това време, което е имал старият. Никой няма да го чака.

Пламен Дончев:

Опасно е стартиране на преструктуриране точно в този момент и етап на пълно обезверение у хората, демотивация, намаляване на финансовите постъпления. Това в крайна сметка ще е едно преструкруриране с неясни резултати и цели. Това тотално може да съсипе „Български пощи". За добро или за лошо, най-голямата пощенска мрежа е нашата. Ние вече изпълняваме задълженията си по директивите да даваме достъп на другите оператори. Ако ние съсипем „Български пощи", обричаме целия пощенски пазар на големи проблеми.

Готвите ли някакви протести?

Пламен Дончев:

Към момента не. Още не сме се срещали с новото ръководство, за да се запознаем с неговите виждания.

Ася Атанасова:

В момента, в който се стигне до неразбиране от новото ръководство, няма да се поколебаем. Но за момента съвсем нормално е да му се даде шанс, каквото и да е то. Напрежението е огромно. В никакъв случай няма да седим и да чакаме.

Пощенецът е много всеотдаен човек, обича си работата. Има хора, които много години работят в тази компания. Страхът на служителите в момента е невероятен. Всеки ден ни питат "Какво ще стане с нас?", защото вече се носят невероятни мълви.

Доколко е вярно, че ресорният зам.-министър Първан Русинов ви подценява и не иска да ви обръща внимание по тези въпроси?

Пламен Дончев:

В работните срещи между зам.-министър Русинов и синдикатите няколко пъти се преиначават нашите изказвания и виждания. Многократно сме подчертали, че сме склонни да помагаме конструктивно за изготвяне на стратегия и да помагаме за извеждане на дружеството от проблемите, но не е там мястото да коментираме преструктурирането.

Ася Атанасова

Нормално е една стратегия да е конкретна. Собственикът на капитала е държавата. В стратегията с един-два реда трябва да има преструктуриране: Първи етап - еди какъв си срок, втори етап - също, и така нататък. Това вече се дава на дружеството и се казва: Ето това е стратегията за тези години, трябва да се изпълнява точка по точка. Чак тогава ръководството на дружеството трябва да създаде план за преструктуриране, да каже как ще бъде. След това се обсъжда със социалния партньор - хората. А тук какво се получи - пресконференцията в четвъртък беше за оздравяване на "Български пощи" (5 ноември), а на стената излезе преструктуриране на пощите.

Пламен Дончев:

В целия материал се коментира единствено преструктурирането на "Български пощи" задължително с ПЧП. само и единствено с акционерни дружества.

Не се доказва има ли такава необходимост, причина, очакван ефект, резултат, а това намирисва на скрита приватизация и източване на печелившите дейности на "Български пощи". 

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg