Специално за Econ.bg


Даниела Боянова е ръководител на проекта “УОЗ – непознатата заплаха!". УОЗ (устойчивите организчни замърсители) са химикали, които са опасни за човешкото здраве заради високата си токсичност. Част от тях са продукт на дейности, които често се срещат в бита. С Даниела Боянова разговаряме за опасностите и рисковете, които УОЗ причиняват, за екологичната култура и екологичните проблеми у нас и за проекта, който ръководи.


Г-жо Боянова, какво представляват устойчивите органични замърсители (УОЗ)?

Даниела Боянова:

Устойчивите органични замърсители, или накратко наричани УОЗ, са една много сериозна група химикали, които увреждат човешкото здраве и за които се знае малко. В много от западните материали те са известни като "мръсната дузина” или „опасната дузина”, тъй като това са замърсители, които в повечето случаи влияят директно върху човешкото здраве.

Освен това те са устойчиви, разграждат се бавно и трудно, пренасят се на големи разстояния и всъщност е много трудно да се улови ефектът, който идва от замърсяването. Той е твърде разнопосочен и широк.

Устойчивите органични замърсители се разделят в три групи.

В първата попадат устойчивите хлорорганични пестициди. За тях като че ли се знае най-много, тъй като в края на 90-те години на миналия век и в началото на този век имаше много дискусии в общественото пространство на тази тема. Тя включваше пестицидите с изтекъл срок на годност, както и количествата ДДТ, които бяха намирани из изоставени складове из цялата страна. Всичко това беше коментирано и държавата през 2000 г. предприе мерки. Пестицидите, които бяха безразборно разхвърляни из необезопасени складове, бяха събрани в т.нар „ББ кубове”. Една част от тях бяха унищожени в Холандия. Сега на дневен ред седи въпросът за намирането на средства, за да може държавата да се освободи от количествата, които се все още се съхраняват. Кампанията „УОЗ - непознатата заплаха!” не се занимава с тази група, тъй като се счита, че тя е най-ясна. Освен това решението вече е въпрос на държавна политика, а не на обикновения гражданин.

Във втората група попадат индустриалните химикали. Това са полихлорираните бифенили, които се съдържат в състава на различни масла и кондензатори. Този проблем до някаква степен е овладян, тъй като касае промишлените производители. За тях има специално изработено законодателство и там контролът до някаква степен се осъществява.

За нас най-интересна беше третата група устойчиви органични замърсители. В нея попадат диоксините, фураните и полихлорираните бифенили. Те се емитират в атмосферата от антропогенни източници, както е официално записано в Стокхолмската конвенция.

Най-голям замърсител с диоксини и фурани са ТЕЦ. По статистика от 2003 г. те представляват 48% от общото замърсяване. Следващи по значимост са процесите на битово горене. Те заемат 27.8% от общото замърсяване. Тази цифра ни направи голямо впечатление, тъй като дори самите ние знаехме малко за това, че процесите на битово горене всъщност са един сериозен източник на диоксини и фурани.

Под битово горене се има предвид паленето на контейнери и сметища, паленето на растителни отпадъци по дворовете есенно време, паленето на стърнища, които представляват един сериозен проблем за страната през последните няколко години, паленето на автомобилни гуми и всички видове найлонови торбички.

Именно за това кампанията насочи вниманието си към този тип замърсяване - той зависи от самите нас. Ако не можем да променим като цяло екологичната политика на страната, то поне можем да ограничим до известна степен това замърсяване. Това беше основната тема, върху която акцентирахме, и мисля, че успяхме да събудим някакъв интерес у хората. Те бяха изненадани например от факта, че найлоновата торбичка има друг аспект на замърсяване. Всички бяха наясно, че тя се разгражда трудно и че тя трябва да отиде за разделно събиране и преработване. Малко хора бяха наясно с екологичната вреда, която тя оказва, когато бива изгорена. По този повод едно наше изследване показа, че много хора в София все още имат камини и че масово изгарят в тях торбички. Това е нещо много вредно и не бива да се прави.

