Българите искат повече защитени територии

26.08.2009 | 15:23
по статията работи:
Кристина Славова, изследовател в агенция "Естат"
Българите искат повече защитени територии

Специално за Econ.bg

Строителството на частни вили и хотели да бъде забранено на територията на природните паркове. Това е едно от желанията на респондентите, участвали в допитване на агенция „Естат". Резултатите от изследването бяха представени на пресконференция от директора на природен парк "Витоша" инж. Тома Белев и от Кристина Славова, изследовател в агенцията. В специално интервю за Econ.bg тя сподели още впечатления, добити по време на проучването. Като съществен момент Славова открои отношението на бизнеса към природата.

 Акценти:

  • Отношението на българите към защитените територии
  • Бизнесът и визитата в планината
  • Дефиниция за ПЧП
  • Значението на резултатите от анкетата за парковете

 

Г-жо Славова, каква е целта на изследването, проведено от агенция "Естат"?

Кристина Славова:

Предмет на изследването е отношението на хората към природните паркове в България, които са 11 на брой. Периодът на проучването е от 1 до 12 август тази година.

Кои са основните изводи, до които достигнахте?

Кристина Славова:

Основните изводи, които направихме, са, че българите имат отношение към защитените територии и природните паркове, като към места, чиято основна цел е да бъдат съхранени дивата природа и биоразнообразието. Причината за тази нагласа у анкетираните най-вече е свързана с проблемите, пред които са изправени парковете, като: незаконно строителство, изсичане на дървета, изхвърляне на отпадъци на тяхната територия.

Според хората икономическият интерес на бизнеса се очертава като нещо разрушително и не работи в полза на природата.

Оказва се, че българите предпочитат да имат все повече и повече защитена територия. В момента тя е 5%, а анкетираните искат да стане поне 20%. Нашето богатство трябва да бъде запазено и защитавано със специални закони. Българите са убедени и споделят, че природата е основното богатство на страната ни и че то трябва да бъде съхранено.

Изследването още показа, че независимо от очакванията си за минимална икономическа намеса в природните паркове, хората смятат, че държавата може да отдели до 2 млн. лева за парковете, за да могат те да бъдат поддържани в добро състояние. Реалността обаче е съвсем друга. Най-големият парк в България "Витоша" получава 150 000 лева годишно. Затова от парка търсят начини държавните дейности да бъдат делегирани на частни субекти. Същевременно обществото няма доверие на частните субекти.

Анкетата доказва, че едноличните търговци и офшорните компании получават подкрепата на едва 4% от запитаните за каквото и да било ПЧП в областта на природните паркове. Очакванията са ПЧП да се осъществяват между неправителствените организации и туристическите дружества. След като бъде сключено сътрудничеството, очакванията са да бъдат реиновирани хижите, да бъде завишена информационната политика на парковете, да се разшири политиката за защита на биоразнообразието от страна на природозащитните организации.

Трябва също да спомена, че бизнесът много ходи в планината. Ръководителите на фирми и техните служители са едни от най-редовните посетители на парковете. Посещенията са поне веднъж месечно. Затова бизнесът също има своите критики към състоянието на парковете. Те имат интерес да помогнат в инициативата парковете да са в добро състояние. Бизнесмените обаче нямат информация как може да се реализира публично-частното партньорство в един природен парк. Фирмите имат желание да участват в изграждането на инфраструктура, но не знаят дали от тази дейност биха калкулирали някаква печалба.

До този момент провеждани ли са информационни кампании за фирмите в областта на природните паркове?

Кристина Славова:

Нямам такава информация. По време на изследването стана ясно, че ПЧП в тази област не е изяснено на законодателно ниво. От друга страна, самата територия на природните паркове, макар че е защитена, е раздробена между множество частни собственици. За да бъдат сключени договори за управление, всичко зависи от частните собственици. Фирмите до момента познават само концесията и обществената поръчка като форма за сътрудничество с държавата. ПЧП е модификация на тях.

Кои са най-честите критики от страна на фирмите към управлението на парковете?

Кристина Славова:

Бизнесът няма по-различно поведение от това на всички останали. Оплакванията са занемарените условия - разбити пътеки, липса на маркировка, няма пейки, маси и места за отдих.

След като направихте излседването и обобщихте резултатите от него, какво предстои?

Кристина Славова:

Резултатите дават възможност на природните паркове в България най-напред да приоритизират действията си, предвид обществените нагласи. Очертават се със сигурност 3 неща. Природните паркове искат да правят ПЧП за чистотата на парковете. Категорично тя не бива да бъде давана на концесия. Второто: Модернизиране на хижи. И третото: Развитие на екотуризма - включване на туристически агенции, създаване на цялостна инфраструктура за екологичен туризъм. А това изисква покриване на определени критерии, които у нас не са покрити.

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg

 

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 26.01   1340 г. – Кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция. 1500 г. – Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил...