Специално за Econ.bg

Крейг Отър е редактор на Economist за Централна и Източна Европа. Работи в Economist Intelligence Unit от 2006 година. Преди това, в продължение на шест години се занимава с консултантска дейност и анализ на развиващите се европейски пазари. Завършил е специалност Международен бизнес в Техническия университет в Куинсланд, Австралия. Има магистърска степен по Икономика от Университета в Лондон. Крейг Отър участва в Седмата бизнес кръгла маса на Economist Conferences с правителството на България, която се проведе на 11 и 12 декември 2007 г. в София. С Крейг Отър разговаряме за предизвикателствата, рисковете и перспективите пред българската икономика.



Г-н Отър, какви са главните рискове пред българската икономика?

Крейг Отър:

В краткосрочен аспект най-големият риск за българската икономика е инфлацията. Тук не говоря само за повишаването на цените на хранителните стоки – говоря за рискa от влизане в т. нар. инфлационна спирала. Тя представлява следното нещо – по-високата инфлация води до искане за по-високи заплати и по-голямо харчене, което повишава цените на стоките и инфлацията отново скача. Получава се омагьосан кръг, от който трудно може да се излезе.

В България през последните месеци се наблюдава подобна тенденция – инфлацията се покачи драстично, което доведе до искане за увеличаване на заплатите в образователния и транспортния сектори. По наша оценка равнището на заплатите в България през последната година е нараснало с 18%. Разбира се главната причина за нарастването на инфлацията в България е увеличението на цените на хранителните стоки и горивата, но то е само част от омагьосания кръг.

За съжаление в България се наблюдава едно устойчиво високо ниво на инфлация, което трудно може да бъде свалено. А това е проблем, тъй като едно от главните предимства на българската икономика в ЕС са сравнително ниските трудови разходи за работодателите. Високата инфлация променя и ще променя този факт. Ако инфлацията се запази толкова висока за дълъг период от време, може да се наложи да се промени по някакъв начин дори валутният борд в страната ви. Но това е заплаха за българската икономика в дългосрочен план.

Друг риск за България е търговският дефицит на страната. Това принуждава българската икономика да търси чуждестранни инвестиции, с които да компенсира дефицитa. Количеството на директните чуждестранни инвестиции в България помага много за икономическия ръст в страната. Но това крие своите рискове предвид стагнацията на световните кредитни и финансови пазари. България е силно зависима от тях и всяка промяна ще засяга икономиката й.

Освен чрез по-ниски данъци, как може България да привлече големите инвеститори?

Крейг Отър:

На първо място трябва да се опростят бюрократичните процедури. Никой инвеститор не обича да се занимава с твърде усложнени процедури, които забавят работата му.

Освен това в България трябва да се реформира съдебната система. Европейската комисия постоянно набляга на този факт в своите препоръки към българското правителство. Много са факторите, които пречат на правилното функциониране на българската съдебна система – липса на достатъчно и правилно финансиране, липса на квалифицирани кадри, липса на достатъчно независимост. Българската правна рамка е много добра, но има проблем в изпълнението на нормите, в създаването на механизмите за действието им. Това създава несигурност както сред чуждестранните инвеститори, така и сред местните предприемачи.

Готови ли сме да използваме европейските фондове? В достатъчна степен ли са ангажирани местните власти и бизнесът с този процес?

Крейг Отър:

Това една от областите, в които Европейският съюз критикува в най-голяма степен България. Но ЕС критикуваше и другите нови страни-членки – Полша, Унгария, Чехия. Според мен е дори добре и полезно да има критика от страна на европейските институции, защото така българските власти се ангажират в по-голяма степен с процеса на усвояване на европейските фондове.

На България трябват хора, които да са запознати с процедурите за усвояване на фондовете. Българското правителство работи добре по този въпрос с Европейската комисия и има изградена стратегия. За България има и допълнителни проблеми като корупцията и неефективната съдебна система. Трябва да работите добре и бързо, за да решите тези проблеми, защото примерът от някои други нови страни-членки е налице – доста държави усвоиха едва до 40% от средствата, които можеха да получат. Ако България не се справя достатъчно добре, ЕС може да спре определено количество финансови средства за страната ви.

България се справя добре в усвояването на средства по програми за развитие и опазване на околната среда, на водните ресурси, на инфраструктурата. Но като че ли в областта на селското стопанство не се справяте много добре.

Кога България ще е готова да въведе еврото като национална валута?

Крейг Отър:

Най-рано през 2012-2013 година. Повечето от условията, които са необходими за това, са изпълнени. Но нивото на инфлацията трябва да се намали и то драстично. За пример давам страни като Естония, Литва, Латвия, чиято инфлация при присъединяването им към ЕС беше много близко до условията на ЕЦБ. Но след присъединяването им нивото на инфлацията се повиши много бързо поради добрия икономически растеж и притока на чуждестранни инвестиции. Така прибалтийските страни пропуснаха шанса си в краткосрочен аспект.

Инфлацията в България е 12% на годишна база, докато исканото от ЕЦБ ниво е 3% - това е огромна разлика.

Какво трябва да направи българското правителство, за да се справи с проблема?

Крейг Отър:

Не съм аз човекът, който ще дава съвети каква политика трябва да се следва в случая. Но все пак според мен българското правителство трябва да устои на натиска за постоянно голямо увеличение на заплатите в публичния сектор, за да може да се излезе от инфлационната спирала, която вече споменах. Защото това е единственият начин с времето равнището на инфлацията да падне.

Доста работодатели се оплакват от липсата на качествени кадри. Как може българският бизнес да се справи с този проблем?

Крейг Отър:

Повечето чужденци считат, че българите са добре образовани хора и че страната ви има доста добър потенциал в човешкия ресурс. Затова проблемът не е в качеството на образованието, а по-скоро в насочеността му, във възможността за създаване и реализиране на качествени кадри. Трябва да се инвестира в такъв тип образование, който ще помогне за развитието на перспективни икономически сектори. Например ако имате нужда от кадри за IT сектора, то тогава трябва да се развива такъв тип образование. Със сигурност е добре и трябва да инвестирате и в научния сектор, както и да създавате по-тесни връзки за взаимопомощ между университетите и бизнеса. България е привлекателна в икономически план поради ниските трудови разходи, но това предимство постепенно ще изчезва поради растежа на икономиката и покачването на заплатите. Затова трябва да създадете други предимства и едно от най-добрите, от които можете да се възползвате и върху които трябва да работите, е развитието на човешкия ресурс.

Коя е основната цел пред българската икономика в средносрочен и дългосрочен план? Към какво трябва да насочим нашите усилия?

Крейг Отър:

Най-важно е да се осигури икономическа стабилност. В сегашните условия на стабилен икономически растеж е необходимо да се направят точните реформи, за да се осигури бъдещото добро ниво на българската икономика. Правителството не трябва да се увлича в изразходването на прекалено много средства за социални проекти, защото това може да доведе до покачване на инфлацията. Фискалната политика трябва да остане разумна, каквато е и ситуацията в момента. Освен това валутният борд се явява своеобразна котва за икономическа стабилност и фокусът на българските власти трябва да остане насочен в тази посока.

Интервю на Ивайло Ачев