Друг голям проблем представляват стърнищата. Всички знаят, че изгарянето им води до унищожаването на огромни горски масиви, както и до унищожаване на почвата. Въпреки това до този момент никой не се нае да заяви, че при изгарянето на стърнища във въздуха се емитират диоксини и фурани, които хората вдишват директно.

За съжаление в България, както и в много други страни, това количество диоксини и фурани във въздуха не може да бъде точно измерено. Това е така, тъй като измерването на устойчивите органични замърсители и в частност на диоксините и фураните е много прецизен метод, който се извършва единствено в определни лаборатории в Европа, като най-близката до нас е в Чехия. Изследването им е много скъпо и до момента в страната такова нещо не е правено.

В момента тече първото официално изследване за диоксини и фурани в България, резултатите от което ще станат ясни през месец май. Това ще бъдат първите конкретни резултати за замърсяване с диоксини и фурани изобщо в България.

До този момент е имало изнасяне на проби в Чехия в един случай преди години, когато “зелени” организации алармираха за наличието на високо количество диоксини и фурани в яйца. Те бяха изследвани от местната лаборатория. От там заявиха, че резултатите не могат да бъдат оправдани от научна гледна точка, тъй като пробите са били единични и взети по начин, различен от този, по който могат да бъдат признати за показателни. Заключението на лабораторията беше, че районът не може да бъде обявен за сериозно замърсен с диоксини и фурани.

Вземането на проби за изследването, което Министерството на околната среда и водите прави, се осъществява в 5 конкретни точки, намиращи се в София (Банкя, Орлов мост и Гара Яна), Перник и Пловдив. Защо според Вас такъв филтър не е бил поставен в един от най- замърсените градове в страната – Стара Загора?

Даниела Боянова:

Дори в Националната стратегия по околната среда за 2005-2014 г., разработвана от експерти на Министерството на околната среда и водите, е записано, че едно от най-големите замърсявани в страната е в района на Стара Загора. Аз също останах изненадана, че там няма да бъде монтиран филтър. Не знам какви са били мотивите за решението на министерството.

Каква е екологичната култура на българина?

Даниела Боянова:

Част от дейностите по подготвителния етап на кампанията „УОЗ - непознатата заплаха” включваха мониторинг на публикациите на екологична тема в българските медии, съпътстван от анкетно проучване сред хора в София, Търговище и села в района на Търговище.

Констатацията е доста тъжна и определено не е нова. Ние сме наясно, че изграждането на екологична култура е бавен процес. Напредването в изграждането на културата е налице само по теми, които са малко по-достъпни. Например - всички разбрахме, че има глобално затопляне, а покрай боклука на София българинът успя да изгради и екологичната си култура по отношение на отпадъците. Въпреки това е налице следният факт – ако не успееш да внушиш на българина, че дадената тематика пряко го касае, той не се интересува. Той трябва да бъде убеден, че става дума за нещо изключително важно, за да успееш да спечелиш вниманието му.

Анкетата, която проведохме сред гражданите на София и Търговище, показа, че около 80% от запитаните са чували за диоксините и фураните, знаят, че са опасни и вредни, но не ги свързват с понятието и групата устойчиви органични замърсители. Бяхме посочили възможност да отговорят от къде те знаят за диоксините и фураните и по-голяма част от анкетираните бяха отговорили: „От войната в Сърбия”, тъй като по онова време темата беше добила голяма популярност. Те бяха изненадани, че диоксините и фураните могат да се емитират чрез съвсем нормални процеси в бита. Така че по отношение на екологичната култура в България има още много, много да се работи и е хубаво да има повече подобни кампании. Неоспорим факт е, че хората имат нужда сложните терминологии да им бъдат обяснявани на достъпен и разбираем език.

