Балканите са модел за подражание на страните от Арабската пролет

29.06.2012 | 10:25
по статията работи: Елица Елефтерова
Саид Садек, професор по политическа социология в Американския университет в Кайро, пред Econ.bg
Балканите са модел за подражание на страните от Арабската пролет
Снимка: Twitter

Специално за Econ.bg

Д-р Саид Садек е професор по политическа социология в Американския университет в Кайро. Преди две седмици той взе участие в организирания от Министерството на външните работи форум на тема “Глобалният дневен ред на ЕС: мястото на Балканите в него", който се проведе в София. Пред Econ.bg д-р Садек разказа за връзката между страните от Балканите и Близкия изток и влиянието, което кризата и Арабската пролет оказват върху тези отношения.

Акценти:

  • След Арабската пролет хората отново започнаха да гледат към Балканите
  • Балканите са пример за подражание на страните от региона, след Арабската пролет
  • Необходима е по-голяма публичност на страната ви в Близкия изток


Проф. Садек, къде според Вас е мястото на Балканите в геополитическата карта на Европа?

Проф. д-р Саид Садек:

Много е интересно, тъй като в началото на ХХ век целият свят се беше фокусирал върху региона заради Първата Световна война. След това т.нар. балканизация беше изключително непопулярна в Близкия изток. Сирия беше балканизирана. Самата терминология дори беше натоварена с много негативен смисъл и хората започнаха да я отбягват.

След Арабската пролет обаче хората отново започнаха да гледат към Балканите, особено хората от нашия регион. Основната причина за това е, че Балканите и Близкият изток имат много прилики - етнически и религиозни проблеми, а също и проблеми с границите. Така че има много неща, които бихме могли да вземем като опит от Балканите и особено от България.

Страната ви има много интересно развитие. Никой не каза на хората по време на Арабската пролет как ще се промени животът им след смяната на режима - свободата, демокрацията, как ще се формират политически партии, свободните и независими медии и пр. Включително разбира се, системата на управление и съдебната система по време на прехода. Така че може да се каже, че ние търсим модел. Такава беше и идеята на външния министър на България Николай Младенов, за да организира софийския форум за Балканите, затова и сме тук, за да направим съответните връзки.

Всъщност връзките между България и Близкия изток са от 50-те и 60-те години. Точно от това време са по много причини - образователните мисии, арабските прогресивни режими, социалистите тогава се бяха присъединили към Източния блок... Много студенти от Палестина, Сирия, Ирак, Египет, от почти всички страни идваха да се обучават в България. В началото всичко беше добре, точно защото политиката на арабските режими беше същата като във вашата страна, но когато впоследствие тези режими застанаха срещу социализма и комунизма и се обърнаха към Запада, Балканите бяха изоставени. Дори някои от студентите, които се обучаваха тук имаха трудности със завръщането си в страните, от които идваха, тъй като силите за сигурност гледаха на всички тях като на потенциални агенти, работещи за комунистическия режим. Обвиняваха ги, че служат на българските тайни служби и на КГБ и шпионират в полза на тези служби. Много от тях вече са създали семейства в България, получили са българско гражданство и няма да се приберат в родините си никога.

С какво са полезни днес Балканите за вас?

Проф. Саид Садек:

Когато говорим за Балканите днес, хората си спомнят старите режими, проблеми, войните, етническите конфликти. Спомняте си Албания, Косово - всичкото насилие там, което изведнъж утихна. Каква е играта, какво е извършено - все още помним конфликта в Босна и Херцеговина. Целият регион за определено време беше без покой. Вулканът избухна и в момента виждаме, че сякаш отново е потънал в дълбок сън, после отново може да избухне. Точно затова гледаме какво правят хората тук. Как те се справят с проблеми, подобни на тези в нашия регион.

Спомням си последния път като бях тук в България гледах български филм за революцията от 1989 година и за това как някои от охранителите се връщат отново на власт. Ние имаме съвсем същия опит в момента. Затова сте важни за нас. Винаги, когато давам интервюта по медиите, повтарям това - България и Източният блок имат същата история като нас. Това, което се случи в Блъгария през 1989 г., е същото каквото става в Египет през 2011 година, а и в другите арабски страни. Преходът е еднакъв и ние може да видим какво е сторено и каквмо ние можем да направим.

Нашият опит е като поглед в бъдещето за вас - може ли така да се каже?

