Проф. Атанас Тасев е роден в Свиленград. Завършил е автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Той бе финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и руската „Газпром“. Тасев участваше и в изготвянето на анализите за АЕЦ „Белене“ и ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3.  

Проф. Тасев, какво се случва в момента с „Южен поток“, за какво спорят Русия и Европейската комисия (ЕК)?

Основният проблем е точното прилагане на изискванията на Третия либерализационен пакет. Според него не можеш да бъдеш доставчик на газ и собственик на тръбата, не можеш да бъдеш едновременно собственик на тръбата и оператор. Също така не може да се ползва целия капацитет на тръбата, а трябва да се създадат условия, както за „Набуко“ - 50% от капацитета да бъде достъпен за трети лица при определени условия. Това е причината, заради която възникна спор.

Има ли този спор решение?

Има решение на територията на Европейския съюз (ЕС). В момента, когато тръбата излезе от морето и влезе в нашата икономическа зона, вече може да се прилага правилото за достъп на трети лица. Само че има технологически условия, за да влезе в мрежата друг оператор. На входа на тръбата и на изхода при нас, газът се нагнетява с различни атмосфери. Затова е нужна приемна станция и редуциране на налягането, компресорна станция, входящ контрол. Газът, който се вкарва в системата за транзит, трябва да съответства на изискванията на собствениците на мрежата по показатели за калоричност, влага.

Натискът на Европейската комисия е свързан с това да застави по някакъв начин Русия да даде достъп до входа на тръбата. Презумпцията е да се използва газ от Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, нещо, с което Русия не се съгласява.

Защо?

Защото изведнъж се появява конкурент с по-ниска цена. Преговорите трябва да се водят на най-високо ниво, защото от друга страна никой не може да задължи Русия да се подчини на изискванията на ЕС и довеждащите газопроводи. Причината е, че мярката се прилага само върху територията на общността и само за нови газопроводи. Това означава, че без волята на Москва никой не може да влезе в тръбата. По трасето вече са ясни условията – нужно е да си намерим собствени източници на газ, да се направят газохранилища.

Русия в момента подхожда лукаво и ако й се укаже малко по-голям натиск, тя ще се съгласи. Тя е заинтересувана да допусне и до входа на тръбата друга компанията. Причината е, че въпросните евромерки не важат за „Северен поток“, няма как да се допуснат нови участници и да се доставя от другаде газ, защото ще излезе много по-скъпо. Затова и Европа се съгласи посочените правила да не важат за този проект. Но при „Южен поток“ нещата не стоят така. Най-близкото до Азербайджан находище е на около 1000 километра, което е нищо – два пъти разстоянието от София до Варна. И двата газопровода първоначално бяха проектирани като байпасиращи по отношение на съществуващата транзитна система. Двата проекта, действайки паралелно със съществуващи газопроводи, дълго време няма да имат максимален капацитет. Това означава, че Русия ще склони пред ЕК.

Достъпът до системите не са като при магистралите – искам да вляза и за целта плащам тол такса. Провеждат се търгове, където единственият критерий за свободния капацитет е кой ще даде най-висока такса за пренос. В идеалния случай при голям брой желаещи, 50-процентната тръба, която при „Набуко“ беше останала празна, може да се напълни и да се получат по-високи приходи в сравнение със сегашната ситуация. Така че Русия няма да загуби от гледна точка на транзит. Но, като изтекат 15 години, тази опция може да не бъде продължена и „Газпром“ да има възможност да участва в едни подобни търгове.

Тук на лице е една много висока игра. Най-важното е какво ще се случи със „Северен поток“ и неговото продължение на територията на Германия, наречено „Опал“. Той е в същата ситуация като „Южен поток“ - собственици са немската „Винтерсхал“ и „Газпром“ по 50%. По „Северен поток“ ще се транзитират около 36 млрд. кубични метра газ от общо 55 млрд. Каквото се реши за „Опал“, това ще важи и за българската част от проекта „Южен поток“. България няма никакъв шанс освен да се съгласим с изискванията на Брюксел. Русия очевидно ще си оттъргува съгласието за достъп на трети лица още на входа на тръбата с някакви други отстъпки, които да направи Европа.

Отношенията между Москва и Брюксел могат ли да попречат на реализирането на проекта?

Не. Русия много надълбоко е навлязла в отношенията си с Европа, която е голям купувач, като 30% от консумацията на суровината идва от Русия. По-рано балансът беше такъв – 550 млрд. консумация за Европа и 150 млрд. са от Русия. Ролята на Москва обаче нараства. Но ще има баланс, понеже се очаква от 2017 г. САЩ да започнат да изнасят шистов газ на европейския пазар. 

Русия зависи от Европа, тъй като икономиката й не е достатъчно реформирана и основното нещо, с което се хвали Москва, са доставките на енергийни ресурси. 

Моята прогноза е, че Русия ще се договори с Европа и ще приеме частично или изцяло изискванията на Европейската комисия, докато ние нямаме друг шанс освен да го направим, а и сме го направили.