В края на януари над София няколко пъти падна гъста мъгла. Беше ли тя по някакъв начин свързана с изпускането на диоксини и фурани в атмосферата?

Даниела Боянова:

Да, определено. В такива случаи човек усеща най-директно въздействието на тези газове, тъй като обикновенно в ежедневието не си даваш сметка какво дишаш. В началото, когато течеше изборът за лого и мото на кампанията, част от нас бяха привърженици на идеята да направим посланнията малко по-драстнични. Имаше предложение мотото да бъде: „ Диоксините и фураните – синтетичните бомби в бита!”. В този случай идеята беше да използваме малко по-хиперболизирани изрази и метафори. Идеята не беше възприета.

Хората не бива да бъдат стряскани. Въпреки това те трябва да си дават сметка за тези неща, тъй като е доказано, че при едно подобно замърсяване най-уязвимите групи са майките, децата и бременните жени. Те са изложени на такова замърсяване, тъй като боклуците се изгарят, а кофите за боклук навън димят, тъй като няма сметища. Друг е въпросът, че това замърсяване не е в количества, които могат да предизвикат конкретна видима реакция.

Какви мерки могат да бъдат взети за подобряване на екологичната култура на българина и по-специално на ромите. Смятате ли, че ако им бъде предложена алтернатива, те ще я приемат?

Даниела Боянова:

Естествено, че за да се постигне въздействие, трябва да се използват методи, които съответно биха имали ефект върху дадената целева група. Това са неща, които са азбучни истини - по един начин се говори на дадена целева група, по друг - на друга. Аз мисля, че и върху ромите може да се въздейства. Всичко е въпрос на упоритост и достъпни послания, които могат да бъдат разбрани от хората. Основният проблем не идва от хора, които работят по банките и офисите в София. Затова съм убедена, че не можеш да започнеш да информираш обществото за нещо, което е тотално непознато, без да информираш първо лидерите на мнението – т.е. активните, работещи хора. Хората, които работят в институциите, учителите и всички останали хора. Те от своя страна трябва да пренесат посланието върху групите, върху които пряко трябва да се въздейства. Ако се намерят правилните начини за въздействие, ефект има.

Според Вас колко време ще е необходимо употребата на найлонови торбички да бъде намалена с около 50%?

Даниела Боянова:

Аз мисля, че времето, необходимо, за да бъде постигнат този резултат, е пряко зависимо от момента, в който всичко това се случва. Например – ако преди пет години някой беше казал, че кметът на Сливен Йордан Лечков ще започне инициатива за ограничаването на използването на найлонови торбички, неговото или нейното мнение нямаше да бъде изобщо взето под внимание.

В момента това, което се прави в две общини – Сливен и Велико Търново (кампания за ограничаване използването на найлонови торбички – бел.ред.), е плод на добра информираност за това какво се случва в Европа и по света. Средата в България вече позволява провеждането на една подобна организация тук, тъй като хората са много отворени, а информацията е навсякъде.

На българина му липсва елементарната култура да си изхвърля найлоновите торбички. В резултат от това в страната може често да бъдат забелязани сюрреалистични пейзажи на дървета и храсти, покрити с торбички. Въпреки това си мисля, че през последните години определено има напредък в тази област.

Налице са първите опити за въвеждане на разделно събиране на отпадъци. В София (а и на други места) обаче наблюдаваме следния парадокс – отпадъците се изхвърлят разделно и след това се събират в един общ контейнер. Вашият коментар?

Даниела Боянова:

Тук опираме до елементарния проблем, свързан с контрола, санкциите и правилата. Трябва да бъдат приети правила, които тези фирми да спазват. Струва ми се, че рано или късно такива правила ще бъдат въведени.


Интервю на Петър Чернев
В интервюто са използвани въпроси и на Радио София

Още по темата:

В ход е първият проект за измерване на устойчивите органични замърсители в България

Знаем ли колко опасни за здравето са диоксините?