Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов

Асен Ненов е изучавал биотехнологии, екология и опазване на околната среда. Занимавал се е с биоинформатика за Metalife AG и ежегодно изнася практически курсове по биоинформатика в магистърски програми в СУ "Климент Охридски". В Българската национална асоциация на потребителите се занимава с методологията, подготовката, извършването и популяризирането на резулатите от срaвнителни тестове на стоки и услуги. От 2005 г. е член на борда на Alliance for Social and Ecological Consumer Organizations, а от 2010 г. - на European Consumer Consultative Group към Европейската комисия.

Акценти:

• Изследване в ЕС за безопасността на стоките и отношението към купувача;
• Бъдещето на търговците се определя от поведението им към потребителите
• Внедряването на БДС няма да се осъществи:
• Новият БДС не помага нито на пазара, нито на потребителите;
• Чуждият опит: Италия и стандартът "Пармезан";
• Ако нещо не е наред, българският потребител не знае къде да отиде

Г-н Ненов, имате ли данни какъв процент от българските продавачи тестват за безопасност предлаганите от тях стоки?

Асен Ненов:

Преди няколко месеца Европейската комисия оповести едно проучване за потребителските нагласи. То не е насочено към конкретен ритейл или бранш, а цели да установи определени стандарти. Изследват се индекси и на тази база се вижда накъде вървим като потребителско общество през последната година.

Данните за България не са много оптимистични. Отчетено е, че 17% от българските търговци са тествали стоките за безопасност. Това означава, че продавачите не са убедени, че продаваните от тях стоки са безопасни. Става дума за наличието в тях на токсични вещества, които биха навредили на човека при употреба.

Само 25% от потребителите са убедени, че търговците уважават техните потребителски права. Тези цифри означават, че по този показател търговците не са се образовали през последните години и не са направили нищо да спечелят доверието на останалите три четвърти от потребителите. Тази група от анкетираните са изказали мнение, че търговците ги разглеждат като "подвижни портмонета". Търговците трябва да знаят, че това поведение трябва да се промени, ако искат да останат на пазара. Бъдещето на търговците се определя от поведението им към потребителите.

Знаят ли българите потребителските си права?

Асен Ненов:

За съжаление не мога да потвърдя, че ги знаят. За тези 20 години не се намери начин, който бързо и ефективно да образова потребителите. Не знам защо, но през всичките тези години все още се споменава Български държавен стандарт (БДС), който да стане задължителен стандарт за стоките. Включително на високо политическо ниво се обсъждат идеи за прилагането на подобен стандарт, което е абсурдно в условията на единен и сводобен пазар с Европа. Внедряването на БДС няма да се осъществи. Такива стандарти от производителите могат да се спазват, но те са доброволни.

Министерството на земеделието и храните говори за въвеждане на единен стандарт за производството на хляб и хлебни изделия, както и за сиренето. Вие като асоциация как бихте коментирали тези идеи, лансирани от екипа на земеделския министър Мирослав Найденов?

Асен Ненов:

Преди близо една година от асоциацията направихме тестове на млечни изделия за това дали в тях има растителни мазнини. Тогава в министерството възникна идеята да обновят БДС за кашкавала, сирената и пр. От тогава ни канят да си сътрудничим, но ние отказваме. Причината е, че не вярваме, че смяната на стария стандарт с новия и изхарчването на голяма сума пари за тази цел, ще подпомогне развитието на българския пазар или потребителите в частност.

Смятаме, че трябва да има не държавен, а браншови стандарт. Как става това нещо? Например в Италия сиренето "Пармезан" - още през 1934 година се събират производителите на това сирене и решават, че трябва по някакъв начин да се защитят от некоректните производители като направят техен, собствен стандарт за сиренето. Не държавата или общината, а самите производители. Събират се, правят консорциум и установяват единен стандарт, в който се казва, че ако не е спазен, марката не може да бъде сложена върху продукта. И край! Спират се всякакви интерпретации на това сирене.

Вие какво предлагате? Да се събере млечният бранш и да реши, че млякото ще има точно конкретен стандарт?

Асен Ненов:

Точно това е идеята - да се събере млечният бранш и да определи стандарта за киселото мляко. Ако има растителна мазнина, стоката не може да носи това име. След като този стандарт стане публичен за потребителите, тогава много лесно ще се регулира пазара.

В асоциацията колко жалби получавате годишно и в какви сектори?

Асен Ненов:  

Ежедневно по електронната поща и по телефона получаване най-различни жалби. Много често хората ни се оплакват за неща, които не са в нашите правомощия, нямаме контролните функции на държавния орган. Ние пък препращаме жалбите към държавните органи. Например ако имаме една бутилка вода. Съдържанието й се определя като храна. Ако съдържанието има проблем, отнасяме се към РИОКОЗ. Ако има проблем в етикета - обръщаме се към Министерството на здравеопазването или към Комисията за защита на потребителите. Ако грамажът на водата не съответства на написаното на етикета, случаят е за Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

Въобще потребителят, ако нещо не е наред, не знае къде да отиде. В общи линии най-много хора се оплакват от храни. След това оплакванията са свързани с мобилните оператори, които прибягват до всевъзможни трикове, за да задържат клиента. Проблемът при тях в това е, че всичко са си написали, но принуждават клиента на гишето бързо да подпише договора. Потребителят няма време да прочете, а операторите представят условията под друга форма, т.е. има скрити клаузи, които остават необяснени при покупката. На трето място оплакванията са от банките с кредитите.

Какво трябва да знаем за потребителските си права?

Асен Ненов:

Всеки трябва много да чете и да се информира за правата си.

Редактор: Лили Бончева