Проф. Саид Садек:

Да, макар че има много възможности. Ние просто следим какво се случва тук, учим се. На форуми като този задаваме конкретни технически въпроси и те ни осветяват истината. Понякога прилагаме това, което са ни казали в нашия контекст в най-широк смисъл. Хората са отчаяни. Помня, че някой ми каза, че в източноевропейския блок в момента 50-60% от професионалистите са без работа. Веднъж в разговор специалисти от източния блок ми казаха, че дори и след падането на тоталитарния режим, все още има хора, които служат на стария режим на службите за сигурност, което предизвиква сериозни спорове сред хората как да действат с тях.

Спомням си в Тунис например, сегашният вътрешен министър Али Ларайед беше в затвора и беше подлаган на мъчения по времето на президента Бен Али. Това пък поражда подозренията кой кого шпионира в момента, кой кого може да хвърли в затвора и това, разбира се е заради конфликта между него и предишната власт. Ето от такива неща се интересуваме - как в България е намерено решение на този проблем, как е направено това в Румъния и като цяло в региона.

В момента ние не знаем как да започнем да разрешаваме проблемите си. Искаме да разберем какво сте напривил вие, да приемем опита от вас и след това да го приложим.

Смятате ли, че балканският модел на демокрация би проработил в арабския свят? Прав сте, че си приличаме, но имаме и съществени разлики...

Проф. Саид Садек:

За нас е важно да научим преди всичко как се справяте с етническите и религиозните въпроси. Това в момента е сериозен проблем в Египет по време на този преход. Християните в Египет се страхуват от ислямистите. В началото на прехода при създаването на Движението за права и свободи (ДПС) вие сте имали подобни проблеми. При отварянето на системата има неща, които се случват дори и да не ви се харесват. Това, че режимът вече позволява етническа партия, не означава, че всички са съгласни с нея. В този смисъл е трябвало да се съобразите с групи, които не харесвате много. По-късно и с расистките групи, които пораждат етническа омраза и насилие. Ето това е важно - как вие сте се справили в тази ситуация.

Решението е важно, защото изпраща послание към етническите групи, които се страхуват. Защо например Сирия е в беда в момента? 80% от сирийската армия и 70% от войниците (става дума за “шабиха” - бел. авт.) са алавити, т.е. от малцинството в Сирия. За да бъде защитено малцинството, не е нужно да се разруши мнозинството.

Много е важно как си устроил армията си, апаратите на сигурност в държавата. Дали си интегрирал малцинството или не. В много реформи в сектора за сигурност е важно да бъде интегрирано малцинството, което е било изключено. Използваме опита на много експерти от България, които ни помагат със съвети и идеи.

Как кризата в Европа променя страните от Близкия изток и отношението им към Балканите?

Проф. Саид Садек:

Повечето от износа ни е точно към Европа, затова и сме засегнати от кризата. Всъщност Арабската пролет е свързана със световната икономическа криза и рецесиите, които тя породи още през 2008 година. Кризата се отрази върху икономиките ни, върху износа и вноса. Затова и в момента нямаме толкова силно взаимодействие с вас, колкото през комунизма. Дори и сега повечето от отношенията ни с Балканите са базирани на отношенията ни от времето на комунизма. Към днешна дата може да се каже, че сме в дълга почивка.

Много от арабските страни се насочват към други европейски страни, Азия или Америка. Затова е необходимо да възобновим отношенията си. Тук е важна и ролята на медиите, за да акцентират върху тези връзки и да се подобри взаимодействието между страните. Например една от най-известните телевизии в арабския свят - “Ал Джазира”, неслучайно отвори свой клон и предава новини за Балканите. Това показва, че има сериозен интерес от наша страна към региона и това, което се случва тук. Знаете, че за развиването на отношенията между две страни или два региона е необходимо т.нар. media exposure (медийно отразяване - бел. авт.). Това е като пазарния принцип, че ако влезеш в магазина, ще се насочиш към продукт, който ти е познат, не към този, за който нищо не знаеш.

Спомням си през 70-те или 80-те години имаше реклами за почивка по Черноморието, във Варна. Днес не виждам такова нещо, а в миналото бяхме заляти “Варна, Варна, Варна, най-добрите почивки са във Варна”. За да се възобновят тези връзки, е необходима кампания, която да ни върне обратно, защото ако в момента трябва да избираме къде да почиваме, ние се насочваме към западна Европа и курортите й. Трябва да има повече компании и медии, които да показват в арабския свят, че Балканите съществуват. Има поколения, които не знаят абсолютно нищо за вас, нито за доброто ни сътрудничество в миналото. Те се интересуват от Канада, Австралия.

Това, което е необходимо, е публичност. Повече публичност, за да се “припомни” на хората за връзките ни от близкото минало.

Оцени статията:
5.00/4
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 10.09   1588 г. – В Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, начело с Томас Кавендиш. 1611 г. – Въстание в Яна. 1627 г. – Започва обсадата...